Колко обществени са обществените медии? Изпълняват ли обществените си функции и има ли възможност през тях да минава дезинформация?

Отговор на тези въпроси търси екип от изследователи от Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и Фондация "За ново партньорство в журналистиката" в свой анализ върху новините и актуалните предавания на БНТ1 и програма "Хоризонт" на БНР. Научен ръководител на екипа е университетският преподавател Мария Нейкова. В изследването участват Милена Якимова, Ралица Ковачева, Димитър Вацов, Валентин Вълканов, Симона Христова, Бурян Алексиев, Ваня Серафимова – Акгюн (административен ръководител).

А изводите са повече от интересни. Изследователите установяват, че макар БНТ и БНР да изпълняват обществената си функция и защитават обществения интерес, а дезинформация чрез тях да не се разпространява (извън един изолиран любопитен случай с т.нар. новина за Народния съд, който показва колко високо отговорна е работата на обществените медии), гражданското общество често остава анонимно и "аморфна маса", партийци и представители на правителството често взимат превес, като в някои отношения БНТ се държи не като обществена, а като държавна медия.

Извънпарламентарните формации са слабо застъпени, а темите за социалната политика и образованието - направо маргинализирани. Слабо присъстие (в отчетения период) има и президентът Румен Радев. Интересен е анализът за подхода на двете медии към протестите, както и към международните теми.

Мониторингът

Мониторингът обхваща шест седмици - от 19 октомври до 29 ноември 2020 г. За този период плътно на всекидневна база са проследени централните
новинарски емисии на двете медии („Вечерният осведомителен бюлетин“ от 18.00 на БНР и „По света и у нас“ от 20.00 ч. на БНТ), както и осем актуални предавания, по четири от всяка медия, които биват излъчвани веднъж седмично: „Референдум“, „Панорама“, „Денят започва с Георги Любенов“(събота), „Денят започва с Георги Любенов“ (неделя), „Събота 150“, „Неделя 150“, „Политически НЕкоректно“ (с Петър Волгин, събота), „Политически НЕкоректно“ (със Силвия Великова, неделя).

Освен това при анализа на разпространението на "фалшиви разкази" са използвани и случаи, регистрирани от екипа в предварителното (пилотно)
изследване, проведено в периода 15 август – 15 октомври 2020 г.

Регистрирани са 1653 единици от новинарските емисии на „Хоризонт“ и на БНТ1, както и 424 единици от останалите осем предавания.

COVID-19

Предвидимо и очаквано темата COVID-19 доминира в периода на изследването в новините на БНР и БНТ, съответно 32,3% и 32,1%. По времетраене и при БНР, и при БНТ водят „представителите на правителството“, съответно с 55 и 83 минути. Превесът на правителствените говорители в БНТ е очевиден. 

Отчетено е още "значителното присъствие на граждани в новините на двете медии", но те са като аморфна маса („граждани“, „протестиращи“, „заразени“, „пациенти“, „клиенти“, „съседи“ и пр.), така че дори когато има техни изказвания остава усещането, че те са по-скоро за „цвят“, отколкото като изразители на определени (граждански) позиции".

Интересни са имената, които илюстрират „главни действащи лица“ както като подреждане по типове, така и като „говорители“ по различните теми. 

Подреждането се обуславя от редица фактори: информацията, която идва от институциите, пандемичната обстановка, международните събития в периода, преценката на журналистите и медиите за важността на „главните действащи лица“ като говорители по дадена тема - отчитат анализаторите.

Протестите

На темата „Протести“ двете обществени медии са отделили близо 5% от излъчените материали в периода на наблюдение. По това време протестите  са разнообразни и активни. Темата обаче попада сред водещите новини (обявявани в анонса на водещите в началото на емисията) едва в 20% от случаите. В повечето случаи тя не намира място и сред първите пет новини в информационните емисии.

Най-отразявани в БНТ според броя регистрирани материали са протестите срещу правителството и главния прокурор, протестите на полицаите и протестите на превозвачите, макар че в наблюдавания период разнообразието от протести и протестиращи групи е голямо. При БНР картината е подобна, но превес взимат полицейските протести. 

Как обаче се отразяват - което дава информация за значимостта на тези теми? И при двете медии преобладава репортажът. В БНТ антиправителствените протести са отразявани и чрез пряко включване, което обаче е кратко (под една минута), рутинно и не носи почти никаква информация отвъд отброяването на поредния ден на протести срещу правителството. На протестите на полицаите и превозвачите са посветени репортажи, при това с продължителност значително над една минута – най-дългият е почти пет минути, посочват от екипа експерти.

"Това обаче не означава, че БНТ пренебрегва или подценява антиправителствените протести, а просто че те вече не носят новина. Самият факт, че темата, изписана на екрана или обявена от водещите, често е в смисъла на „113-и ден на протести“ или „Пореден ден на протести“ показва трудността, която журналистите изпитват да намерят място на темата в дневния ред на медията", отбелязват анализаторите.

За сметка на това протестите на полицаите и превозвачите са нещо ново, при това обвързано с топ-темата на периода - COVID-19. Поради това е логично националната телевизия да постави темата сред водещите си новини.

"Изводът, който се налага, е, че БНТ и БНР отразяват актуалните събития според утвърдените в медиите информационни ценности. В този смисъл може да се каже, че двете медии по-скоро отразяват протестите в израз на своя обществен ангажимент, отколкото като автентично събитие, т.е. събитие, което би попаднало във фокуса на медийното внимание по силата на информационните ценности".

Северна Македония и САЩ

По темата "Република Северна Македония" двете медии публикуват почти еднакъв брой новини. Какъв е балансът на гледните точки? При БНТ почти поравно произходът на новината е от България и РСМ, докато в случая на БНР като място на събитието значително преобладава Северна Македония (52,4%), следвана от България (19%) и др.

"Разговорът" между двете страни обаче е преобладаващо междуинституционален. Ако тези новини не се обсъждат, по тях не се спори в предаванията на двете медии, то публиката ще си остане при своите пристрастни исторически, националистически или каквито и да е други позиции по съвременното състояние, на отношения между България и РСМ", отчитат анализаторите.

По отношение на САЩ и изборите там и двете медии информират обстойно аудиторията не само за предизборните прояви на кандидатите, но и за настроенията на гласоподавателите, мненията на експертите и актуалния контекст на вота, създаван от пандемията и нарасналото обществено напрежение с наближаването на изборите. 

Про-Тръмп и анти-Байдън

По отношение на актуалните предавания анализаторите отбелязват, че и двете медии остават слабо чувствителни към някои важни общоевропейски проблеми, когато те не касаят пряко България – например, Брекзит не е специална тема на предаванията, или пък темата за международния тероризъм във връзка с процеса „Шарли Ебдо“ и убийството на френския учител Самюел Пати. Такива има само в предаването "Събота 150", което според анализаторите "систематично изпълнява функцията на обществените медии да дават цялостна картина на международните отношения".

Друг интересен момент е, че се откроява едно предаване, което по ред международни теми, в частност изборите в САЩ, представя само една позиция: про-Тръмп и анти-Байдън. Това е „Политически НЕкоректно“ при водещ Петър Волгин.

"Големият дефицит на БНТ1 при изпълнението на обществената й функция се оказва липсата на изчерпателно представяне и задълбочен анализ на проблемите на международната политика. Тази липса впрочем отваря простор за циркулацията на геополитически конспиративни теории през други медии.

По казуса със Северна Македония прави впечатление, че категорично доминират говорители, които подкрепят или са конформни спрямо държавната позиция за блокиране на преговорите. Такива обаче са и доминиращите обществени нагласи в изследвания период", пишат авторите на изследването.

Здравните власти не са свръхпредставени

Актуалните предавания на БНТ1 са безапелационно доминирани от темите COVID-19 и „Здравеопазване“, като двете теми обикновено са тясно преплетени. При БНР доминира международната политика, следвана от COVID темите и вътрешната политика. Тук на първо място с 29,3% са „експертите“. На второ - различни „представители на медицинското съсловие“. По-назад от тях, но със значимо публично присъствие, са „представители на политическите партии“ (11,4%) и „представители на правителството“ (9%). Прави впечатление много ниският дял на „представителите на здравните власти (НОЩ, РЗИ, НЗОК)“ сред гостите на предаванията за изследвания период (2,4%). 

"Това е добре: здравните власти, включително МЗ, не са свръхпредставени, а предаванията търсят експертните гласове и гласовете на пряко въвлечените в пандемичната криза. При партийните говорители по темата доминират представителите на БСП. От управляващата коалиция думата имат представителите на ОП, а ГЕРБ, лидерът на управляващата коалиция, се изявява главно с представители на изпълнителната власт", констатират изследователите

"Бюджетът не е предизборен, а е антипандемичен!"

Интересна е констатацията по темата "Вътрешна политика":

"Представителите на правителството найчесто се рекламират чрез конкретни мерки, а в генерализиран план обикновено са в отбранителна позиция: например, „Бюджетът не е предизборен, а е антипандемичен! Не сте го прочели добре!“. Всъщност през изследвания период вътрешнополитически коментар се разгръща най-често именно около пандемията и около приемането на Бюджет 2021."

Основни говорители по вътрешнополитическите теми в предаванията на БНТ са партийните представители (34,8%), следвани от експерти, анализатори и публични интелектуалци (30,4%), а на трето място са представителите на изпълнителната власт (21,7%). Прави впечатление, че макар президентът да е гост в едно от предаванията, президентската институция слабо присъства (под 1%) в коментирането на вътрешната политика в този период.

Съвсем различна е структурата на говорителите по вътрешнополитически въпроси в „Хоризонт“. Тук на първо място са гражданите (42,9%), следват ги експертите и интелектуалците (23,8%), а далеч зад тях с равни дялове са представителите на правителството и партийните представители (по 9,5%).

А какъв е изводът?

Като се абстрахираме от очаквано големите дялове на експерти и анализатори в двете медии, прави впечатление, че по вътрешнополитическите теми БНТ категорично приоритизира институционализираната политика: над две трети от говорителите са партийните и правителствените представители (общо 56,5%), като към тях можем да добавим и представителите на здравните и на общинските власти (всяка по 4,3%).

В „Хоризонт“, с всички плюсове и минуси от това, гражданите са силно представени в това тематично поле, както и гласовете на журналисти, протестъри и представители на европейски институции, докато представителите на партиите и държавните и общинските институции получават малко над 20% от гласовете.

"Можем да заключим, че двете програми по вътрешнополитически въпроси разбират различно своята функция: БНТ се държи по-скоро като държавна медия, докато БНР показва в по-висока степен гражданските измерения на политиката."

Маргиналните теми

"Впечатляващо е колко маргинални са темите „Образование“ (4,9%) и „Социална политика“ (6,9%)", отчитат още анализаторите.

Образованието се появява изцяло през призмата на пандемията и на ефектите от затварянето на училищата. За това говорят експерти, учители, представители на МОН, включително министърът, и медици. Тук не чуваме нито един партиен представител – дори парламентарната опозиция (БСП), която използва всеки повод за критика на управлението на ГЕРБ, не взема образованието на въоръжение. 

Темата „Социална политика“ се явява като самореклама на правителството през антипандемичните мерки, но и през критиката на тази
самореклама. 41% от говоренето по нея е разпределено поравно между представители на правителството и партийни представители (основно на БСП и ВМРО). Все пак и в двете теми предаванията влизат рядко, а и не влизат в дълбочина. 

Кой говори?

Безапелационно първото място заемат експертите, анализаторите, публичните интелектуалци - и при двдете медии. Следват журналистите и хората от медиите, после - медицинското съсловие. Следват правителствени и партийни представители, като на анализаторите е направило впечатление "слабото присъствие на извънпарламентарната опозиция, особено в БНТ, където за изследвания период е участвал само един представител (Мая Манолова при Георги Любенов), докато в „Хоризонт“ са гостували Татяна Дончева при Петър Волгин и Атанас Атанасов в „Неделя 150“. Впечатляващо също е отсъствието на гласове от ДПС – партия, чийто електорат (за разлика от този на извънпарламентарните политически играчи) почти не се влияе от медийни послания". 

Отчита се още, че макар присъствието на ГЕРБ да е скромно в сравнение с това на коалиционния им партньор, "ако сумираме и участията на хора от изпълнителната власт, тогава представители на управляващата коалиция имат две-трети от партийните коментари".

Също така, ако партийните представители имат 8% от единиците в извадката, те държат над 10% от времето (като продължителност). Правителството пък, което има 5,4% от тематичните единици, държи почти 8% от времето. Под 1% от времето имат думата представители на антиправителствените протести. За сметка на това в 5% от времето говорят граждани в индивидуално качество, които издигат радикални или конспиративни интерпретации и се оплакват. Това е привилегироване на т. нар. „обикновени хора“ за сметка както на организираното, така и на активното гражданство.

Случаят с Народния съд

Като цяло липсват случаи на пряка или систематична дезинформация. Анализаторите са засекли три отделни слуая - директно включване на слушател по радиото, за което редактори и журналисти не носят вина; самата личност на Волгин- "тезите и езикът на Волгин обаче са толкова клиширани, че се сливат с общия поток на националпопулистката пропаганда" и случаят с Народния съд.

Става дума за онази грешка на новините на БНТ, която "повлече крак" и бе ретранслирана не само от медии, но и от политици, начело със заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев и то съвсем целенсочено - за политическа употреба.

На 8 септември 2020 г. в сутрешния новинарски блок на БНТ бе излъчена информация, според която организаторите на подготвяните за
вечерта антиправителствени протести "свикват Народен съд". Макар "протестът" да бе събирателно от много организации и партии, това изказване на представители на партия "Възраждане" от няколко дни по-рано бе приписано на всички участници и те възнегодуваха. Новината бе свалена от архива на БНТ още същия ден, медията се извини, а по-късно бяха наложени административни санкции на отговорните за допускането й.

Но междувременно тя бе подета от представителите на властта Георг Георгиев (ГЕРБ), Тома Биков (ГЕРБ), Милен Михов (ВМРО/ОП), Александър Йорданов (СДС/ГЕРБ) и съответно "институционализирана", както и препечатана безкритично в медии и анонимни сайтове стотици пъти.

"Самите политици като създатели на и актьори в медийните сюжети, могат да бъдат създатели и разпространители на фалшиви разкази. Те, както се вижда в случая, са и най-податливи на изкушението бързо да включат в инструментална употреба всяка информация, която им върши работа в политическата борба, без проверка. Медиите пък твърде често цитират политиците", посочват анализаторите.

Интересното в случая е, че в публикациите най-често медиите се отказват от отсъждане относно качеството на цитираните изказвания – под паравана на „обективността“, на „неутралното отразяване“ те всъщност стават съучастници в разпространението на фалшивите разкази.

Най-интересни, разбира се, са медиите, които въпреки опроверженията продължават да тиражират новината, пишат още от изследователския екип.

"Бяха идентифицирани три такива случая, за които бе осъществено и разширено търсене – пълен преглед на материалите във всеки от тях. Трите медии са близкият до ГЕРБ консервативен сайт Фактор.бг (Factor.bg) и подкрепящите в момента правителството „информационни агенции“ ПИК и БЛИЦ.

Налице е и второто доказателство за дезинформация – политически ползи. В този смисъл, може да се твърди, че е създаден фалшив разказ с цел дискредитиране на протестите", пише в доклада от анализа.