Защо не вярваме в успеха на Мария Бакалова

Защо шеметната кариера, която българката Мария Бакалова направи в световното кино, отново ни раздели на „за“ и „против“, защо нейният успех събуди толкова страсти в социалните мрежи и медиите? Обяснения като „типична нашенска завист”, „казанът на българите  в ада” и т.н., са съблазнително лесни, но всъщност са повърхностни и дори нехайни. Нека обясня защо. 

Историята на Мария Бакалова, поне както ни я представят медиите, ме връща натрапчиво към филма на Дейвид Линч от 2001-ва „Мълхоланд драйв” и неговата героиня Бети (Даян), изиграна от Наоми Уотс. Бакалова е само на 24 години с шеметна първа роля в западен филм, която ѝ донесе поредица от награди и номинации за „Оскар“ и „Златен Глобус“. Героинята на Линч е вероятно на същата възраст, изглеждаща по подобен начин – красива, стройна, руса, отишла в Холивуд да изпълни мечтата си със същия невинен плам като нашето момиче...  

Холивуд – мръсна приказка 

Тъй като на английски думата dream се използва едновременно за „мечта” и „сън”, „Холивуд дрийм” е не просто мечта, а носи нюансите на сънуването – нещо обсебващо и дълбоко подсъзнателно. Това означава причудливи случки и образи, странни гледни точки, омагьосващи пейзажи, смесване на декори, предмети и герои, които НЕ могат да бъдат видени заедно в реалността  – или накратко – тъкмо това, което е киното за Дейвид Линч. В „Мълхоланд драйв” реалност и сън са споени в такава съвършена мистерия, че човек трудно разбира от първия път какво точно се случва във филма. Но пък и трудно може да откъсне очи от екрана, защото както казва самият Линч, „ако музиката е на място, темпото -  правилно, ъгълът на снимане  - добре преценен, това, което се получава е толкова притеглящо”. 

Накратко във филма фантазия и реалност са смесени по следния начин: „Сънят” показва Даян като успяваща млада актриса, пред която митичният Холивуд се разгръща с цялата си прелест. Нейният талант тутакси е забелязан и награден. Не съвсем разбира се, защото местната мафия, която дърпа конците в света на киното, не я допуска до големи роли в скъпи продукции.

През цялото време обаче нещо мрачно се опитва да пробие в красивия ѝ сън – за да открием в един момент, че в реалността  героинята е провалена актриса, завистлива и ревнива млада жена, способна на убийство... Може би най-важното е да спомена,  че във филма на Линч ние виждаме не просто бляна на Даян, а нашата колективна фантазия - това, което колективното въображение си представя като Холивуд, а именно – хълма под надписа, красиви къщи и улици, познати от филмите, тайната мафия, която дърпа конците на режисьорите... Но през 2002 г. Дейвид Линч добави 10 жокера към „разгадаването” на мистерията. А те водят в съвсем друга посока. Например, той директно пита дали само талантът е помогнал на една от героините, успяваща актриса.

Линч настоява да обърнем внимание на телефоните с червени нощни лампи до тях, от които момичета биват повиквани, пътят през задния вход за някои събития, наричан във филма „пряка пътека” и други следи. Те отвеждат към мисълта за casting couch или „диванен кастинг” -  ефемизъм за размяна на секс услуги срещу получаване на роли. Репликите от първото прослушване на Даян всъщност звучат точно като подобно съгласие... Възможно ли е тъмната тайна, която се опитва да си проправи път в нейния сън да е нещо различно от това, което виждаме директно на екрана? И дали не става дума за мръсната тайна на Холивуд, която започна да излиза наяве 16 години след филма на Линч - с движението #Metoo? 

В интервю през 2017 г, в самия разгар на скандалните разкрития за сексуални изнудвания в света на киното,  Линч признава, че е бил от първите, намекнали за този проблем:

„Тези неща се случваха от доста време, те не можеха да бъдат извадени, но можеха да бъдат почувствани”, казва той. 

Дейвид Линч е творец, който не би назовал конкретно един проблем  –  защото смята, че по този начин го смалява. Само киното има силата не просто покаже какво става под обвивката, но и да ни накара да преживеем това, което се случва с умовете и душите на толкова човешки същества, паднали в плен на холивудската мечта. Тъкмо защото  е родена от колективното въображение, тази мечта е по-силна от отделната личност и може да властва над нея – тя може да бъде движеща сила, но и да я превърне в марионетка. В „Мълхоланд драйв” има препратки към стари филми, в които героинята е погубена от мечтата си - напусната от младостта или от славата, без които тя се преобразява в чудовище.

Завръщането на мечтата 

Самият Линч обожава киното и Холивуд. В същото интервю от 2017 г. ясно се вижда притеснението му за бъдещето на света на киното: поради секс скандалите всичко е започнало „да се свлича като лавина” и не се знае какво ще остане след това, споделя той... Холивуд повече от всякога има нужда от своята мечта и от нас – да повярваме отново в нея.

Каква е връзката с Мария Бакалова? Вече споменах, че в цялата първа част от филма Даян поразително напомня на Бакалова – с успеха от първия кастинг, красивата мечта, която се сбъдва като на кино, кадрите около Мълхоланд драйв (или точно под знака Холивуд), под който Бакалова скоро си направи красива фотосесия.

Но за разлика от Даян това, което се случва с нашето момиче вече не е филм или сън, а реалност.  Успехът сякаш се е залепил за нея и днес тя сбъдва на живо и пред очите на всички онази фантазия за киното, която почти сме загубили след разкритията от последните години. 

Може би именно нашето колективно въображение за града на киното и неговите тъмни тайни попречи на толкова хора да приемат приказката с Мария Бакалова за чиста монета. Макар и казани като злобна дребнава нападка, думите на нейния учител Иван Добчев, че тя се „сваля на мъжете и на публиката”  всъщност изразяват това, което ще намерим във филма на Линч за лесния успех в Холивуд. Те съвпаднаха с днешната (пост #Metoo) колективна представа за пътя към световното кино.  (Но дори да имаше и 1 % истина в думите на Добчев, забележете само как той поставя един проблем и как го прави неговият „колега” Дейвид Линч. Толкова за претенцията за дълбочина тук.) 

Разбира се, в България най-трудно ще повярваме в успеха и наградите на Бакалова, просто защото виждаме, че наистина става дума за приказка, за момиче, което знаем, че е без връзки или други протекции. И колективното въображение започна да търси причини – политическа конспирация,  секс свалки... – досущ като в „Мълхоланд драйв”.

Вярно е, че кино наградите рядко отиват при големите шедьоври. Самият „Мълхоланд драйв” се разминава само с номинация за „Оскар“ през 2002 г. А Наоми Уотс не помирисва НИТО ЕДНО отличие или номинация за брилятната си игра в него. „Шемет” – може би най-великият филм на Хичкок или „Убий Бил” на Тарантино дори не са номинирани (нито Ума Търман за ролята си в „Убий Бил”) - за сметка на десетки други ленти, които светът светкавично е забравил. Дали това е някаква конспирация срещу изкуството? Или просто хората от гилдията, които участват в тези журита също имат своето колективно подсъзнание (несъзнавано) и в него също действат защитни механизми и граници - когато вземат подобни решения. Те могат да бъдат въпрос на обсъждане, но досега не съм чула българските интелектуалци така разпалено да анализират тези отличия и да създават конспиративни теории за тях. Обяснението, че днес те правят това от злоба и завист е само повърхността на нещата. Защото тогава ще трябва да обвиним по същия начин и журито, отхвърлило „Шемет”, „Убий Бил” или „Мълхоланд драйв”. 

По-скоро у нас се разделихме на такива, които са готови отново да повярват в Холивудския блян и тези, които по една или друга причина отказват да приемат, че той е възможен. 

Може би Мария Бакалова е призвана да върне мита за Холивуд и да накара света отново да има своята красива мечта. Дали е така и дали ще успее, предстои да разберем.