Toва беше точно преди три седмици. (Когато премиерът Бойко Борисов заявяваше, че неговото работно място са строежите, докато обикаляше страната - б.р.)

И заразените вече се покачваха бързо, много бързо. 

Не, мястото на Бойко Борисов не беше по никакви "строежи и реактори", без маска, "сред народа". Мястото му беше: 

- В подготовка на болниците и спешната помощ за неизбежната криза; 

- В щаба, който да планира мерки за ограничаване на заразата; 

- В консултации с водещи български и световни икономисти, за да подготвят реален възстановителен план, а не powerpoint ръкоделието на Дончев, което ни разказва какви са политиките на ЕС; 

- На масата за преговори с Република Северна Македония, за да не се намираме в днешната безизходна, lose-lose, ситуация. 

Днес, три седмици по-късно, имаме 4000 отчетени заразени за ден, 36% позитивни тестове, десетки хиляди чакащи тест, запълнени болници...  Магазини в моя квартал вече затварят, целият малък бизнес е получил практически 0 (нула) лева от предишния локдаун, публичните финанси и бюджетът са заложник на предизборни сметки, а не на реално антикризисно планиране.

Институциите ни са в свободно падане, а половината им ръководители - в карантина или болни. 

Нужна е незабавна промяна, и то промяна, която е плод на обществено и политическо съгласие. Истината е, че обществото ни - и лекари и медицински персонал, и учители, работници, малък бизнес, родители - показа, че има сили да се справи. Институциите и ръководителите им са тези, които нямат. 

Извинете, че на горния фон не коментирам оспорваните избори в САЩ. Не че не са важни, но са далеч от днешните ни проблеми и не носят тяхното решение. То си е в нас самите.

Коментарът е от профила на Радан Кънев във фейсбук. Заглавието е на редакцията