Страните, подписали Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, трябва да намалят финансовите стимули за дезинформация. Необходимо е те да дадат възможност на ползвателите да играят активна роля за предотвратяване на разпространението ѝ, да си сътрудничат по-добре с проверителите на факти в страните от ЕС и на езиците на Съюза, както и да осигурят рамка за достъп до данни за изследователите.

Това се съдържа в публикуваните днес от Европейската комисия насоки за Кодекса, който е първи по рода си в световен мащаб. Досега той е подписан от редица онлайн платформи, действащи в ЕС - „Гугъл“, „Фейсбук“,  „Туитър“, „Майкрософт“, „Тик Ток“, „Мозила“ и „ДОТ Юръп“. Това са направили още Световната федерация на рекламодателите, еквивалентът й от Белгия, Европейската федерация на комуникационните агенции, националните й членове от Франция, Полша и Чехия, Бюрото за интерактивна реклама и други подобни организации.

Как да бъде засилен Кодексът

• По-голямо участие с индивидуализирани ангажименти. ЕК насърчава към Кодекса да се присъединят установените и нововъзникващи платформи, действащи в ЕС, съответните заинтересовани страни в средата за онлайн реклама (например обмен на реклами, доставчици на рекламни технологии, търговски марки, ползващи се от реклами), услуги за изпращане на лични съобщения, както и заинтересовани страни, които могат да допринесат с ресурси или експертен опит за ефективното му функциониране;

• Спиране на финансирането на дезинформацията. Платформите и участниците в средата за онлайн реклама трябва да поемат отговорност и да работят по-добре заедно за премахване на дезинформацията. Това трябва да става по-специално чрез обмен на информация за рекламите, съдържащи дезинформация, отхвърлени от една от подписалите Кодекса страни, подобряване на прозрачността и отчетността във връзка с рекламното позициониране и забрана за достъп на участници, систематично публикуващи опровергано съдържание;

• Гарантиране на интегритета на услугите. Кодексът трябва да осигури всеобхватно покритие на настоящите и нововъзникващите форми на манипулативно поведение, използвани за разпространение на дезинформация. Такива са например ботовете, фалшивите профили, организираните кампании за манипулиране и кражби на банкови данни. Необходими са индивидуализирани ангажименти за гарантиране на прозрачност и отчетност на мерките, предприети за намаляване на въздействието на дезинформацията;

• Възможност ползвателите да разпознават и сигнализират за дезинформация. Ползвателите трябва да имат достъп до инструменти за по-добро разбиране и безопасно ориентиране в онлайн средата. Подписалите Кодекса страни трябва да направят прозрачни препоръчващите си системи, т.е. начина, по който ползвателите виждат съдържанието. Необходимо е намаляване на рисковете, които тези системи създават, като например стихийното разпространение на дезинформация. Споменатите страни трябва да предоставят на своите ползватели достъпни и ефективни инструменти и процедури за сигнализиране на дезинформация с потенциал да причинява вреди на обществеността или на отделни лица. Ползвателите, чието съдържание или профили са били обект на мерки, предприети в отговор на подобно сигнализиране, трябва да имат достъп до подходящ и прозрачен механизъм за обжалване и търсене на правна защита. Засиленият Кодекс трябва да повиши видимостта на надеждната информация от обществен интерес и да предупреждава ползвателите, имали достъп до съдържание, обозначено като невярно от проверителите на факти;

• Увеличаване на обхвата на проверката на фактите и по-голям достъп до данни за изследователите. Новият Кодекс трябва да включва по-добро сътрудничество с проверителите на факти и да разшири обхвата до всички държави и езици на ЕС. Необходимо е също той да включва стабилна рамка за достъп до данни за изследователите;

• Стабилна рамка за мониторинг. Засиленият Кодекс трябва да включва подобрена рамка за мониторинг. Тя ще бъде основана на ясни ключови показатели за изпълнението, измерващи резултатите и въздействието на действията, предприети от платформите, както и цялостното въздействие на Кодекса върху дезинформацията в ЕС. Платформите трябва редовно да докладват на Комисията за предприетите мерки и съответните показатели. Информацията и данните следва да се предоставят от платформите в стандартизирани формати с разбивка по държави членки.

ЕК препоръчва подписалите страни да разработят Център за прозрачност. В него те ще посочват кои политики са приели за изпълнение, как те са били приложени, както и ще показват всички данни, свързани с ключовите показатели за ефективност.

Комисията иска подписалите страни да представят първия проект на преразгледания и засилен Кодекс през есента.