Куршуми, кръв и бял прах

На 18 декември 2020 г. Аристотелес Сандовал, бившият губернатор на четвъртия по население мексикански щат Халиско, е прострелян в гръб в бар насред курорта Пуерто Ваярта. Тримата охранители на ранения мъж го изкарват на паркинга, където са посрещнати с порой от куршуми. Когато все пак успяват да се доберат до болницата, лекарите не могат да направят нищо друго, освен да потвърдят поредната известна жертва на войната срещу мексиканските картели.

Смята се, че атаката срещу политика е организирана от „Новото поколение на Халиско“ – един от най-големите износители на синтетични наркотици за САЩ, Европа и Азия. Създаден едва преди 10 години, картелът се възползва от сътресенията в „Синалоа“ след залавянето на митичния му лидер Хоакин Гусман „Ел Чапо“ и бързо завзе обширни територии в западната част на страната. Вече разполага с повече от 100 лаборатории за метамфетамини в Мексико и на годишна база печели около 15 млрд. долара от продажбите на кокаин и кристален метамфетамин. 

Според щатския главен прокурор на Халиско – Херардо Октавио Солис, убийството на Сандовал е било планирано седмици, може би дори месеци наред. Бившият губернатор обикновено се появявал на публични места с 15 охранители. Нападателите са знаели, че във вечерта на 18 декември той ще бъде по-незащитен от всякога. А когато полицейските служители пристигат на мястото на разстрела, доказателствата вече са били „заметени“, вероятно от персонала на бара.

Може би се питате защо картелът посвещава усилия и ресурси за отстраняването на бивш политик. Положението е „думам ти, дъще – сещай се, снахо“. На 6 юни 2021 г. в Халиско ще се проведат местни избори. Който реши да се противопоставя на „Новото поколение на Халиско“, рано или късно, дори след като вече не е на власт, може да заплати с живота си.

Но това послание едва ли е наложително. Не е случайно, че Мексико определя картела като най-голямата заплаха за националната сигурност на страната или че САЩ предлагат 10 милиона долара за залавянето на лидера му Немесио Осегера Сервантес „Ел Менчо“.

Групировката е изградена върху планина от трупове на политици, полицаи, представители на съдебната власт и цивилни граждани, попаднали в неподходящото време на неправилното място. Никой друг картел не носи отговорност за повече убийства от „Новото поколение на Халиско“.

От десетилетия мексиканският народ живее в постоянен страх, познат единствено за жителите на някои страни от Близкия изток. Но дори закоравелите ветерани на „Ислямска държава“ имат някои граници, които не преминават...

Клас по канибализъм

Насилието е най-тривиалният спътник в живота на средния „войник“ от произволен мексикански картел. Необратим цикъл на нестихваща борба – за територия, пазари, уважение и най-накрая – за оцеляване.

Но насилието се появява още в тийнейджърската възраст, дълго преди формалното присъединяване към престъпна групировка. Тогава младежите, било то поради липсата на бащински авторитет, или повърхностни мечти за бързи пари, коли и жени, са най-податливи на манипулации и са склонни да извършат неподозирани жестокости, за да спечелят благоволението на картелите.

Ритуалите за посвещение варират, но както може да предположите, не включват мотивационно писмо и 5-минутно интервю.

На 22 май 2017 г. трафиканти от „Новото поколение на Халиско“ нахлуват в автокъща в мексиканския щат Табаско, убиват петима души и обезглавяват някои от жертвите си. Властите откриват къщата, където се укриват извършителите. Във фризер намират останки от един от труповете.

Испанският вестник „Ел Паис“ съобщава, че по случая са задържани двама тийнейджъри – на 16- и 17-годишна възраст. След като получили щедра доза кокаин, те били принудени да изядат част от плътта на жертвата, за да станат пълноправни членове на картела. Според прокурора по делото двамата „не демонстрирали каквато и да е вина“ за постъпката си. 

През 2019-а американската телевизия на испански език „Телемундо“ публикува интервю с мъж, представил се под измисленото име Франсиско, който твърди, че е прекарал 3 месеца в тренировъчен лагер на „Новото поколение на Халиско“. 

Мъжът и още 19 други „новаци“ били подложени на невероятен тормоз, след който мнозина не оцелели. Франсиско разказва как още на първите тренировки по сглобяване на оръжие един от по-мудните кандидати бил безцеремонно застрелян. Впоследствие менторът на групата обяснил, че при по-напрегнати ситуации трябва да се действа бързо, за да се изгради и скрепи доверието между членовете на картела.

После наредил на всеки от втрещените кандидати да изреже парчета от тялото на убития и да ги изяде. Причината – трябвало да свикнат с всички възможни прояви на насилие.

При едно от другите изпитания кандидатите били принудени да стоят неподвижно под жаркото слънце часове наред. Около тях били разпилени пилешки кости. Храната привлякла пълчища от огнени мравки, които започнали да се катерят по краката на нещастниците и да ги хапят. Огнените мравки са сред малкото насекоми, които могат да причинят смърт на човек при твърде много ухапвания. Участниците в този зловещ експеримент били предупредени да не мърдат, каквото и да става. Менторът разяснил, че дори когато са тежко ранени, от бъдещите членове на картела се очаква да бранят другарите си от заплахи.

Канибализмът, хладнокръвните убийства и мъченията са наблюдавани като практики и сред други от големите картели на Мексико. Това е изпитан наръчник за обучение на безскрупулни бойци, готови да убиват на секундата и да се жертват в името на групировката.

Капитулацията на една нация

На 11 декември 2006 г. мексиканският президент Фелипе Калдерон изпраща 6500 войници в родния си щат Мичоакан, за да се изправят срещу местните трафиканти на наркотици. Така стартира войната на Мексико срещу картелите.

Действията на властта водят до краткотрайни успехи – знакови наркобарони са убити или задържани. Скоро след това обаче възникналият силов вакуум е запълнен от нови бойци. 

„Новото поколение на Халиско“ се появява след разбиването на структурите на „Синалоа“ в Халиско. Картелите не само не се предават – те еволюират и стават много по-опасни от когато и да било.

Решението на Калдерон да превърне държавата в арена на битки между мексиканските войски и картелите не изкоренява организираната престъпност. Вместо това той настройва голяма част от обществото срещу политическата класа, тъй като в много случаи самите войници се държат като бандити. 

Когато през 2018 г. за президент е избран Андрес Мануел Лопес Обрадор, жертвите на войната срещу картелите през последните 12 години вече са повече от 200 000, като други десетки хиляди са безследно изчезнали. Лопес Обрадор готви кардинална промяна на курса.

Още по време на кампанията президентът обещава да амнистира затворниците, които са участвали в производството и трафика на наркотици – разбира се, тези от тях, които не са отговорни за насилствени престъпления. След като встъпва в длъжност войниците са прибрани от улиците обратно в гарнизоните.

На 30 януари 2019 г. президентът официално обявява край на войната срещу трафикантите на наркотици и насочва ресурсите на специалните части в борбата срещу друг враг – „хуачиколерос“, или крадците на горива. Кражбата и незаконната продажба на петрол е толкова печеливш бизнес в Мексико през последното десетилетие, че дори някои картели, като „Новото поколение на Халиско“, са играчи на пазара.

Но политиката на умиротворяване на Лопес Обрадор не довежда до търсения ефект, а именно намаляване на цивилните жертви. През 2019 г. 35 000 души в Мексико заплащат с живота си в резултат на дейността на картелите – годишен рекорд, откакто се води подобна статистика. През първото четиримесечие на 2020 г. жертвите са 11 535 на брой – с 2,4 процента ръст спрямо предходната година.

На 8 ноември 2019 г. 9 американци от мексикански произход, сред които и 3 деца, бяха убити в престрелка между „Синалоа“ и „Хуарес“ в Северно Мексико. След този случай бившият вече американски президент Доналд Тръмп обеща, че ще включи няколко мексикански картела в списъка с чуждестранните терористични организации. Сенаторът Джош Хоули, който впрочем бе сред републиканците, гласували против встъпването в длъжност на Джо Байдън в Конгреса на 6 януари т.г., подчерта тогава, че мексиканските политици, които отказват да водят твърда политика срещу картелите, трябва да бъдат санкционирани. Лопес Обрадор обаче все пак успя да убеди Тръмп да се откаже от намерението си. 

Изказванията на мексиканския президент по адрес на картелите звучат като песен на Джон Ленън.

„Ще се борим срещу картелите с интелигентност, не със сила“, увери той на пресконференция през юли 2020 г.

Рибата се вмирисва откъм главата

Обучението на хладнокръвни „суперубийци“ и нападенията срещу политици, за да се възпита хронично малодушие сред властимащите, са два от факторите, които обясняват защо картелите са толкова устойчиви.

Но не споменахме най-значимото – ширещата се корупция по най-високите политически етажи. През декември 2019 г. в Тексас е задържан Хенаро Гарсия Луна – бивш министър на обществената сигурност от администрацията на Калдерон и един от архитектите на стратегията за борба с картелите. В изявление по делото на американското министерство на правосъдието се съобщава, че „в замяна на подкупи от милиони долари, обвиняемият е позволявал на картела „Синалоа“ да действа необезпокояван в Мексико“. Основните доказателства по делото са показания на задържани членове на групировката. Луна поддържа тезата, че е невинен.

През октомври 2020 г. в Лос Анджелис е задържан бившият министър на отбраната генерал Салвадор Сиенфуегос (по прякор Кръстника) от администрацията на Енрике Пеня Нието (2012-2018 г.). Сиенфуегос е обвинен в пране на пари и съучастничество в разпространението на наркотици в Съединените щати между декември 2015-а и януари 2017 г. Прокурорите от Ню Йорк, където бе повдигнато обвинението, твърдят, че генералът е позволил на картела „Белтран Лейва“ да действа „безнаказано“, като също така е арестувал съперници на групировката и ги е измъчвал срещу пари.

След арестите на Луна и Сиенфеугос реакцията на президента Лопес Обрадор бе идентична – той обяви, че действията на двамата са били симптоматични за корупцията на двете предишни администрации.

Дотук добре, но когато Сиенфуегос е екстрадиран, за да бъде съден в Мексико в началото на януари 2021 г., плодът на дългогодишната работа на американските прокурори бързо отива на вятъра – генералът е пуснат на свобода.

Главният прокурор и министър на правосъдието обяснява в официално изявление, че „след анализ на доказателствата, изпратени от американските власти, и тези, предоставени от генерал Салвадор Сиенфуегос, главният прокурор на републиката заключва, че (генералът) не е имал срещи или комуникация с никоя престъпна група. Следователно няма да се предприемат наказателни действия“.

На брифинг по казуса Лопес Обрадор отново критикува предишните администрации, че са били огнища на корупция. Но в допълнение обвинява американската Агенция за борба с наркотиците в „изфабрикуване на доказателства“.

По същество Лопес Обрадор дава вярна диагноза за състоянието на предишните правителства. Времето ще покаже дали срещу високопоставени служители от неговата администрация няма да бъдат намерени достатъчно доказателства, за да им бъде повдигнато обвинение. Поне според упадъчната правосъдна система на Америка.

Война срещу човешката природа

Моментната ситуация може да създава впечатление, че Мексико е в състояние да се пребори с картелите, стига да се мобилизира народната воля. Но на този етап това е илюзорно. Трафикът на наркотици ще продължи да съществува, докато има търсене. 

Мексико е световен лидер в производството на хероин и фентанил. Също така е транзитна зона към Щатите за колумбийския кокаин. Мексиканските граждани са заложници на щедро финансирани отвън частни войски. 

Състоянието на мексиканската демокрация не е отражение толкова на слабото или недоразвито гражданско общество, колкото на психопрофила на съвременния консуматор на наркотични вещества. Войната срещу картелите не е война срещу организираната престъпност, а срещу човешката природа.

Либертарианското решение на проблема е вслушването в зова на инстинкта и пълното легализиране на наркотиците в САЩ, а и въобще по света. Това действително би съсипало бизнес модела на картелите, феномен, който е наблюдаван сред мексиканските трафиканти на марихуана. Но нима улесненият достъп до по-тежки наркотици няма да „нормализира“ консумацията на смъртоносни вещества, което от своя страна да доведе до по-сериозни последици за човечеството? 

Може би ключът е в търпението. Може би след десетилетия на малки и ограничени по мащаб реформи „по-добрите ангели на нашата природа“ някак ще се преборят с картелите.

Дотогава обаче политическият процес в Мексико ще бъде направляван от сенчестите интереси на клика от канибали.

Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през март 2021 г.