И Министерството на външните работи очаква отговори от ЦИК за организацията на машинното гласуване в чужбина - и за това в колко от общо 784 секции зад граница ще има устройства, и за доставката им и предложените няколко сценария за това, и за евентуалното техническо обезпечение.

Във Външно вече са готови да окажат съдействие на изборната администрация, но все още няма отговор от нея на изпратени писма по темата. От министерството бяха заявили, че е добре решения по всички въпроси да има до 20 дни преди изборния ден на 11 юли, но на 19-ия ден преди него такива все още няма. 

А до старта на изборния ден в най-отдалечената точка от България - Крайстчърч, Нова Зеландия, остават 465 астрономически часа.

Това се разбра от думите на дипломатите Иван Кондов и Калин Атанасов, натоварени от външния служебен министър Светлан Стоев с организацията на парламентарните избори зад граница. В МВнР бе представена актуалната информация по темата.

По закон машини трябва да има във всички секции с над 300 подадени заявления или над 300 гласоподаватели на предходните избори през април, и броят на самите секции в чужбина ще е рекорден след отпадане на ограничението за до 35 места за гласуване в страни извън ЕС. 

Статистиката. И секции в Германия "под условие"

От всички 784 места за гласуване в чужбина - според решението на ЦИК на база подадените заявления и броя избиратели на предишен вот - цели 674 ще бъдат извън български дипломатически и консулски представителства. Ще се гласува и в 8 държави, където България няма дипломати, като за първи път българска бюлетина ще може да се подава в Доминиканската република. Причината - летният сезон и това, че достатъчно българи са заявили желание да гласуват там, защото ще са на почивка.

На втори поредни избори ще се гласува и в Исландия, за първи път извън посолство или консулство 2 нови секции ще има в Албания и една - в Осака, Япония, отчете Атанасов. 

Най-много ще са изборните секции в Обединеното кралство - 135, като ръстът е със 17% спрямо април и с цели 400 % спрямо рекордната досега като брой секции зад граница 2014 г. (когато още нямаше ограничение за 35 секции извън ЕС, а и Великобритания бе част от съюза - б.р.).

Следва Германия, където трябва да бъдат отворени 117 изборни секции - тук ръстът на броя е 8 пъти в сравнение с 2014 г. Има обаче още една особеност - повечето от тези секции все още са под условие и причината е, че режимът за разкриването им е разрешителен, а не уведомителен - в това число и за дипломатическите представителства, но все още не са пристигнали разрешенията.

Трета по брой секции за българския парламентарен вот на 11 юли е Турция - в южната ни съседка ще има 112 места за гласуване. Броят им е далеч от рекорда през 2014 г., когато секциите са били 134. Спрямо април 2021 г. обаче увеличението е с 220 на сто - заради отпадане на ограничението за вот извън ЕС откъм разкриване на места за това. 

Традиционно в Испания ще има също голям брой секции - 67. 

С 60 на сто повече ще са секциите и в съседна Гърция за 11 юли спрямо 4 април тази година - и обяснението отново е броят на българите, които са планирали лятната си почивка. Местата за гласуване ще са 32.

В САЩ секциите ще бъдат с 41% повече в сравнение с 2014 г. и 66 % повече спрямо април. 

Броят български избиратели, които ще бъдат вписани в избирателните списъци на 11 юли в чужбина, е 65 344. Общо подадените заявления са повече, но разликата от около 6000 броя идва от местата, където не са набрани 40 заявления за разкриване на място за гласуване и това, че секция няма да има в Малайзия - страната е отказала разрешение за разкриването на такава.

МВнР ще получи утре, вторник, от БНБ отпечатаните 710 000 хартиени бюлетини за парламентарния български вот зад граница и веднага започва изпращането на изборните книжа до секциите. 

Идеи за промяна в Изборния кодекс

Представителите на МВнР обявиха, че въпреки предизвикателствата и с помощта и на българските общности по места ще се справят с организацията на вота. Министерството обаче ще тпрябва да изпрати поне 400 души за членове на секционните избирателни комисии от България. Причината - големият брой секции в курортни места, където няма български общности, които да се ангажират с работата в самия изборен ден. За останалите места ще се разчита и на 5800 доброволци.

От Външно обаче призоваха новия 46-и парламент, който ще изберем на 11 юли, да преразгледа законовата възможност секции да се разкриват автоматично за следващи избори, ако на предходни са гласували поне 100 българи. Причината - сега секции ще има в курорти, а през есента, когато ще са редовните президентски избори на тези места вероятно пак ще трябва да има секции. Но няма да има хора, които да гласуват в тях заради края на отпускарския сезон. Има и места, където преди време е имало трайни български общности, но сега вече такива няма. Въпреки това секции се образуват, а МВнР отново трябва да командирова хора. Затова призивът е за "гъвкавост" на разпоредбите в закона в бъдеще. 

Големият брой места за гласуване зад граница може да създаде проблем и при връщането на изборните книжа в България от най-отдалечените точки на света. Причината - по закон това става с дипломатическа поща - тоест с изплащане на специален куриер и ръчен багаж.

"При близо 800 секции ще е по-трудно, особено там, където нямаме достъп по сухоземен път", обясни Кондов. 

И добави, че ако за далечните дестинации се позволи пренасяне на книжата от куриерски фирми хем ще се реши проблемът, хем ще се спестят средства.