„България затъва във вълна от предизборни скандали“, гласи заглавието на статия, публикувана днес от „Политико“.

Българите вече не броят скандалите. Има скандал с подслушване като „Уотъргейт“. Има селскостопански магнат, обвиняващ правителството на Бойко Борисов в изнудване. Има и държавна банка, раздаваща стотици милиони евро на малък брой фаворизирани компании.

Зашеметяващите всекидневни заглавия в България приличат повече на редове от сценарии на мафиотски филми от „Нетфликс“, отколкото на събития, случващи се в страна от ЕС в навечерието на изборите на 11 юли, пише изданието.

Големият въпрос е дали това е окончателно повратна точка, слагаща веднъж завинаги край на епохата на Борисов. Най-бедната страна в ЕС има дълга история на корупцията, но обхватът на последните разкрития за държавно превземане е нов. Последните разкрития само засилват ширещото се обществено недоволство от това, че подобен на октопод елит се е вкопчил във властта като криминална банда, ръководи изнудването в цялата икономика и упражнява властта чрез службите за сигурност, медиите и правосъдието.

„Обхватът е различен и става по-трудно важни въпроси като ендемичната корупция да бъдат замитани под килима. Разликата е, че тези въпроси се обсъждат от правителствени представители“, коментира политическият анализатор Димитър Бечев от Атлантическия съвет.

Дори Вашингтон нагази в блатото, като даде ясен знак, че България вече няма да може да лети ниско под радарите. САЩ вкараха в черен списък няколко българи, сред които двама могъщи олигарси, и десетки компании, за предполагаемото им участие в корупция – от подкупване на политици до намеса в изборите. Министерството на финансите на САЩ обяви това за най-мащабното действие срещу корупцията досега по света по силата на „Закона Магнитски“.

Неочакваната намеса на САЩ е удар и по София, и по ЕС, който продължава да си затваря очите да проблемите с върховенството на закона в България и продължава да излива еврофондове, за които опозиционни политици се жалват, че отиват при бизнесмени, приближени на властта. На европейската сцена Борисов е верен съюзник на Ангела Меркел от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), която омаловажава безпокойството заради корупцията и злоупотребите с европейските фондове в България.

Като рядък знак на признание от страна на българската администрация, че срещу видни олигарси са необходими конкретни действия, служебното правителство в София отговори на американските мерки, като създаде комисия, която да изготви списък с всички компании и хора, свързани със санкционираните фирми през последните пет години, като заяви, че това ще отреже връзките с хората в този списък.

Дали това ще даде нов тласък за по-значителна чистка, зависи от изборите на 11 юли.

Засега няма знаци къде ще отидат гласовете. Традиционните партии са сериозно отслабени, но все още имат силни покровителски мрежи, които могат да мобилизират избирателите.

Вероятно изборите няма да имат ясен победител, а ЕС не показва склонност да се намеси в борбата с корупцията, както направиха САЩ.

Скандалите се разгарят след изборите през април. Обвиненията за подслушване карат много българи да се притесняват, че прокурорите, полицията и разузнавателните служби са взаимно свързани чрез политическа корупция.

„Това е просто пореден пример с политизирането на разузнаването и правоприлагането, за да бъдат използвани като инструменти“, заяви през „Политико“ Христо Иванов, лидер на „Да, България“.

Според Даниел Митов – зам.-шефа на ГЕРБ, обаче изглежда, че президентът Румен Радев и вътрешният министър Бойко Рашков не могат да простят на службите за сигурност за това, че разбиха руска шпионска мрежа. Той обвинява кабинета, че е партийно обвързан и че е назначен, за да помогне за преизбирането на Радев, когото партията нарича прокремълски.

„Политико“ припомня и скандала със Светослав Илчовски, както и твърденията на министъра на икономиката Кирил Петков за това как Българската банка за развитие (ББР) дала пари само на 8 компании.

Въпреки серията обвинения и санкциите на САЩ все още съвсем не е сигурно, че страната е близо до това да започне начисто. Проучванията не показват, че набралите сила антикорупционни и антисистемни партии  са достатъчно силни да изметат старата гвардия. Няма и сигнал, че ЕС смята скоро да спре еврофондовете.

„Не очаквам остър завой в позицията на Брюксел към една от най-корумпираните страни в ЕС. Сега въпросът е дали силни страни членки като Германия или Франция ще вземат присърце поблемите с българската корупция. Единствените доказано работещи санкции са спирането на парите по европейските фондове“, коментира Димитър Бечев.

ЕС вече спря фондове през 2008 и 2014 г заради опасения, че те се харчат неправомерно.

Пожелал анонимност представител на ЕС настоява, че заради Механизма за сътрудничество и проверка Брюксел е в постоянен диалог със София по тези въпроси.  България се присъедини и към европейската прокуратура, което породи нови надежди у критици на Борисов, че новият орган ще бъде твърд към случаите на корупция в страната. И че новият механизъм на блока, обвързващ отпускането на пари с върховенството на закона, може в крайна сметка да се превърне в инструмент за справяне със систематичната корупция. Засега обаче няма санкции.

Испанският евродепутат Хоан Фернандо Лопес Агилар – председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент, заяви, че тя следи случващото се в България, което окачестви като достойна за съжаление картина.

„Естествено, че сме загрижени за България“, каза той пред „Политико“.

И посочи липсата на отчетност, намесата в работата на съдебната система, както и проблемите с медийния плурализъм и речта на омразата срещу малцинствата.

„Структурните проблеми на България не са разрешени“, каза Лопес Агилар.

На среща с Борисов миналата година председателят на ЕНП Доналд Туск изтъкна необходимостта от по-нататъшни реформи. Групата на ЕНП в Европейския парламент обаче яростно брани ГЕРБ.

„ЕНП не брани никого. Който критикува ЕНП или ГЕРБ, само насърчава предизборната кампания на БСП.

За щастие, в България има избори на 11 юли и хората ще изберат на кого да вярват. От проучванията изглежда, че българите не вярват на посланията, които социалистите се опитват да разпространяват в европейските медии за страната им“, каза Педро Лопес де Пабло – директор за връзка с медиите на ЕНП.

Според Димитър Бечев изявленията на американското Министерство на финансите ще засили посланията на партиите на протеста.

Социологът Геновева Петрова – изпълнителен директор на „Алфа рисърч“, смята, че американските санкции могат да имат ефект върху изборите, ако излязат нови подробности за връзката между санкционираните българи и предишното правителство.

По думите й резултатът от изборите ще зависи от това как партиите реагират на поредицата от избухващи кризи. Неизбежно ще дойде и политическа криза, ако предсрочните избори не успеят да доведат до избирането на правителство.