"Парѝ, парѝ, парѝ"...

От неделя сутринта се чудя защо ГЕРБ не заложи на нещо такова за слоган на кампанията си. Също толкова безвкусно щеше да е като "работа, работа, работа", пък и по-достоверно. И не, за чекмеджета с "реквизити" и подобни пикантерии иде реч, нито за специфични дейности, случващи се под масата.

Съвсем не само по избори някак ушите ни хванаха мазоли от остойностяването на всичко. Буквално във финикийски знаци. Например Европа е приравнена на прасенце-касичка от десетилетие поне. Солидарността в ЕС се измерва в банкноти, липсата ѝ - в критични доклади срещу "стабилността" - защото може да доведат до липсата на банкноти за "усвояване". Добре свършената "работа, работа, работа" все е тази, която може да се разкаже на живо във фейсбук: "Дадохме милиони за... " Продължението е по избор - магистрали, пенсионери, учители, полицаи (понякога, ако вземат да протестират), общини, храмове, футболни клубове, стадиони в селата, нова улица за частен инвеститор, даже на някой друг затворен от държавата бизнес в пандемия... Ако нещо не може да се разкаже в милиони, то някак не е любима тема на разговор. И така си живеем и добруваме стабилно.

Оказа се обаче, че е останало още нещо, което вече върви с ценоразпис. Действащият премиер разкри кое е то. Денят е 4 април, около 8 сутринта:

"Благодаря на всички, които се занимаваха с изборите, това са най-скъпите избори. Близо 50 милиона сме дали за машините, толкова искаха машинно гласуване..., над 9600 машини са разнесени. Но това струва много пари. Над 150 милиона ще излязат и ако някой иска през няколко месеца да даваме по 150 милиона, вместо да отидат за доходи на хората, за пенсии, това е негово право...", заяви Бойко Борисов, след като е подал аналоговата си бюлетина в самото начало на изборния ден, в който се гласува за 45-ото Народно събрание.

През февруари 2020 г. същият този премиер, насред Министерския съвет, обяви - само че тогава някак гордо, че "ние сме "за" машинното гласуване". И сам декларира, че властта ще похарчи милионите за заветните устройства. Всъщност парите не бяха 50 млн. лв., а малко над 43 млн. лв., с ДДС. И не, на следващи избори няма да се харчат пак, защото машини вече си имаме, само ще им се сменя софтуерът. Големият разход е еднократен. И между другото трябваше да се случи доста отдавна - през 2016-а някъде, когато по закон машини трябваше да има за всички. Е, нямаше. ГЕРБ тогава предпочете да не спазва закона, а да го гази. После - да го ремонтира. После пак, за да се върне към състоянието от 2016-а накрая.

Все си мислех, че спорът каква да е технологията на вота следва да е с цел да се върне постепенно доверието в изборния процес у хората, да се гарантира, че никой няма да си сложи гласа ти в джоба, да го зачертае, да го премести, да го "изчезне".  Или как ще е по-лесно и за избиратели, и за изборна администрация, за да бъдат изборите честни и честно преброени резултатите.

Или?

Мислех си, че правото на вот и провеждането на такъв, което е в основата на демокрацията въобще, някак не е разговор точно за пари. Между другото - гласуване по пощата или по интернет, би било още по-евтино начинание, ако целта е да пестим от процедурите, че да има за "разпределяне" и "усвояване". Даже хартията да се отпечата струва нещо, при това не малко. За подобни "спестовности", щом това е проблемът, все нещо не достига. Не са пари обаче.

Докато се чудех как се отговаря на въпроса "колко струва демокрацията" и страда ли, ако удариш клиента в грамажа, реших, че нещо съм се объркала, премиерът не е имал предвид това, което чух с ушите си и стига толкова съм го мислила. 

Няколко часа по-късно. Говорител на ГЕРБ в изборната нощ, преди да се яви лично премиерът отново на фона на джипа, ама празен и паркиран, е Любен Дилов-син. Слушам аз какво има да сподели и не щеш ли... : 

"Тези избори са скъпи, а тази година има и президентски избори, ако има и нови парламентарни - искаме ли да похарчим 350 млн. лв. за избори..."

50, 150, 350 - замеря ме телевизорът с милиони за тази същинска разсипия - изборите... Сутринта машините ни бяха скъпи, а сега вече и президентът е тежък харч.

Не било объркване, а съвсем системно, разгръщащо се лепене на цена в пари на процедурите, чието наличие и съвестно спазване са основно, макар недостатъчно условие да членуваш в политическата цивилизация. Дилов поне не каза, че ще раздава парите на пенсионерите, а с кризата и пандемията предложи да се справяме...

И какво излиза? Демокрацията им е скъпа, оказа се. Ама не в смисъл, че е ценна. Пари струва. Разбира се, през 2013 г. например изборите, особено предсрочните, бяха най-евтиното и справедливо начинение, защото... Сигурно някаква демократична инфлация е обяснението.

Чудя се защо направо не ги отменим тия избори. Така през година-две - според настоящия редовен изборен календар, ще спестим бая парà. 

Можем да ги инвестираме в още някой държавен ВиК Холдинг, той само милиард някъде струваше. Или да ремонтираме държавно и язовирите на съседите, примерно. Може спестовните ни управляващи в името на гражданите да строят не само държавни бензиностанции, ами и други работи. Последната справедлива и финансово обоснована спестовност, която се казва Държавна петролна компания и ще рути стабилността на частния монопол в данъчните складове, ще струва някъде само 1/3 избори за тази година Пък и едно рамо за някоя газова тръба, която да кръстим българо-балканска и да диверсифицира руския газ с руски газ можем да прокопаем. Вместо това - избори, та избори. 

Ако не беше абсурдно, можеше да е доста комично.