В историята на човечеството е имало немалко силни жени, които са се доказали като обиграни политици, опитни администратори или могъщи пълководци. Но повечето от тях не са получили голямо внимание или слава. Това са кралици, царици, императрици, които дълго са били пренебрегвани или пък са потънали в забрава, често несправедливо очернени и отхвърлени като фигуранти на световната сцена.

Подценени или демонизирани, представените в тази книга владетелки са живели в периода от 1500 г. пр.Хр. до началото на ХХ век. Групирани са в седем глави според стила им на управление и техните дела. Всички те са тук – безстрашните, яхнали слонове, воини, безжалостните предтечи, предрешените в мъжки одежди бунтарки, енергичните свободомислещи, жилавите оцеляващи и просветените будители. Време е да открием колко могъщи, великолепни, кръвожадни и възхитителни са били тези жени.

Преди всяка глава е поместена илюстрация на кралицата, за която се разказва.

Клуб Z публикува откъс от "Да живеят кралиците" на Ема Мериът (изд. Прозорец)

ТАМАРА ВЕЛИКА

Родена: около 1166 г.
Починала: около 1213 г.

Съществуват много легенди и теории по въпроса къде е погребана Тамара, царица на Грузия. Според едни тя почива в подземната гробница на династията Багратиони в манастира Гелати в западната част на Грузия, докато според други е погребана в пещерния манастирски комплекс Вардзия на юг. Трети смятат, че свещените ѝ тленни останки са пренесени в гробница в Йерусалим, а една легенда разказва, че Тамара изобщо не е мъртва: тя лежи в златен ковчег някъде в планините на Грузия и може би ще дойде ден, в който най-после ще се събуди от вековния си сън. Този ден, според легендата, щял да бележи възкресението и разцвета на грузинския народ.

Тези истории свидетелстват колко почитана е била царица Тамара. И досега тя си остава важен символ за грузинската култура. Вдъхновила е поеми и песни, дори е канонизирана за светица от Грузинската православна църква. Времето на нейното царуване от 1184 до 1213 г.  се смята за Златен век, това е период на политически, военни и културни успехи, дължащи се на жена, провъзгласена за цар („мепе“), тъй като в грузинския език нямало дума за царица.

Тамара е коронясана за регент наравно с баща си, цар Георги III, през 1178 г., когато е на осемнайсет години. Самият Георги можел да бъде жесток – той ослепил и кастрирал собствения си племенник, който законно претендирал за престола, но за голямата си дъщеря казвал, че е „светлината на очите му“. След смъртта му през 1184 г. Тамара станала единствен владетел и била коронясана за втори път, за да се узакони нейната власт. Скоро била подтикната да си намери съпруг и леля ѝ предложила съюз с Юрий Боголюбски, син на великия княз Андрей от Суздал, пограничното руско Киевско царство. В брака от самото начало имало напрежение, тъй като Юрий бил способен воин, но заклет пияница, и в продължение на две години Татяна била принудена да се примирява с изневерите му с наложници.

Тъй като не могла да забременее, тя решила да убеди Съвета на благородниците да анулира брака, Юрий бил прогонен от царството и изпратен в Константинопол. Впоследствие той организирал два опита за преврат заедно с други изпаднали в немилост благородници, но и двата се провалили. Вместо да го накаже сурово (като го обезглави, както би постъпил баща ѝ), Тамара проявявала снизходителност и всеки път го изпращала в изгнание.

Тамара сама избрала втория си съпруг и този брак бил повече от успешен. Неин избраник бил Давид Сослан, алански княз и пълководец, който изиграл ключова роля за разгромяването на аристокрацията, обединила се около Юрий. Тамара и Давид имали две деца – Георги, роден през 1192 г., и дъщеря Русудан – родена около 1194 г., като и двамата в бъдеще щели да станат владетели на Грузия. Докато името на Давид се появявало върху монети и харти, той оставал второстепенен владетел след царица Тамара, въпреки че бил възхваляван заради предаността си към нея и успешните си военни победи срещу множеството врагове на Грузия.

През цялото си царуване Тамара трябвало да се справя с бунтовете на различни фракции сред благородниците, не на последно място тези на своя некадърен първи съпруг. За да им се противопостави, тя подела поредица военни кампании, които не само разширили Грузия до невиждани дотогава мащаби, но и държали потенциалните размирници заети и фокусирани върху войната. Тамара успяла също така да надгради постиженията на баща си Георги III и на дядо си Давид IV Строителя, който успял да прогони селджукските турци от царството.

Тя била едновременно талисман и пълководец за войските си, добре владеела стратегията и умеела да разработва планове за битката, които съпругът ѝ Давид след това ѝ помагал да осъществи. През 1205 г. войските на Тамара разгромили турската армия и дръзнали да навлязат в дотогава неизвестни територии на Азербайджан, Турция и Северен Иран. През последната година от царуването ѝ сферата на влияние на Грузия достигнала връхната си точка – царството се простирало от Черно до Каспийско море, от Кавказ до Ерзурум, част от днешна Турция.

Нови територии и търговски центрове попадали под грузински контрол, в страната и в двора се трупали богатства, грузинската култура процъфтявала. Монархията искала да се свърже с християнския свят и започнала да изгражда множество храмове. Столицата на Грузия, Тбилиси, се превърнала в регионална сила с просперираща икономика, с население от 100 000 души и забележителен културен подем. Търговията с Близкия изток била в разцвет, а по монетите, сечени около 1200 години, имало както грузински, така и арабски надписи.

Царица Тамара и нейният двор вдъхновили и грузинския народен поет от онова време, Шота Руставели. Той бил сановник в двора, както изглежда, дълбоко влюбен в царицата, и написал: „Бог, който за шест дни създаде от нищото всичко, което съществува, на седмия си почина в очарователната и благородна душа на Тамара“. Голямата епична поема на Руставели „Витязът в тигрова кожа“ също била посветена на Тамара, „с коси от черен кехлибар и рубинени страни“. Смята се, че описанието на принцеса Тинатин е отново апология на царицата: „Тинатин блести като изгряващо слънце, осветява всичко наоколо, така че само от вида ѝ мъжът губи разума си“.

Царица Тамара починала около 1213 г., след като управлявала Грузия повече от четвърт век като едноличен монарх, първата жена в такава роля. Грузия достигнала зенита на могъществото и влиянието си по време на нейното царуване, въпреки че само няколко десетилетия по-късно по-голямата част от делото на Тамара щяло бъде унищожено, когато монголските войски завладели почти цялото царство. И докато не знаем със сигурност къде била погребана царицата, то името ѝ продължава да живее. Както пише грузинският писател Григол Робакидзе в свое есе от 1918 г.: „И до днес никой не знае къде е гробът на Тамара. Тя принадлежи едновременно на всички и на никого: гробът ѝ е в сърцето на всеки грузинец“.