Неравни финансови условия пред кандидатите на изборите, организацията на машинния вот не е напълно прозрачна, а достъпът до медиите - равен.

Това са част от безпокойствата, които са били споделени пред делегация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), посетила наскоро София с цел оценка на кампанията и състоянието на подготовката за парламентарния вот на 4 април. Нейно изявление бе огласено днес. ПАСЕ наблюдава всички парламентарни и президентски избори у нас от 1990 г. насам.

Значителните държавни парични средства, давани на политическите партии в България за предизборната кампания, могат да спомогнат за създаването на неравностойни условия за кандидатите, се посочва в изявлението.

Проблемът е резултат от намаляването през 2019 г. на държавното финансиране на политическите партии и премахването на тавана на даренията. 

Припомняме, че през тази година премиерът Бойко Борисов и лидер на ГЕРБ "разпореди" на депутатите си да приемат 1 лев на глас субсидия за партиите - 2 години след референдума със същото искане.

Разпореждането следваше разкритията, че години наред вместо по 11 лева на действителен глас, както е по закон, формациите, преминали бариерата от 1% на изборите, са получавали по малко над 13 лева. Последва дълга сага, с която обществеността бе занимавана ежечасно. Бе взето решение партиите да върнат надвзетите пари обратно в хазната – въпреки че „недоглеждането“ бе на финансовото министерство. Заваляха предложения: от 0 лева субсидия, но с безлимитно финансиране от бизнеса, през слагане на таван от 6 милиона лева годишно на партия, до субсидия от 8 лева, като дори бяха сезирани ОССЕ и ГРЕКО. Еманацията на всичко това бе гласуването на бюджета за 2020 г., когато със съмнителни процедури и задкулисни совалки депутатите приеха субсидия от 8 лева на глас (при заложен в проектобюджета 1 лев). Безлимитното финансиране остана.

Но пък на практика едно, че субсидията бе намалена, второ - че все още има партии, които не могат да се издължат за надвзетото. Въпреки, че по правило ЦИК определя суми за медийни пакети за по-малките партии, които не получават субсидия и само преди два дни даде близо 1 милион лева за целта.

От делегацията отбелязват още, че през 2020 г. България прие промени в Изборния кодекс, като въведе комбинация от машинно и ръчно гласуване в секции с над 300 гласоподаватели. Макар че това може да бъде смятано за положително, то трябва да бъде придружено от мерки, увеличаващи прозрачността и включващи независими експерти, с цел засилване на общественото доверие в процеса.

Припомняме, че Централната избирателна комисия отказа да допусне външни експерти до одита на машините с мотива, че а) трите държавни институции, които са натоварени със задачата са независими - били равно отдалечени от участниците в изборния процес и б) това би било конфликт на интереси.

Пратениците на Страсбург отбелязват и, че като цяло има доверие в коректното регистриране на избирателите. Някои събеседници обаче изразили безпокойство по повод произволния брой секции в определени държави. Според тях в тези случаи не бил взет предвид действителният брой български граждани зад граница.

Броят секции в чужбина пак е въпрос на Изборния кодекс, когато преди години бе въведено ограничение - в страните извън ЕС да се разкриват 35 секции. Това бе наложено заради гласоподавателите от Турция. Отделно, съгражданите ни в чужбина трябва да попълват заявления за разкриване на секция - поне 60 на брой. 

Някои хора информирали емисарите на ПАСЕ, че все още не са разрешени определени въпроси, будещи безпокойство. Става дума за реч на омразата, твърдения за купуване на гласове и „организиран“ вот в уязвими общности, предимно с отражение върху ромите.

Европейските пратеници припомнят, че в доклада за предизборната обстановка у нас през 2017 г. от ПАСЕ били посочени същите проблеми.

Делегацията осъжда тези практики и настоява компетентните органи да предприемат всички необходими мерки те да бъдат прекратени.

Обстановката в медиите у нас е разнообразна и има много издания. Те обаче са разделени по политически признак и са повлияни от търговски и корпоративни интереси. Главен източник на информация е телевизията. По закон само обществените медии трябва да отразяват изборите на принципа на равнопоставеността и обективността, както и да предоставят ефирно време на всеки кандидат.

Делегацията припомня доклада на комисаря на Съвета на Европа (СЕ) за човешките права от октомври 2020 г. Документът изтъква продължаващото влошаване на свободата на медиите като последица от редица фактори, сред които непрозрачните собственост и финансиране, тормоз на журналисти, прибягване до дела за клевета и политическо влияние. ПАСЕ иска от заинтересованите страни да гарантират еднакво медийно отразяване на кампанията на всички участници.

ПАСЕ ще изпрати 20-членна делегация за наблюдение на изборите на 4 април.