Какво можем да предприемем, за да се предпазим от последиците от COVID-19, включени в така нар. постковиден синдром? В колко посоки трябва да протече тази профилактика?

Пред Клуб Z говори д-р Чавдар Ботев, хематолог с 30-годишен опит. 

 

Д-р Ботев, може ли да направим профилактика на постковидния синдром?

Да, и в болшинството от случаите нямаше да се стига до постковиден синдром, ако след приключване на лечението на COVID-19 беше  започната антикоагулантна терапия. Тази профилактика е задължителна дори за онези, които са изкарали безсимптомно или много леко COVID-19. 

С кои лекарства се провежда?

С оралните антикоагуланти ксарелто, еликвис, прадакса - за минимум два месеца. А за превенция на задуха препоръчвам химекромон, който разгражда хиалуронан, субстанция, която се натрупва в алвеолите и влошава функционирането на белите дробове. С него имам много добър опит, дори ако се започне месеци след преболедуването.  

Защо е необходима профилактиката на постковидния синдром?

Ако не е направена такава профилактика, усложнения могат да се проявят 2-3 месеца след излекуването и да траят до една година. Затова трябва да се направи правилно и навреме. Няма смисъл да отлагаме изследванията, особено при млади хора, а впоследствие да се подложим на страдания. 

Кои изследвания имате предвид? 

Изследванията са в няколко посоки: 1. пълна кръвна картина; 2. коагулационен статус с фибриноген и Д-димери; 3. Изследва се функцията на черния дроб, на бъбреците, на панкреаса, на сърцето; 4. много важно е да се провери дали заболяването е все още активно: това показват СRP, лактатдехидрогеназа и феритин - ако те не са се нормализирали, терапията на COVID-19 трябва да бъде удължена, въпреки че пациентът може да изглежда добре. Същите изследвания се правят и когато говорим за постковиден синдром.

Кои са симптомите на постковидния синдром? 

Лесна умора, слабост, задъхване при леки физически натоварвания - пациентът казва, че не се усеща силен физически както преди заболяването; повишение на кръвното налягане и на пулса; при някои млади хора може да има сериозно забавяне на пулса.

Има и такива, които казват, че се чувстват съвсем здрави, но след половин-един час движение изведнъж изпадат в безпомощно състояние. При трети се наблюдава опадане на косата, обриви. Имам няколко пациента, които са отключили психични проблеми. И тогава трябва да се разпитат близките – дали човекът е станал по-разсеян или е почнал да забравя, или се държи неадекватно... 

На какво може да се дължи болка в гърдите или зад гръдната кост?

На увреждане на белите дробове, възпалителен процес в плеврата или в перикарда...  Тази болка се среща често и понякога може да бъде много мъчителна, но е много важно да бъде установен нейният произход. При оплаквания от страна на сърцето и доказани перикардни промени прилагаме колхицин. Това е лекарство, което се използва много отдавна от кардиолозите.

Имате ли пациенти, които са преболедували много леко, дори безсимптомно COVID-19, и въпреки това имат симптоми на постковид?

Да, и тук бих подчертал, че постковидният синдром се оказа едно изключително сложно заболяване или по-точно сбор от заболявания, които изискват комплексен подход. Най-важното е, че нещата при всеки пациент са много индивидуални и трябва да се търси комплексно лечение – да се опитат различни варианти и лекарства, които макар и много близки като групи, могат да доведат до различни резултати.

Обикновено лекарите търсят увреждане на даден орган, а трябва да се направи цялостна преценка на състоянието на пациента, защото самият COVID-19 основно е съдово заболяване. 

Искате да кажете, че постковидните симптоми са вследствие на увреждането на съдовете.

Да, и то засяга в различна степен всички органи и системи. По тази причина, независимо дали има оплаквания от сърцето, бъбреците или белия дроб, трябва да започнем лечение на съдовете. Когато то бъде проведено според съответните протоколи, ще изчезнат оплакванията и от страна на органа, от който идват конкретните оплаквания.  

Какви изследвания трябва да направим, когато имаме постковиден синдром? 

Същите, които препоръчах след приключване на лечението на COVID-19, като в зависимост от оплакванията могат да се изследват по-специфични маркери. Задължително креатинин - защото бъбречната функция може да бъде увредена, но това да протича безсимптомно.

За сърцето има 3 маркера - тропонин, креатинкиназа и МВ-фракция на креатинкиназата; за панкреаса се изследва кръвната захар, защото понякога се отключват диабетни състояния. Трябва да отбележа, че много често промени в изследванията не се откриват, но това не значи, че няма увреждания на органи.

Какво се прави, ако има промени?

Най-добре е да се удължи антикоагулантната терапия. Имах пациент -  млад мъж – спортист, при който се наблюдаваше тахикардия, повишено кръвно налягане и повишен креатинин. Той се повлия много добре, като продължихме лечението с фраксипарин, и то в терапевтични дози, за още 15 дни. 

Има хора, които не са фенове на инжекциите с фраксипарин. 

При по-леки оплаквания или нежелание да се продължи с фраксипарин или други производни на нискомолекулярните хепарини, се прилага друга група лекарства, при които няма нужда да се следят толкова много коагулационните фактори. Това са ксарелто, еликвис, прадакса, за които споменах при профилактиката на постковидния синдром. Те също се дават за минимум два месеца след приключване на оплакванията. 

Ако оплакванията са тежки и сериозни?

Тогава може да се наложи хоспитализация. Но ако например се касае за кожни проблеми, те могат да се овладеят с много ниски дози кортикостероиди. Дават се 7-10 мг дневно за по-дълъг период, примерно за месец. Антиагрегантите като аспирин и антистенокардин могат също да се включат. Както споменах по-горе, при задух препоръчвам химекромон. Могат да се добавят и различни витамини, които да допринесат за по-бърза регенерация.

Интересен е феноменът на опадане на косата, който се появява 2-3 месеца след COVID-а, трае 5-6 месеца и обикновено минава от само себе си, но не пречи да се подпомогнат регенеративните процеси за намаляване на образуването на фиброза. 

Ако оплакванията започват след третия месец, значи ли това, че причината може да бъде разрастване на съединителна тъкан (фиброза)?

На този етап вече можем да говорим за образуване на съединителна тъкан и поява на патологични състояния, например триене между плеврите, което създава голям дискомфорт. За намаляване на съединителната тъкан се прилагат фиброзин и фибролекс. Това са хранителни добавки, които определено имат много добър ефект при постковидния синдром.

Ако има данни за образуване на тромби, може да се прибави натокиназа или натаспин в малки дози. Моята препоръка е да не се включват много лекарства наведнъж, а да се редуват, така че да се види ефектът на всяко едно.

Какво е мнението ви за кверцетина?

Кверцетинът е част от противовъзпалителните средства, които се използват при постковид. Фиброзин и фибролекс също съдържат  кверцетин. Наскоро прочетох, че той има добър ефект и при хронична бъбречна недостатъчност. Много важно е в постковидния период да се направи и една хубава пробиотична терапия. По-точно - да се продължи пробиотичната терапия, започната по време на самото заболяване. 

Кога се отключват автоимунните заболявания, за които толкова много се говореше доскоро?

По принцип те могат да се проявят и след година-две. В научната литература съобщават, че при 40% от тежкоболните се появяват автоантитела. Моят скромен опит показва, че този процент е доста по-малък.

Автоантителата могат да бъдат анти-ДНК, антимитохондриални и за съжаление отключват сериозни заболявания като лупус еритематозуз, мултипленна склероза и други. За хора, които са изкарали тежко заболяването, вече има разработен панел, който включва автоантитела. Аз използвам панела на проф. Алтънкова в болница „Лозенец“. 

Свързани ли са страничните ефекти от ваксините с постковидния синдром? 

Производителите на ваксини препоръчват ваксинация да се направи най-рано 3 месеца след боледуване от COVID-19, но моят съвет е това да се случи минимум 6 месеца след боледуването. Знаем, че при някои хора ваксинацията доведе до образуване на тромбози. Затова е добре човек да изследва коагулационния си статус, преди да отиде да се ваксинира, защото ако има отклонения в коагулацията, рисковете от нежелани ефекти нарастват много.