Служебният министър на икономиката реактивира обществения дебат с информация за отпуснати от Българска банка за развитие осем кредита на обща стойност от 946 милиона лева. Сумата им е достатъчно голяма, за да има и макроикономическо измерение – тя представлява 2,6% от всички кредити за нефинансовите предприятия към март 2021 г. и 3,5% от всички кредити над 1 милион лева.

Възмущението трябва да катализира смелост за промяна; иначе темата ще потъне в дребнава пикантерия, фокус върху засегнатите персони и откровен икономически популизъм. Към рисковете трябва да отчитаме и криминалната нишка, а в предизборна кампания изкушението да се правят разкрития за престъпления е голямо. Разбира се, лесно се забравя, че решаването на спорове за целесъобразността на икономическата политика в съда при водеща роля на прокуратурата е задънена улица - без да влизаме в дискусията за върховенството на правото и ефективността на правосъдието, само трябва да припомним, че след няколко седмици се навършват 7 (седем) години от кризата с КТБ.

Съдейки по коментари и публикации на политици и икономически анализатори, потенциалът да се прави всичко друго, но не и дългосрочно и принципно разрешаване на казуса, е голям. Въпросите за „истинската“ мисия на Българската банка за развитие са стрелба по движеща се мишена. В нарочния устройствен закон за банката има за всекиго по нещо – всички най-добри пожелания за развитие, подкрепа, насърчаване са намерили своето място. Трябва „да се подкрепят малките и средните предприятия“, но „да се подпомага и управлението на европейските фондове, проекти на общините“, други приоритетни публични инвестиционни проекти, „стимулиране на износа“, но и „технологичното обновление“, че дори и „борба с регионалните различия“.

Разбира се, наред с изброените все галещи ухото цели, законът разрешава на банката да извършва и всички останали стандартни банкови дейности. Така че на практика всичко може да бъде красиво пакетирано и поставено в някое от квадратчетата на така умело и широко дефинираната мисия на банката.

Търсенето на целесъобразност, ефективност и отчетност през стесняване, конкретизиране на обхвата на дейността са изначално обречени. На първо място, защото животът е сложен и стопанската дейност е съвкупност от операции, които трудно могат да се опростят без да се засегне същността на използвания бизнес модел. Вероятно това е мотивирало и толкова широкото описание на дейностите в закона и другите документи, управляващи дейността на банката. След това дискусията продължава към въпроса дали да се ограничи кредитирането само до малки и средни предприятия, а пък заедно с това да се сложи и таван на отпускания кредит.

Това отваря темата за свързаните лица – как се дефинира свързаност, как се доказва, кой има капацитет и отговорност да проверява, анализира и контролира. За размера на предприятията пък можем само да кажем, че всеки средно грамотен счетоводител ще направи така, че столичен мол за половин милиард да изглежда като „средно предприятие“. Както се разбра, може малко предприятие да получи кредит, за да купи по-голямо предприятие – очевидно банката се ползва и като финансираща институция за сливания и придобивания. Ще го забраняваме ли или ще пишем детайлни инструкции кога е допустимо и кога не е? И така нататък.

Очевидното решение

Време е за просто, принципно и дългосрочно решение – българските данъкоплатци и българският бизнес нямат нужда от държавна банка. Основният аргумент, който винаги и навсякъде по света се прилага за съществуване на такъв тип кредитнна институция, е ограниченият достъп до финансиране на стартиращи и развиващи се компании. Но ако такъв разговор е имал някакво място през 1999 г. – когато е създадена Насърчителна банка -  в средата на 2021 г. едва ли има смислен мотив за нуждата от държавна банка с активи от над 4 милиарда лева на кредитния пазар. Да припомним, че към края на 1999 г. общият банков кредит за нефинансовите предприятия е под 2,3 млрд. лева, а за домакинствата – малко над 500 млн. лева.

Към март 2021 г. кредитът за бизнеса достига 36 милиарда лева, а за домакинствата – 26 милиарда. Възможностите за достъп до финансиране при старт на малък бизнес са почти неизброими – от кредитни карти, през потребителски кредити, а за по-големи суми и кредити срещу ипотека. Ако към края на миналия век жилището на българското домакинство е неликвиден, „заключен“ актив – жилищните кредити в края на 1999 г. са едва 84 млн. лева – то към март 2021 г. те са вече 12,4 млрд. лева. Предложенията държавна банка да се занимава с десетки хиляди кредитни молби за по 20-50 хил. лева заеми на малки фирми издават романтична наивност, но са далеч от стопанската реалност. Към март банките са отпуснали на предприятията над 136 хиляди кредита в размер до 1 млн. лева с обща стойност над 9 млрд. лева.

Излишно е да се заблуждаваме, че е възможен хибрид между схема за държавна интервенция и привидно пазарно поведение, въплътен в търговска банка. Иначе държавните помощи са фискален въпрос и трябва да се разглеждат като бюджетен ангажимент в прерогативите на народното събрание.

Институт за пазарна икономика