Помните ли онези политически страсти, които белязаха втората половина на 2019-а – когато премиерът Бойко Борисов и лидер на ГЕРБ "разпореди" на депутатите си да приемат 1 лев на глас субсидия за партиите - 2 години след референдума със същото искане, организиран от Слави Трифонов и компания. 

Разпореждането следваше разкритията на едноименното шоу, че години наред вместо по 11 лева на действителен глас, както е по закон, формациите, преминали бариерата от 1% на изборите, са получавали по малко над 13 лева. Последва дълга сага, с която обществеността бе занимавана ежечасно. Бе взето решение партиите да върнат надвзетите пари обратно в хазната – въпреки че „недоглеждането“ бе на финансовото министерство. Заваляха предложения: от 0 лева субсидия, но с безлимитно финансиране от бизнеса, през слагане на таван от 6 милиона лева годишно на партия, до субсидия от 8 лева, като дори бяха сезирани ОССЕ и GRECO. 

Какво се случи през 2019-а?

Еманацията на всичко това бе гласуването на бюджета за 2020 г., когато със съмнителни процедури и задкулисни совалки депутатите приеха субсидия от 8 лева на глас (при заложен в проектобюджета 1 лев). Последвалият скандал принуди замесените партии, начело с ГЕРБ, да обявят, че дебатът за държавното финансиране ще продължи и моделът ще бъде променен, в това число решението формациите да се финансират от частни лица и фирми, безлимитно - заради което бяхме критикувани от международните организации. Ще се водят преговори, ще се правят изчисления и това ще върви паралелно с планираните тогава поредни изменения в Изборния кодекс - дадоха заявка от ГЕРБ.

Такава бе ситуацията към края на 2019-а.

А днес?

Изборният кодекс в действителност бе променен тази година. Става въпрос за последните промени, с които бе решено, че ще гласуваме „хибридно“ - и с машини, и с хартиени бюлетини. Покрай това обаче не се чу нищо по въпроса с държавните субсидии. 

Миналата седмица Народното събрание прие на първо четене проектобюджет 2121. А в него Министерският съвет е записал:

„Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас (...) за 2021 г. е 8 лв.“.

С други думи – правителството очевидно вече не настоява за единия лев, въведен преди година по разпореждане на премиера. Но оказва се – не само то. Към днешна дата никоя от парламентарно представените партии не настоява вече за нищо в тази посока. Особено на прага на два вида редовни избори през 2021 г. – за Народно събрание и за президент.

Ни дума, ни вопъл, ни стон

От ГЕРБ нямат намерение да предлагат изменения в размера на партийната субсидия между двете четения, заявиха оттам след запитване на Клуб Z. Темата можело да бъде поставена отново на масата, но след дебат между партиите, а ситуацията с коронакризата сега не го позволявала. Кога ще се осъществи един такъв дебат обаче не е много ясно, предвид хоризонта на настоящото Народно събрание – март следващата година, когато са редовните избори.

В същия дух се изказаха и коалиционните партньори в управлението ВМРО и НФСБ. „Няма да внасяме сега предложения, това е разговор с всички останали партии“, заяви Юлиян Ангелов (ВМРО). „Нямаме подобно решение. Най-вероятно догодина“, заяви и Християн Митев (НФСБ). Като пак не стана ясно кога „догодина“.

Митев също припомни, че идеята е била дебатът да върви паралелно с предложените в началото на годината изменения в Изборния кодекс, „но с извънредното положение през март нещата спряха“.

„Ни дума, ни вопъл, ни стон“ няма да се чуе по темата и от редиците на левицата. Именно от БСП предложиха 8-те лева, гласувани така охотно от останалите партии (без ДПС) с тазгодишния бюджет. „Няма да повдигаме темата, не е в наш интерес“, коментираха неофициално депутати. Левицата е и партията, която има да връща най-голяма сума от надвзети субсидии и традиционно тегли заеми преди избори. „Все пак, задават се два вида избори догодина и намалена евентуално субсидия няма как да не се отрази на средствата за кампанията“, посочват още от БСП.

„Не! Няма да предлагаме повече никаква текстове в тази посока, след като никой не ни подкрепи предния път“ - заяви и Йордан Цонев (ДПС). От Движението предложиха онези 0 лева, за да „надцакат“ популисткото според тях предложение на ГЕРБ за 1 лев. Но според разчетите в партията, които сам Цонев е обявявал публично, за да има партиен живот, то субсидията трябва да е минимум 10 лева на действителен глас. „Казахме го тогава, казваме го и днес: за големите партии по-малката субсидия не е проблем, но за малките е въпрос на оцеляване“, посочи Цонев.

От „Воля“ нямали на този етап решение. „Позицията ни е, че субсидията трябва да е 1 лев и ако ще предлагаме нещо, ще предложим това“, коментира Кръстина Таскова.

Кой колко дължи

Справка в специалната секция на сайта на Министерство на финансите, която показва коя партия колко пари е върнала в хазната и колко й остават, показва, че БСП „дължи“ още 776 344 лева (при възстановени за сметка на субсидията 3 523 346 лв.), НФСБ - 141 403 лв., ВМРО 106 218 лв., „Атака“ - 137 611 лв. Не е посочена обаче последната актуализация на тези данни и е възможно да има промени по тях. ГЕРБ и ДПС нямат суми за възстановяване.