Монголската армия под предводителството на Чингис хан за двайсет и пет години успява да покори повече земи и народи, отколкото римляните за четири века. В паметта на много народи той остава като синоним на жестокост и варварство. В своята знаменита и забележително увлекателна книга Джак Уедърфорд показва една друга негова страна: тази на справедлив и прогресивен водач.

Създадената от него империя донася безпрецедентен подем на културните взаимодействия, разширяване на търговията и оказва силно влияние върху Европейския ренесанс. Чингис хан отменя изтезанията, дава универсална религиозна свобода и разрушава феодалните системи. Книгата започва от историята на неговия възход в една племенна култура, за да завърши с взривното развитие на цивилизацията, станало възможно благодарение на монголите. Този великолепен ревизионистичен исторически труд не само създава нова представа за един велик лидер, но и предизвиква представите ни за това как е формиран модерният свят.

С моята работа ми остава много малко време за четене. Но от малкото книги, които съм прочел, любимата ми е „Чингис хан и формирането на модерността“ от Джак Уедърфорд. Това е забележителна книга, която показва Чингис хан в напълно нова светлина. Показва, че преди всичко е бил секуларен лидер.

Манмохан Сингх, министър-председател на Индия

Джак Уедърфорд е автор на бестселърите „Чингис хан и формирането на модерността“, „Даровете на индианците. Как коренните жители на Америка преобразиха света“ (Indian Givers: How Native Americans Transformed the World), „Тайната история на монголските царици“ (The Secret History of the Mongol Queens) и „История на парите“ (The History of Money). Специалист по племенните народи, той дълги години преподава антропология в колежа „Макалистър“ в Минесота. Освен в САЩ, Уедърфорд прекарва голяма част от времето си в Монголия.

Клуб Z публикува откъс от „Чингис хан и формирането на модерността“ на Джак Уедърфорд (изд. Изток-Запад).

През 1937 г. душата на Чингис хан изчезва от будисткия манастир в Централна Монголия край Лунната река под черните склонове на планината Шанх, където верните лами са я пазили и почитали в продължение на векове. През 30-те години на XX век слугите на Сталин избиват около 30 000 монголци в поредица от кампании срещу тяхната култура и религия. Войниците опустошават манастир след манастир, разстрелват монасите, изнасилват монахините, унищожават религиозните предмети, разграбват библиотеките, изгарят свещените писания и разрушават храмовете. Казват, че някой тайно измъкнал вместилището с душата на Чингис хан от манастира Шанх и го отнесъл на съхранение в столицата Улан Батор, където следите на реликвата накрая се изгубват.

През вековете в хълмистите, обрасли с трева степи във вът­решността на Азия, воинът скотовъдец носел Знаме на духа, сулде, направено от конски косми, взети от неговите най-добри жребци и завързани за дръжката на копие точно под острието. Навсякъде, където спирал да лагерува, воинът забивал пред входа си Знамето на духа като знак за своята идентичност и свой постоянен страж. Знамето на духа винаги стояло на открито, под Вечното синьо небе, което монголите издигали в култ. Конските косми се веели на степния бриз, който духа почти постоянно, като улавяли мощта на вятъра, небето и слънцето, а знамето предавало тази мощ от природата на воина.

Вятърът в конските косми вдъхновявал мечтите на боеца и му давал кураж да следва съдбата си. Развяваното и усуквано от вятъра знаме подканвало своя собственик да се стреми напред, примамвало го от едно място към друго, за да търси по-добри пасища, да изследва нови възможности и да се впуска в приключения, да гради собствената си съдба в живота си на този свят. Мъжът и неговото Знаме на духа се преплитали в толкова тясно единство, че казвали, че след смъртта на воина неговият дух остава завинаги в тези конски кичури. Докато воинът бил жив, в знамето от конски косми се съдържала неговата съдба; в смъртта то ставало негова душа. Физическото тяло бързо преминавало във властта на природата, но душата живеела вечно в конските кичури, за да вдъхновява бъдещите поколения.

Чингис хан имал едно знаме от бели коне за мирно време и едно от черни коне, с което да води хората си във война. Бялото изчезнало на ранен етап от историята, но черното се запазило като хранилище на душата му. През столетията след неговата смърт монголите продължавали да почитат знамето, в което живеела душата му. През XVI в. един от неговите потомци, ламата Дзанабадзар, построил манастира с тази специална мисия – да съхранява знамето, което се веело в него. В бури и урагани, нашествия и граждански войни повече от хиляда монаси от сектата „Жълта шапка“ в тибетския будизъм пазили великото знаме, но се оказали безсилни пред тоталитарната политика на двайсетия век. Монасите били избити и Знамето на духа изчезнало. 

Чингис хан не бил предопределен за своята съдба; той сам бил нейният творец. Твърде невероятно изглеждало някога да се сдобие с достатъчно коне, за да създаде Знаме на духа, и още по-малко – да следва това знаме по света. Момчето, което по-късно станало Чингис хан, израснало в свят на изключително насилие и племенни вражди, включващи убийства, похищения и поробване. Син на прокудено семейство, оставено да умре в степта, той вероятно е срещал не повече от няколкостотин души в детството си и нямал никакво формално образование. От тази безмилостна среда изучил в ужасни подробности пълната гама на човешките емоции: желание, амбиция, жестокост. Още като дете убил своя по-голям полубрат, попаднал в плен и робство при враждебен клан и успял да избяга от похитителите си. 

В подобни ужасяващи условия момчето проявило инстинкт за оцеляване и самосъхранение, но почти нищо не загатвало за бъдещите му постижения. Детето се бояло от кучета и лесно се разплаквало. По-малкият му брат бил по-силен от него, борел се и стрелял с лък по-добре; неговият полубрат го тормозел и командвал. От тези обстоятелства, в които бил поставен – глад, унижение, отвличане и робство, – започнало неговото дълго изкачване към властта. Още преди да достигне пубертет, той създал двете най-важни връзки в живота си.

Заклел се във вечно приятелство и вярност с друго, малко по-голямо момче, което станало неговият най-близък другар в младостта, но станало най-заклетия му враг в зряла възраст; и открил момичето, което щял да обича цял живот и което щял да направи майка на императори. Способността да встъпва както в дружба, така и във вражда, която Чингис хан изградил на младини, се запазила през целия му живот и станала отличителна черта на неговия характер. Мъчителните въпроси на любовта и бащинството, които възниквали под споделената завивка или в мъждукащата светлина на семейното огнище, се проектирали върху голямата сцена на световната история. Неговите лични цели, желания и страхове погълнали света.

Година след година той постепенно побеждавал всеки по-могъщ от себе си, докато покорил всяко от племената в степите на Монголия. На петдесет години – възраст, на която за повечето велики завоеватели дните на битки били вече минало – Чингис хан бил призован от Знамето на духа си да напусне границите на своята затънтена родина и да се изправи срещу армиите на цивилизованите народи, които от векове притеснявали номадските племена и ги обръщали в робство. През останалите години от живота си той следвал това Знаме на духа към нови и нови победи през Гоби и Жълтата река до китайските царства, през турските и персийските земи в Централна Азия и през планините на Афганистан до река Инд. 

В завоеванията, които извършвала едно след друго, монголската армия направила от войната междуконтинентална дейност, която се водела на различни фронтове на хиляди километри разстояние. В сравнение с новите бойни методи на Чингис хан бронираните рицари на средновековна Европа изглеждали отживелица и това довело до замяната им с отряди дисциплинирана конница, които се придвижвали съгласувано. Вместо да разчита на отбранителни укрепления, той се възползвал блестящо от бързината и изненадата на бойното поле и усъвършенствал изкуството на обсадата до такава степен, че сложил край на епохата на градовете с крепостни стени. Чингис хан научил народа си не само да води бой на огромни разстояния, но и да поддържа кампаниите в продължение на години, десетилетия и в крайна сметка три поколения на постоянни сражения. 

За двайсет и пет години монголската армия подчинила повече земи и хора, отколкото римляните били завладели за четиристотин години. Чингис хан, заедно със своите синове и внуци покорил най-гъсто населените цивилизации на XIII в. Независимо дали ги измерваме с общата численост на завладените народи, броя на анексираните страни или сумарната площ на завзетите територии, завоеванията на Чингис хан са двойно по-големи от тези на който и да е друг в историята. Копитата на конете, които монголските воини яздили, са се врязвали във водите на всяка река и всяко езеро от Тихия океан до Средиземно море.

В своя апогей империята обхващала между 28 и 31 милиона кв.км без прекъсване – област с приблизителните размери на африканския континент и значително по-голяма от Северна Америка, включително общата територия на САЩ, Канада, Мексико, Централна Америка и островите от Карибския басейн. Тя се простирала от снежната тундра на Сибир до знойните равнини на Индия, от оризищата на Виетнам до житните полета на Унгария и от Корея до Балканския полуостров. По-голямата част от днешното население на света живее в страни, които са били завладени от монголите; на съвременната световна карта завоеванията на Чингис хан включват трийсет страни с повече от 3 милиарда души население. Най-удивителният аспект на това постижение е, че цялото монголско племе под негово предводителство наброявало около един милион – по-малко, отколкото е работната сила на някои днешни корпорации. От тези милион души той набирал войската си, която се състояла от най-много 100 000 воини – маса, която спокойно би могла да се побере в някои от по-големите спортни стадиони на модерната епоха. 

Американците могат да разберат постижението на Чингис хан, ако си представят, че Съединените щати са били основани не от група образовани търговци или богати плантатори, а от един от неграмотните роби в страната, който единствено със своята силна личност, харизма и решителност е успял да освободи Америка от чуждата власт, да обедини хората, да създаде азбука, да напише конституцията, да установи пълна религиозна свобода, да изобрети нова военна система, да осъществи военен поход от Канада до Бразилия и да прокара търговски пътища в свободна икономическа зона, която се простира на територията на различни континенти. Във всеки аспект и от всяка гледна точка мащабът и обхватът на постигнатото от Чингис хан са предизвикателство за въображението и изпитание за ресурсите на научното обяснение.

Докато конницата му се носела в атака през тринайсетия век, Чингис хан преначертавал границите на света. Негов градивен материал бил не камъкът, а народите. Огромният брой малки царства не го удовлетворявали и той консолидирал по-малките страни в по-големи. В Източна Европа монголите обединили дванайсет славянски княжества и градове в една голяма руска държава. В Източна Азия в течение на три поколения те създали Китай, сливайки остатъците от династията Сун на юг със земите на джурчените в Манджурия, Тибет на запад, тангутското царство в съседство с Гоби и уйгурските области в Източен Туркестан. С разширяването на властта си монголите създали страни като Корея и Индия, които са се съхранили до наши дни приблизително в границите, очертани от техните монголски завоеватели.

Империята на Чингис хан обединила и сляла множеството обкръжаващи го цивилизации в нов световен порядък. В момента, когато се родил, през 1162 г., Старият свят се състоял от редица регионални цивилизации, всяка от които на практика не познавала друга с изключение на най-близките си съседи. Никой в Китай не бил чувал за Европа, никой в Европа не бил чувал за Китай и, доколкото е известно, никой не бил извършвал пътешествие от едното място до другото. Към годината на смъртта му между тях съществували изградени от него дипломатически и търговски връзки, които са се запазили до днес.

Чингис хан разрушил феодалната система на аристократични привилегии и рождени права и изградил нова и уникална система, която се основавала на заслугите, верността и постиженията. Той организирал разединените и заспали търговски градове по Пътя на коприната в най-голямата зона за свободна търговия в историята. Понижил данъците за всички и напълно освободил от тях лекарите, учителите, свещениците и образователните институции. Въвел редовно преброяване и създал първата международна пощенска система. Неговата империя не била от онези, които трупат богатства и съкровища; вместо това той разпределял придобитите в битка блага, така че да влязат отново в обращение в търговията. Създал международни закони и признал властта на върховния закон на Вечното синьо небе над всички народи.

В епоха, когато повечето владетели смятали, че стоят над закона, Чингис хан държал управниците да отговарят пред закона по същия начин, както и най-незначителният скотовъдец. Той разрешил религиозната свобода в своите владения, макар че изисквал абсолютна лоялност от своите поданици от всички религии в покорените земи. Настоявал да се спазва законът и отменил изтезанията, но предприел големи кампании за издирване и изтребване на разбойници и убийци. Отказвал да държи заложници и вместо това въвел новаторската практика да се предоставя дипломатически имунитет на всички посланици и пратеници, включително тези от враждебни народи, с които воювал.

Чингис хан оставил империята си на толкова солидни основи, че тя продължила да расте още 150 години. След това, през вековете след нейното разпадане, неговите потомци продължили да управляват множество по-малки империи и големи страни – от Русия, Турция и Индия до Китай и Персия. Титлите им били еклектично разнообразни, включително хан, император, султан, цар, шах, емир и Далай Лама. Следи от империята се запазили под управлението на неговите наследници в продължение на седем века. От тях произхождат могулите, управлявали в Индия до 1857 г., когато британците прогонват император Бахадур Шах II и отрязват главите на двама от синовете и на внука му. Последният управляващ потомък на Чингис хан, Алим хан, емирът на Бухара, остава на власт в Узбекистан до 1920 г., когато е свален от надигащата се вълна на Съветската революция.

Историята осъжда повечето завоеватели на жалка и преждевременна смърт. Александър Велики умира на 33 години при мистериозни обстоятелства във Вавилон, докато неговите последователи избиват семейството му и си разделят земите му. Юлий Цезар пада под ударите на аристократи от собствения си кръг и бивши съюзници в залата на Римския сенат. След като е принуден да преживее унищожението и отмяната на всички свои завоевания, самотният и озлобен Наполеон умира в уединение като затворник на един от най-отдалечените и недостъпни острови на планетата. Близо седемдесетгодишният Чингис хан обаче издъхнал в леглото си в своя стан, заобиколен от любящо семейство, верни приятели и предани войници, готови да рискуват живота си по негова заповед. Той умрял през лятото на 1227 г., по време на кампания срещу тангутите по горното течение на Жълтата река – или, по думите на монголите, за които е отвратително самото споменаване на смърт или болест, тогава „се възкачил на небето“.

Тайната, която обгръща причината за смъртта му години след нея, дала повод за спекулации и по-късно послужила за вдъхновение на легенди, които, покрити с патината на времето, често придобиват вида на исторически факт. Плано ди Карпини, първият европейски посланик при монголите, пише, че Чингис хан загинал, поразен от мълния. Марко Поло, който пътувал над­лъж и нашир в Империята на монголите по време на управлението на Кубилай хан, внук на Чингис хан, съобщава, че Чингис хан умрял от получена рана от стрела в коляното. Някои твърдели, че са го отровили незнайни врагове. В друга версия се казва, че бил убит от магията на тунгутския цар, срещу когото воювал. Според една от историите, които разпространяват неговите хулители, пленената тангутска царица поставила във вагината си приспособление, което при сексуалния акт на Чингис хан с нея откъснало половите му органи и той умрял в ужасни мъки.