Тази година в някои държави в Европа има вечерен час заради пандемията и това е причина Българската православна църква да реагира гъвкаво и да раздели великденската служба на две части. За разлика от миналата година обаче църквите в Германия ще са отворени.

Негово Високопреосвещенство Западно и средноевропейския митрополит Антоний ще води литургията в Берлин. Той отговори на няколко въпроса за това как българите зад граница и църквата се справят с трудностите на пандемията.

Как българите в Германия и в Европа ще посрещат Великден в пандемични суловия? Ще има ли църковни служби?

За наша най-голяма радост мерките тази година ще са по-облекчени и хората ще имат възможност да присъстват на живо на богослуженията, спазвайки обаче изискванията. Наистина това е необичайна, нехарактерна ситуциця и за нас - Българската православна църква. Но се стремим всячески да отдадем божието Богу и кесаровото кесарю. Тоест, да не спираме богослуженията, а пък да спазваме всички онези ограничения, които държавата изисква.

Затова сме спуснали нарежданията от страна на епархийския диоцез, от митрополията в град Берлин към нашите свещенослужители. Там, където има вечерен час, службата за Възкресение ще бъде разделена на две части. В съботната вечер ще бъде отслужена пасхалната полунощница и утреня, а в неделния ден да бъде отслужена Светата литургия за Възкресение Христово, в която всички да могат да вземат участие.

Заради вечерния час литургията няма да може да се проведе след 23 часа. Но вкрайна сметка знаем, че църквата във всякакви времена е успявала да удовлетвори духовните нужди на нашите сънародници и е гъвкава, така че можем да реагираме на извънредни ситуации.

В момента в България отново е политически горещо заради изборите. Отново се разделихме на българи в чужбина, на българи в България...

Не би трябвало да има такова разделение, защото всички сме българи. Българите зад граница милеят за своята родина, обичат своята родина, използват свободното си време, за да се завръщат там.

Що се отнася до тези политически разделения, мисля, че те са чисто емоционални. Още повече, че ние имаме такава характерна черта - не обичаме успелите, хората, които изкарват повече средства от нас и може би се гледа на нашите съграждани зад граница като на хора, които живеят по-добре.

Но трябва да не забравяме, че успехът се дължи на упорит труд, на постоянство, на воля, често на извършване на много тежък труд. Така че нека не се мисли, че на нашите сънародници зад граница всичко им е постлано по мед и масло. Това са хора, които изпитват носталгия към България, често го споделят, когато идват на служба. Хората спазват българските традиции, милеят за родината.

Не бива да генерализираме и да осъждаме хора поради политически пристрастия. Ние оценяваме хората тук като едни добри членове на нашата църква.

Преди две години бе осветен нов български храм в Хамбург. За построяването му помогнаха и българи, живеещи в региона. Българите винаги помагат, колкото могат на църквата. Но в пандемията изправи ли се българската църква пред големи затруднения, включително финансови?

Несъмнено. Разбира се, независимо от това, че българската държава всячески ни подпомага, ние чувстваме кризата поради намаляването на потока от хора, изпитваме трудности.

Минлата година храмовете бяха изцяло затворени (в Германия - б.р.). Държавата чрез дирекция "Вероизповедания" откликва на нашите нужди, не сме изоставени, а ни подкрепя според колкото се полага по бюджет.

Но искам да кажа нещо много важно. Пандемията направи хората по-съпричастни към болката и страданията на хората и са готови да откликнат. Не само с финансови средства, а и с труд. Заради финансовите затруднения и пандемичните мерки нашият социален център в Берлин не приема сънародници, които имат нужда от помощ.

Не сме спрели да помагаме въпреки това - ние се грижим за закъсали финансово българи, качваме ги на автобусите за България. Също така помагаме и на семейства, които идват да лекуват децата си тук. Чрез превод, чрез духовна и морална подкрепа. Не само на деца, но и на възрастни хора помагаме.

Не всичко е въпрос само на пари - благата дума, подкрепата е по-важна от материалната. Но и материалната не бива да бъде забравяна, защото живеем в материален свят и за да реализираме нашите добри желания, се надяваме с помощта на добри българи, каквито има, да продължим тази наша социална дейност зад граница.

А що се отнася до храмовете – нашите свещеници стоят вярно на своя пост и изпълняват задълженията си.