По традиция Дворецът защитава семейството, като пуска завеса между публиката, официалните и личните въпроси. Отказът да коментира персонални теми е стратегическа интерпретация на максимата на фамилията - "никога не обяснявай, никога не се оплаквай".

Разделението публично/лично винаги е било изкуствено. Членовете на кралското семейство се женят пред десетки милиони хора, имат държавни погребения, разпространяват снимки за рождени дни и годишнини, допускат по малко в живота си в замяна на щедро и благосклонно отразяване.

Но разделението, колкото и често да е пренебрегвано, остава водещият принцип на официалните отношения на фамилията с останалия свят. Сега противоречията, които идват от смесването на лично и публично, излизат наяве. 

Някои от основните обвинения са за поведението и коментари на членове на кралското семейство и как, чрез колективно пренебрегване и донякъде лоши намерения, те не са оставили друг избор на Меган и на Хари, освен двамата да си тръгнат.

Друга част от изявленията създават ужасяващ портрет на безчувствения персонал и придворните. Цялата институция изглежда все едно нищо не е научено от дните на Даяна в нея - покойната майка на принц Уилям и принц Хари.

Херцогинята е страхотен комуникатор, а и доказа, че е много лошо човек да се закача с нея. Новоосвободеният Хари говори почти с красноречие.

Нож в сърцето

Меган нанасе някои от най-тежките удари. Какво може да каже Дворецът за обвиненията, че неназован член на фамилията е направил коментар - даже повече от един, както звучаха нещата - за цвета на кожата на нероденото дете на двойката. Шок. Но личната болка и гняв в разказа на херцогинята бяха придружени и от обвинението на Хари към институцията - предположението, че тя не е способна да се промени, неспособна е на любов, неспособна е на разбиране.

Противоречията в Двореца, в монархията, са нещата, които я правят толкова специална, странна, интересна и толкова е трудно да работиш в нея - смесването на публични и лични роли, натрупванията на традицията, комбинацията от обществената отговорност, непрестанния медиен интерес и необходимостта да остане релевантна. Предположението на Хари, че семейството му - баща му принц Чарлз и брат му принц Уилям - са хванати в капан в техния свят и че той изпитва "съчувствие" към тях, е забит нож, загърнат в кадифе, в сърцето на модерната монархия.

Кралският живот се движи в златна клетка, а от играчите не се очаква да разклащат решетките отвън.

Това са противоречията, от които си тръгна Хари (по неговите думи - отстъпи назад). Той се чувстваше неудобно заради тях още преди да се ожени. А когато видя страданията на жена си, резултат от това, че той беше в капана на кралския живот, си тръгна заедно с нея.

Има и противоречия, които стоят зад много от решенията, за които двамата говореха и които ги правят нещастни. Охраната се плаща с публични пари. Традицията диктува кой каква титла получава. За работещите членове на кралската фамилия няма HR отдел, защото това са семейни работи. Това, което правиш пред камерите, има значение, защото се отразява на институцията като цяло. 

Това размесване на публично и частно е уникално. Това означава да си модерна кралска особа. А вътре е едно много некомфортно място. Хари знаеше това. Вероятно е казал на Меган. Но това предупреждение не е било достатъчно.

Случилото се с Хари и Меган предполага, че тези противоречия са твърде големи. Може би интервюто им ще подейства като катализатор за промяна. Но Короната съществува от твърде дълго време, а промените не се случват лесно в организъм, за който миналото играе толкова мащабна роля.

Коментарът е от Би Би Си със заглавие "Harry and Meghan rattle monarchy's gilded cage". Авторът е кралски кореспондент.