Колкото по-дълго и съвестно работиш, колкото по-упорито и повече спестяваш, толкова по-малко получаваш. И финансово, и морално. Звучи абсурдно? Или най-малкото несправедливо? Така е. Но точно такава е пенсионната система у нас. А управляващите вместо да я поправят, се захванаха още повече да задълбочават недъзите ѝ. И дори очакват благодарност за това, че с парите на една част от населението подхвърлят подаяния на друга част.

Последните предложения за вдигане на пенсиите са добра илюстрация за това. Според тях от 1 януари 2021 г. минималната ще се повиши с 20% и ще достигне 300 лв. Така пенсионер, получавал дотогава 250 лв., ще се радва на 50 лв. увеличение, а друг с 290 – само на 10 лв. Двамата ще финишират на 300 лв., въпреки че единият се е осигурявал по-дълго и на по-висока заплата.

Ако някой в момента получава 300 лв., няма да вземе нищо отгоре чак до 1 юли 2021 г., когато пенсиите на всички останали ще се актуализират и то само с 5% по швейцарското правило.

Таванът на максималните пенсии ще се вдигне с 20%, но пак няма да падне, въпреки че за новите пенсионери това трябваше да стане още през 2019 г. Всичко това ще доведе до няколко ефекта:

1. Бедните пенсионери ще си останат все така бедни и унижени. Защото ще продължат да разчитат на подаяния, било под формата на ковид, коледни или великденски добавки, или пък като ваучери за храна.

2. Доверието в пенсионната система, което и в момента не е особено голямо, още по-бързо ще ерозира. Защо да се осигуряваш върху реалните си доходи, ако накрая може да получиш толкова, колкото ония, които по една или друга причина, са крили осигуровки?

3. Сметката за това поредно упражнение ще е огромна и ще я платим всички ние, чрез данъците си. Дефицитът в НОИ догодина ще стигне 5-6 млрд., които ще се покрият от републиканския бюджет.

Затова не е случайно, че никой – нито работодателите, нито синдикатите, нито гражданите (не че тях някой ги пита изобщо), не подкрепя идеите.

Много по-добре и справедливо би било да се преизчислят пенсиите, като се увеличи тежестта на всяка година осигурителен стаж. Това е скъпо начинание, защото изисква ресурс, с който в момента държавата не разполага. Всеки бизнесмен или даже човек, който просто води семейните сметки, в подобна ситуация ще направи дългосрочен план в рамките на 2-3-5 години, който да бъде финансово обезпечен. За управляващите обаче (независимо от коя партия са) това е сложно и нежелано мероприятие, защото изисква те коренно да променят начина си на мислене и да се разделят с любимата си роля на „благодетели“. Те предпочитат да имат лостове за влияние, особено преди избори.

Така че още дълго време всички пенсионери – настоящи или бъдещи, ще продължат да бъдат еднакво бедни и обидени!

Коментарът е от блога на Гроздан Караджов