Ще има ли страни, които ще изостанат в състезанието за ваксинацията?

Преди дни генералният секретар на ООН Антонио Гутериш остро разкритикува "нечестното и неравно" разпределение на ваксините. Той посочи и че 10 държави са осъществили 75 на сто от имунизациите по света и призова за обединени усилия, за да може повече хора да бъдат ваксинирани възможно най-скоро.

130 държави все още не са получили и една доза ваксина, подчерта още Гутериш.

"В този критичен момент равенството за ваксините е най-големият морален тест през глобалната общност", добави той.

И поиска още спешен глобален ваксинационен план, който да обедини различните страни в процеса - учените, производителите на ваксини и онези, които могат да финансират процеса.

Какво става с "Ковакс"

Това е инициатива на Световната здравна организация и други международни здравни организации, като целта е да се осигурят ваксини на достъпна цена на всяка държава. Страните, които не могат да си позволят препаратите, ще ги получат безплатно през специален фонд. Останалите ще плащат. Но на теория те ще получат по-добра цена като го правят като обединения, отколкото ако действат като самостоятелни играчи.

Стремежът е чрез инициативата да бъдат доставени 2 млрд. дози на хора в 190 страни за по-малко от година. По-специално целта е 92-те най-бедни държави да получат ваксини по същото време, когато и 98-те най-богати (нещо, което засега не се случва).

В изявление от петък френският президент Еманюел Макрон призова по-богатите страни да отделят до 5 на сто от сегашните си запаси от ваксини за по-бедните държави.

На виртуалната среща на страните от Г-7 стана ясно, че Германия отпуска допълнителни 1,5 млрд. евро за борбата срещу коронавирусната пандемия, които ще отидат за "Ковакс" на СЗО и за изследвания за ваксини. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че ЕС ще удвои финансовия си принос за "Ковакс" до 1 млрд. евро. Освен това съюзът ще отпусне и 100 милиона евро за подкрепа на ваксинационните кампании в Африка в партньорство с Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията. САЩ пък обещаха на срещата на върха 4 млрд. долара за механизма на ООН за ваксините.

Към момента за снабдяване по "Ковакс" с ваксини има споразумения за първата вълна на доставки за около 340 млн. дози от Оксфордската ваксина (и до 2 млрд. до края на година) и около 1,2 млн. дози от продукта на "Пфайзер"/"Бионтех". Схемата трябва да започне да действа в края на февруари-началото на март.

Богати - бедни

Много от изводите за разпределението в момента на ваксините по света се вписват в схемата на разделението между богати и бедни страни. Великобритания и САЩ са две държави, които са добре снабдени  с дози към момента, защото могат да си позволят да инвестират пари в създаването на ваксини и да се окажат сред първите на опашката за продуктите.

Богати страни, които не са направили това, като Канада и държавите в ЕС, изостават малко. Канада беше критикувана в края на миналата година, че купува пет пъти повече ваксини от нуждите на населението ѝ (със споразумения за 398 млн. дози при 37 млн. население), но въпреки това изглежда, че не се е позиционирала добре за доставки с приоритет. Това е донякъде и защото страната реши да инвестира във ваксини от европейски заводи, тъй като се страхуваше, че САЩ при Доналд Тръмп ще наложат ограничения за износа. Оказа се обаче, че тази стъпка не е била прозорлива.

Европейските заводи се задъхват да изпълнят множеството поръчки, а неотдавна ЕС, а не САЩ, заплаши (заради случая с "АстраЗенека"), че може да има забрани за износ.

"Докато европейският пазар няма достатъчно ваксини, смятам, че няма да има  голям износ за Канада", смята Агате Демераис, цитирана от Би Би Си. 

Демераис е директор по глобално прогнозиране в Economist Intelligence Unit, където се изготвят някои от най-добрите анализи и проучвания по темата. Тя проследява производствените възможности по света, както и готовността на здравните системи да ваксинират населението си и какво отделните държави могат да си позволят.

Канада е единствената страна от Г-7, която е в списъка на получателите в схемата "Ковакс". Там присъстват и други богати държави като Нова Зеландия и Сингапур. По "Ковакс" обаче първо ваксини ще бъдат доставени на страни, които не могат да си ги позволят.

"По-добре от очакваното"

По-голямата част от страните с ниски доходи въобще не са и започнали ваксинацията. Но същевременно някои от държавите в средата по икономическо развитие се справят по-добре от очакваното.

Сърбия е на осма позиция в света по процент на населението, което вече е иминузирано, пред всяка една от страните в ЕС.

Успехът ѝ се дължи отчасти на добрата организация, но е и част от т. нар. дипломация на ваксините - в случая това е битката за влияние между Русия и Китай в Източна Европа. Сърбия е едно от малкото места, където се прилагат и китайската "Синофарм", и руската ваксина "Спутник V".

На хартия сърбите имат възможност да избират какъв препарат предпочитат - дали на "Пфайзер", "Спутник" или "Синофарм". На практика обаче мнозинството от тях получават китайската ваксина. А влиянието на Пекин в балканската страна изглежда дългосрочно, пише Би Би Си. Държавите, които сега имунизират гражданите с китайските продукти, след това отново ще търсят допълнителни дози от тях (т. нар. бустъри), ако се наложи заради промяна във вариантите на вируса.

Китай има производствени мощности, обучени работници, така че това е дългосрочна политика, смята Демараис. 

"За правителствата, които се ползват от ваксините на азиатския гигант ще бъде доста сложно да кажат "не" на Пекин за каквото и да е в бъдеще", смята експертката.

Какво прави най-големият производител на ваксини в света

В Индия успехът на производството на продукт срещу COVID-19 е до голяма степен насочен към един човек - Адар Пунавала. Той е главният изпълнителен директор на Серумния институт на Индия, който е най-големият производител на ваксини в света. Миналата година семейството на Пунавала решава, че си е загубил ума, когато започва да влага милиони лични средства във ваксини, които не е ясно дали ще действат. Сега компанията произвежда 2,4 млн. дози дневно от продукта на "АстраЗенека". Тя е и един от двата основни снабдителя на индийската държава, но изнася и за Бразилия, Мароко, Бангладеш и Южна Африка. 

"Мислех, че ще има още много производители, които да осигуряват ваксини. Но за съжаление, към този момент поне, през първата четвъртина, а вероятно и през втората на 2021 г., няма да наблюдаваме значителен ръст в предлагането", смята Пунавала.

Той обяснява, че производството не може да бъде увеличено за една нощ: "Правим каквото можем, но нямаме вълшебна пръчица".

Добавя обаче, че е решен да снабди Индия и след това Африка по схемата, известна като "Ковакс". 

Но планът на ООН среща много спънки, включително и защото много държави се опитват да водят и самостоятелни преговори с производителите.

Пунавала разказва как почти всеки един от държавните лидери на африкански страни му се е обаждал, като е пробвал да постигне по-добра цена. Преди десетина дни Уганда съобщи, че вече си е осигурила 18 млн. дози от Серумния институт по 7 долара на флакон - доста над 4-те долара, които плаща "Ковакс". От института потвърдиха, че водят преговори с Уганда, но отричат да е сключвана такава сделка.

Компанията на Пунавала трябва за първата вълна да достави 200 млн. дози от ваксината на "АстраЗенека" на "Ковакс" и е обещала над 900 млн. дози в бъдеще.

Африканският център по контрол и превенция на заболяванията обаче вече излезе с препоръка да не се прилага Оскфордската ваксина в страни, в които е установено наличието на южноафриканския вариант, което поставя допълнителни усложнения и пред "Ковакс". 

Графикът на доставка на ваксините все още не е ясен и дори и нещата да се развиват по план, схемата има за цел да покрие едва 20-27 на сто от населението на дадена страна през тази година. 

Според прогнозите на Демараис някои страни няма да имат широко ваксинационно покритие дори и през 2023 г. В някои то никога няма да се случи. Ваксинацията едва ли ще е приоритет за всяка държава - особено сред онези с младо население, където няма много болни, както и за страните, разкъсвани от конфликти, войни и тежка бедност.

Проблемът е, че докато вирусът съществува някъде, ще може да мутира и мигрира. Ще продължат и да се появяват нови резистентни на ваксините варианти. Нещо, за което богатите държави трябва да си дават сметка.