Люба Късова е съосновател и директор на международната консултантска агенция за стратегии за аудиториите AKAS, която помага на световни организации да обслужват по-добре интересите на таргет групите и аудиториите си.

През последните 20 години Люба Късова е помагала на организации като BBC News, Channel 4 News/ ITN и The Guardian. Нейните анализи са цитирани във водещи медии, включително във Forbes, The Washington Post, Reuters Institute for the Study of Journalism, The Guardian, The Independent, Voice of America, El Pais, The Conversation, PA Media, Poynter Institute, NeimanLab и много други. Късова е била и лектор в TEDx. Има магистърски степени по социология и по съвременни европейски науки.

По-кратка версия на статията първо бе публикувана в EUobserver на 25.04.21

 

“Съжалявам, че не можах да го спася", чувам изморения глас на д-р Кънчева, лекуващата лекарка на баща ми в софийска болница, която ми съобщава по телефона, че баща ми е починал от COVID усложнения - много внезапно, минута след като е имал спокоен разговор за състоянието си с нея.

„Това се случва много често. Вирусът е много коварен. Привидно стабилни пациенти, обикновено по-възрастни, изведнъж катастрофално се сриват пред очите ни. "

Тъгата и изтощението в гласа й разкриват огромното напрежение, на което е подложен медицинският персонал и националната здравна система в България.

Докато летя от Лондон до София, за да погреба 85-годишния си баща, когото не бях виждала от май 2020 поради забраните за пътуване, в съзнанието ми изплуват разговори с членове на семейство ми и с лекари в София през седмицата, предхождаща смъртта му.

„Той имаше късмет че го приеха в болница, защото обикновено връщат всеки, който е над 80 години”.

„На лицето на татко се появи такова облекчение, когато му казаха, че отива в болница. Страхът в очите му изчезна и сякаш се появи благодарност ”.

Баща ми почина сред грижите на всеотдайни лекари и медицински сестри, което се оказва непостижимо за голяма част от възрастни хора в България.  И въпреки че съм благодарна за този ,,късмет”, изпитвам дълбока фрустрация, когато си припомням телефонните разговори, които бях провела с личния му лекар през изминалите месеци, молейки я да му се направи ваксина, каквато за него така и не се появи. Толкова ми се иска да се беше ваксинирал, за да може да е все още сред нас. Но уви, той почина от вирус, от който науката беше намерила начин да го предпази. Баща ми беше един от 93% от българите над 80 години, които не са ваксинирани.

През 2020 година смъртността в България се е увеличила с 16,6% в сравнение с 2019-а поради пандемията. Въпреки това, по-голямата част от българите (52% от населението и 51% от над 61-годишните) отхвърлят ваксините срещу COVID. Според изследването на “Алфа Рисърч” в средата на април само 10% от българското население е взело решение, че ще се ваксинира, а 37% са се колебаели.

От лични дискусии с приятели и познати забелязах, че мнозина в България не просто отхвърлят ваксините срещу COVID дискретно, както хората в някои други страни, а го правят агресивно и враждебно. Често пъти хората се държат като конквистадори на мисия да покосят колкото се може повече вярващи във ваксините, като пронижат научните открития с драматични изказвания като „ваксините са геноцид за възрастни хора“.

Освен това с гордост отхвърлят статистиката в опит да убият всеки рационален аргумент защитаващ ваксините и да придадат еднаква тежест на всички мнения, превръщайки всяка истина в относителна. „Моето мнение е толкова валидно, колкото и твоето“. Отричането на статистиката неутрализира фактите, и така се премахва всякаква йерархия на мненията.

Всъщност истината за успеха на ваксините не е относителна, а реална, както и обстоятелствата, които в България са довели до това възрастните хора като баща ми да бъдат жертвани по време на пандемията. Добре известно е, че COVID е много по-смъртоносен за възрастните хора, поради което те са идентифицирани като една от 5-те приоритетни групи с предимство за ваксиниране в България, както и в голяма част от останалия свят.

За съжаление обаче, България е страната с най-малък брой ваксинирани хора над седемдесет и осемдесет години в Европа. До 13 април само 7% от тези над осемдесет са били ваксинирани, в сравнение например със 100% в Швеция и 98% в Исландия и Ирландия. Процентът на ваксинираните на възраст 70-79 години в България е 12% в сравнение с 97% в Исландия, 82% във Финландия и 78% в Малта. Всъщност 79% от страните от ЕС са ваксинирали повече от половината от 80+ годишните и 61% са ваксинирали повече от половината от тези между 70-79 години.

Сред ваксинираните от тези възрастови групи не е наблюдаван „геноцид“ по света. Независимо от този успех, аргументът че е безопасно за възрастните хора да се ваксинират не се използваше в кампанията на правителството в оставка, нито се отразяваше достатъчно от повечето новинарски медии, които някои окачествяват като „преследващи скандали и мнения за сметка на яснота и разбиране“.

Като се вземе предвид, че възрастните хора са сред най-уязвимите групи, които най-често се разболяват, хоспитализират и умират от COVID (напр. 70-79-годишните формират 10% от населението, а 12% от случаите с COVID), ако те не се ваксинират, националната здравна система се поставя под особено голямо напрежение, а това струва много скъпо на държавата.

В момента България е с най-висок процент на хоспитализация в Европа (144,8 заетост на 100,000 души) и на второ място по смъртност в Европа (22,59 на 100,000 души) след Унгария.

България е и сред европейските страни с най-нисък процент на тестване за COVID, което се дължи отчасти на факта, че PCR тестовете се заплащат от самото население, а не се предлагат безплатно, както е в Англия например, освен в случай на хоспитализиция. Цената на един тест е около 100 лева, което се равнява на 7% от средната брутна месечна заплата в България (1,468 лева според Националния статистически институт през декември 2020 година). Тази висока цена води до намалено тестване, а оттам до занижена статистика за болните от COVID; както и до късни хоспитализации; и следователно до по-високи нива на смъртност.

Много хора, с които разговарям в България, твърдят, че често пъти претоварените болници в страната отказват да приемат възрастни хора. Или пък ги пренебрегват, когато са постъпили в болница. 

От изследванията на общественото мнение е видно, че досегашната кампания за ваксинация на правителството в оставка не е успяла да убеди българите, че е важно да защитят себе си и другите от COVID. В духа на отричането на статистиката, фокусът на новинарските медии често пада върху редките случаи, в които някой човек не е оцелял след ваксиниране, а не върху хилядите (и милиони по целия свят) случаи на оцелелите. Правителството не успя да убеди по-възрастните хора в това колко е важно те да се васкинират срещу COVID. Вместо да обърне внимание на ниския прием на ваксини сред приоритетните групи и да ги таргетира с писма по пощата и чрез смс-и или други адекватни форми на комуникация, властта въведе „зелени коридори“ които отвориха програмата за ваксиниране за широката общественост. Тази инициатива насърчи „оцеляването на най-силните“ (които са достатъчно мобилни, за да пристигнат бързо на дадено място), както и технологично грамотните, които могат да си резервират часове онлайн.

Възрастните хора нито са силни и пъргави, нито са технологично уверени, и в резултат на това са допълнително маргинализирани. В разговорите ми с познати през седмицата ми в София често се оказваше, че именно по-младите от тях са били ваксинирани, докато родителите -  не. Или още по-лошо, родителите им вече бяха загубили живота си от COVID.  Преди няколко вечери, седнала в ресторант с още трима приятели, осъзнах че всички на масата бяхме загубили родител от коварния вирус.

Новото правителство трябва да създаде кампания за ваксинация, която да насърчава възрастните хора спешно да се ваксинират. Това не само ще спаси техния живот, но и ще намали разходите за здравеопазване. 

Необходимо е да се вземат следните мерки:

Първо, изключително важно е правителството да разработи ясни послания, които да демонстрират успеха на ваксините в други страни и ниския процент на смъртните случаи, причинени от ваксините. Важно е новинарските медии да сменят фокуса си. Вместо да се отразяват изключително редките случаи с фатален край, те трябва да отразяват световният успех на ваксините сред възрастните хора. Тази промяна на фокуса ще помогне да се преодолее широко разпространеният скептицизъм, по отношение на ваксинацията, който наранява най-много по-възрастните поколения както и самата здравна система.

Второ, от ключово значение е всички статистически данни по отношение на COVID случаите, хоспитализации или смъртността, да бъдат анализирани по възраст (в момента това не е така за много показатели), така че изготвянето на политики да се базира на обективен анализ, а не на индивидуални политически мнения.

Трето, много е важно е да се улесни процесът на ваксиниране на по-възрастните хора: да се комуникира с тях по пощата или по телефон или по всеки алтернативен, работещ начин, и да им се даде възможност да се ваксинират близо до домовете си, на места, които са им познати.

Това как едно общество се отнася към възрастните поколения е мярка за неговата хуманност и стойността, която то придава на човешкия живот. Не можем да разчитаме само на добротата и хуманността на отделни лекари и медицински сестри, като д-р Кънчева, която беше до татко, когато той почина. Трябва да осъзнаем, че за нашето общество е важно да спасяваме всеки един човешки живот, независимо от това колко дълъг ще се окаже той.

Наш дълг е да защитаваме достойнството на по-възрастните поколения. Да им дадем възможност да живеят пълноценно и да не затръшваме пред тях врати, когато най-много се нуждаят от нашата помощ. България може да има това хуманно общество. Дела трябват, а не думи!