Политическата комуникация е важен инструмент в процеса по избор, действия, отчетност и сваляне на управленци и администратори на всички нива. Поне в нормалните държави. Затова и толкова се обръща внимание, взимат се експертни консултанти, политиците треперят дали са се справили правилно или не. Защото от това им зависи бъдещето. Политическата комуникация е част от обществения договор между избирателите от една страна и политици, администрация и управляващи от друга.

За съжаление засилва се тенденцията на изопачаване или направо съсипване на политическата комуникация. Управляващи злоупотребяват с правата и силата си, без да отчитат отговорността си за етика в отношенията си с избирателите. И правилата за политическа комуникация се променят до неузнаваемост. Ето само някои от „прийомите“:

> Лъжливи предизборни обещания. Цитатът за лъжите в случаи на избори, лов и война, е тъжна реалност. „Гласувайте за мен и ще направя заплатите по 100 000 евро на седмица.“ „Гласувайте за мен и няма да правя коалиция с Х.“ Колко пъти сте го чували по време на кампания? И колко пъти е било нарушавано след изборите? Измамата позволена ли е в предизборни кампании? Лъжата не е ли инструмент само на насилниците?

> Числова логорея. Хвърляне на много числа в общественото пространство, за да се демонстрира дейност. Но липсата на контекст, оценка на въздействие или анализ на реалните нужди, правят този инструмент само пропаганда. „Дадохме 2 милиона за Х, 5 милиона за У, 123 милиона за нещо друго.“ Ама толкова ли трябва, трябва ли изобщо, не трябват ли 200 милиона, какво е предизвикало нуждата, има ли отговорен за възникване на нуждата, има ли алтернативен по-добър подход? Няма отговори.

> Насилствен монологизъм. Политиците са в медиите, за да отговаря на въпросите на журналистите. „Превземане“ на интервю, за да се избегнат неудобни въпроси, се наблюдава все по-често.

> Злоупотреба с времето. Всяко интервю или друга публична проява, която е свързана с двустранна комуникация, е ограничена във времето. Политиците са започнали да злоупотребяват с това, като взимат думата и изпадат в ненужни изброявания, само и само да приключи времето и да не им се задават въпроси. „Иван ме подкрепи, а също така и Стоян ме подкрепи, а искам да ви кажа, че Николай ме подкрепи, но не знам дали казах, че Петкан ме подкрепи…“

> Отказ да се отговаря на въпроси. Недопустимо е политик да се появи на пресконференция, да си каже каквото си е наумил, да стане и да си тръгне. Неуважително към журналисти, избиратели, масова публика.

> Представяне на елементи от нормалните работни задължения по длъжностна характеристика като големи геройства или епични постижения. „Бях в Брюксел да се видя с Европейската комисия“ не е повод за гордост от страна на който и да е политик, ако това е част от работата му. Иначе е целенасочено заблуждаване на зле образован електорат.

> Словесно присвояване на обществен ресурс. „Правителството даде 5 милиона за училище.“ Няма как правителството да даде пари, защото не използва лични средства на членовете си. Правителството само преразпределя парите, които гражданите са платили под формата на данъци. Да се трупа политически дивидент върху незнанието на част от електората, не е пример за етична комуникация.

> Преекспониране на малък резултат, даже и да е положителен. Ако се реже лентата на всеки километър, то за 250 км. магистрала ще има 250 уникални събития с рязане на лента и ръсене на светена вода. Но това не променя факта, че налице е само една магистрала от 250 км. Както и ръсенето не подобрява качеството.

> Отклоняване на вниманието. Когато е в малки количества, може да е полезно. Но когато е с основни атрибути на обществения живот, като писане на нова конституция, и когато губи ценно време на всички, тогава е недопустимо.

> Симплификация на изразните средства. Или опростачване на разговора. "Вие сте прости и аз съм прост" може да е забавно за един момент. Но в течение на годините да се заблуждават хората, че всичко е просто и има прости решения даже на сложни проблеми, е злоупотреба с доверието им.

> Представяне на партийна лоялност за експертност. Освен, че може да доведе до реални проблеми в обществото, „калинките“ съсипват имиджа на страната. А и създават лошо впечатление в следващите поколения, че образованието е на втори план.

> Отказ от поемане на отговорност. Един от основните постулати в обществения договор и етичността в комуникациите е отговорността. Особено за провали, несправяне, лъжи и подобни. Кой не е направил реформи? Кой е взел погрешни решения? Защо министър се „наказва“ да стане зам.министър, но фактически продължава да се държи като министър? Ако няма честен отговор, как обществото нормално да продължи напред.

> Заиграване с нерационални идеи и страхове на хората. Независимо дали става дума за 5G, норвежки влакове или чипове във ваксините, политиците са отговорни да комуникират и да успокояват масовата публика. Извличането на дивиденти от незнание и притеснение е далеч от нормална и етична комуникация.

> Заплахи или директно поведение на насилник. „Ако нас ни няма, всичко ще загине.“ „Ако не ни изберете, няма да има средства за каквото и да е.“ Настояване за ексклузивитет върху бъдещето на цяла нация е инструмент на прото-диктатори.

Тези и много други са политически хватки, които нямат общо с нормалните ПР-практики. Това е изнасилване на комуникационния процес, опасно доближаващ се до практиките на телефонните измамници. Стратегията на „изгорената земя“ – ние да победим, пък все тая какво оставяме след себе си и колко обществото е разделено, е опасна тръмпанизация на публичните процеси и политическата комуникация.

Съсипването на политическaтa комуникация е фрапантно нарушение на обществения договор. Резултатът е ясен - напрежението в обществото нараства. Което е и една от целите на подобни практики – разделеното на групи общество се разправя вътре в себе си, а управляващите печелят време. За сметка на бъдещето. Нашето бъдеще, бъдещето на децата ни.

Липсата на етична и нормална комуникация ражда чудовища.

 

Текстът е публикуван в профила на автора във фейсбук. Заглавията са на Клуб Z.