Гледам, модно стана тия дни да се обяснява българинът какъв е загубен, вярва в конспирации, не иска да се ваксинира. През ден излизат разни класации, в които българинът все нещо не възприема, не разбирал и не е дорасъл. И се почват драматичните статии.

Хора, за всичките си години занимания с изследвания на общества мога да ви уверя, че тия класации обикновено са пълен потрес. И че българинът не прави нищо по-специално и различно от когото и да било в западния свят. Хубаво, малко по-скептичен е, по балкански - страшна новина, няма що!

Толкова ли е трудно да се осъзнае, че в съвременния свят на консумация и търговия нещата все по-рядко могат да се обяснят с национален характер, а все повече - със социална група? 

А ако ще си говорим за национален характер, като се замисля, нищо не му липсва на българина. Липсва му май само самочувствие. И цялото вайкане какви сме скапаняци, всъщност ни прави скапаняци.

Това е лузърски самопораждащ се комплекс от време оно. Изследван и ясен, та чак банален. Толкова банален, че е чудно как продължаваме да се занимаваме с това. 

Между другото, малко смешно е, съгласете се: някои хора, които обвиняват "българина" в конспиративност, често са същите хора, които вярват, че преходът в България е режисиран от едни дядовци в една кръчма. Или че до ден днешен действа някакъв план, започнат с раздаване на някакви куфарчета. И че има тайни служби, които вече тридесет години пречат. Или че нещата зависят от един точно бизнесмен, един точно политик или нечий точно президент.

 

Текстът на автора е от неговия профил във фейсбук. Заглавията са на Клуб Z.