Споровете за това колко голяма e отговорността на Сталин в масовите репресии срещу собствения му народ, отприщени през 30-те години на миналия век и наречени Големият терор, не стихват и до днес. Книгата на Олег Хлевнюк ще бъде интересна за онези, които се опитват да намерят отговор на този и други въпроси: дали Русия, прескочила от монархия към социализъм, е можела да тръгне по различен път? Случайност ли е, че абсолютната власт е била съсредоточена в ръцете на един човек, или е можело тя да бъде ограничена? Каква е ролята на Сталин както за победите, така и за пораженията през Втората световна война?

За разлика от други автори, които се опитват да оправдаят престъпленията на Сталин или търсят лесен път към сърцето на читателя, избирайки пикантни детайли, Хлевнюк създава мащабен, детайлен и надежден портрет на вожда на Съветския съюз. Световноизвестен учен и отличен познавач на съветските архиви, авторът на практика доказва, че фактите са по-завладяващи и красноречиви от всяка измислица.

Олег Хлевнюк е доктор на историческите науки, главен специалист на Държавния архив на Руската федерация, както и водещ научен сътрудник в Международния център за история и социология на Втората световна война и нейните последици към Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“.

Клуб Z публикува откъс от книгата на Олег Хлевнюк - "Сталин. Нова биография на един диктатор" (изд. Изток-Запад).

Нощта и утрото на 1 март 1953 г.

Близката вила

Последната вечеря на „петорката“

В събота, 28 февруари 1953 г., Сталин кани в Кремъл четирима съратници: Маленков, Берия, Хрушчов, Булганин. През последната половин година от живота на вожда тези четиримата, заедно със Сталин, са т.нар. ръководна група, „петорката“. „Петорката“ редовно се среща със Сталин. Другите негови стари приятели: Молотов, Микоян, Ворошилов, са в немилост. Сталин не искал да ги вижда.
Формирането на тесни групи ръководители с участието на съратници, избрани от вожда, е нормален метод за управлението на Сталин.

Той обикновено наричал тези групи според броя на хората в тях: „петорка“, „шесторка“, „седморка“, „осморка“, „деветка“. Групите ръководители, начело със Сталин, били фактически висшият орган на властта в СССР. Формалните партийни и държавни структури отговаряли за всекидневното рутинно управление на страната, но те действали в сравнително тесни, определени отгоре рамки. За разлика от групите ръководители, те работели като обикновени бюрократични институти.

Разграничаването на формалните и неформалните институти позволявало на диктатора да използва възможностите на разширяващата се бюрократична машина и в същото време да не изпуска основните лостове на висшата власт. Сталин избягвал и най-малките процедурни затруднения, посочвал и променял състава на групата ръководители, определял удобните за него места и времето за заседания и „другарски“ срещи. С други думи, той непосредствено и всеки ден контролирал централния възел на властта, като използвал патриархални методи, за да управлява своето лично „политическо стопанство“. Й. Горлицки нарече това смесване на нормалните бюрократични институти с патримониалната власт на диктатора неопатримониална държава.

Така организираната система на висшата власт не би могла да съществува без постоянната заплаха от репресии, която гарантирала политическата лоялност на чиновниците и особения военномобилизационен стил на работа на апарата. Сталин здраво контролирал съветските служби за сигурност и във всеки момент можел да арестува или да разстреля когото поиска. В тази книга има много такива примери за разправа даже с членове на висшето ръководство и с техни роднини.

Една от характерните черти на диктатурата на Сталин е, че той е пръв при вземането на решения, без да е ограничен от правила и формални институции. Най-бързият и ефикасен начин за постигане на лични или служебни цели е непосредственото общуване с диктатора. Но подобно общуване предполагало, че си допуснат до средищата, където се упражнява властта на Сталин, и тези места добиват за многобройните съветски чиновници и за членовете на висшето ръководство особен, може да се каже, сакрален характер. Средищата на властта на Сталин са имали собствена йерархия, кръг от посветени. Те са били неотменим компонент и от личността, и от диктатурата на Сталин.

Московският Кремъл е официалният символ на съветското правителство и на самия Сталин. За Кремъл знаели всички, но само малцина са бивали в кремълския кабинет на вожда. Това е голямо помещение с висока дъбова ламперия, разделено на две зони: работното бюро на Сталин и дълга маса за заседания. Сред предметите в интериора по-интересни били един голям часовник (Сталин го поглеждал, за да провери дали посетителят е дошъл навреме) и гипсова посмъртна маска на Ленин на специална поставка под стъклен похлупак. На стените – портрети на Ленин и Маркс.

По време на войната към тях добавили портретите на руските пълководци Суворов и Кутузов. Кабинетът бил отражение на консервативните навици на неговия стопанин и почти не се е променял. Когато по време на войната заради нападенията на немската авиация в Кремъл трябвало да изкопаят бомбоубежище, в него направили копие на кабинета на Сталин: същите мебели, същите картини, същите пердета по несъществуващите прозорци. Вярно, че този кабинет бил много по-малък от оригиналния. За трийсет години през кабинета на Сталин в Кремъл са преминали около 3 хиляди души. Най-често в кабинета са идвали най-близките му съратници, а сред посетителите били и ръководители на министерства, на предприятия, учени, представители на културата, ръководители на органите на държавна сигурност, военни, гости от чужбина и т.н. Това е било най-достъпното сред средищата на властта на Сталин.

Но вечерта на 28 февруари 1953 г. Булганин, Берия, Маленков и Хрушчов, поканени от Сталин в Кремъл, не се качили в неговия кабинет. Сталин веднага ги завел в киносалона, място на властта за избрани и за най-близките. Това била малка зала за прожекции с 20 места, 7,5 на 17 метра, обзаведена през 1934 г. в бившата зимна градина на руските царе. Преди това съветските вождове гледали филми или извън Кремъл, в сградата на Управлението на кинематографията, или в Кремъл в малко помещение за прожекции на неми филми. Сталин обичал да гледа филми заедно със съратниците си. Постепенно прожекциите се превърнали в своеобразен ритуал. Има уникален документ как са протичали срещите в новата кинозала през 1934–1936 г.: подробните записки на ръководителя на съветската кинематография Б. Шумяцки. Той носел филмите за Сталин и неговите колеги и по време на прожекцията изслушвал техните забележки и препоръки. Бележките на Шумяцки ни дават възможност да разберем и дори да почувстваме атмосферата и правилата за поведение в тесния кръг от зрители в кремълския кинотеатър.

Обикновено прожекциите започвали късно вечерта и завършвали през нощ­та. Сталин седял най-отпред. Около него сядали другите членове на висшето ръководство. По време на прожекцията и след нея активно коментирали фил­мите и хрониката. Първи винаги се изказвал Сталин. Той давал указания както за съдържанието на гледаните филми, така и по общи въпроси за развитието на съветската киноиндустрия и идеологическата политика. Понякога канели и авторите на филмите, които щели да гледат. Това била висша форма за поощрение. Сталин поздравявал режисьорите за успешната работа и давал „съвети“ как да се подобри филмът. Документите на Шумяцки ни карат да не се съмняваме, че срещите в кремълския кинотеатър не са били просто форма за отдих на съветските вождове, а и неформални заседания на висшия орган на властта, свързани с проблемите на културната и на идеологическата политика. Най-вероятно преди и след прожекцията Сталин е обсъждал и други държавни проблеми със съратниците си.

Записките на Шумяцки прекъсват в началото на 1937 г. Няма съмнение, че то е било някак свързано със засилването на терора в страната. Шумяцки е арестуван в началото на 1938 г. и разстрелян. Прожекциите при Сталин продължават, но за тях ние почти нищо не знаем. Изглежда, в края на живота на вожда кремълският кинотеатър се е превърнал в място за отдих и неформални заседания на тясната група ръководители. Последното такова заседание на „петорката“ било в събота на 28 февруари 1953 г.

След прожекцията, това вече било навик, Сталин канел съратниците да вечерят във вилата. Вилата във Волинско, предградие на столицата, била много близко. Затова ѝ казвали „близката“. Средища на властта на Сталин периодично ставали много имения-вили и в Москва, и на юг, където той всяка година прекарвал дългите си отпуски. Но Сталин най-много харесвал „близката“ вила. Тя е била едно от най-важните места в неговия живот и на властта му.

Първото жилище на Сталин е построено тук през 1933 г. По онова време пренасянето на новото място било част от големи промени в личния и в политическия му живот. Страшният глад, обхванал страната в началото на 30-те години като последица от политиката на колективизация, съвпада с трагедия в семейството на Сталин. През ноември 1932 г. се самоубива жената на Сталин Надежда Алилуева. Сталин скъсва с миналото и започва нов живот на ново място.

Близката вила била много пъти достроявана, стопанинът вземал активно участие в промените. Резултатът бил огромна къща, странно съчетание на стандартно-бюрократичен стил и прекомерен лукс. По думите на дъщерята на Сталин, Светлана, всички стаи си приличали и били „безлични“. Рядко ползвали втория етаж, до който бил прокаран асансьор. Любима стая на Сталин, поне през последните години от живота му, била т.нар. малка трапезария на първия етаж. В това просторно помещение от 76 м² имало правоъгълна маса, дълга три метра, диван, бюфет, кресла, масичка с телефони, камина. До камината били ловните пушки и окачен на стената бинокъл. На пода имало голям килим. От стаята се излизало на голяма остъклена веранда и на тераса. Светлана пише, че в тази стая Сталин спял и работел. Голямата маса била отрупана с книги и документи. Ако нямало гости, Сталин се хранел в края на масата. Държал лекарствата в бюфета със съдовете. Обичал да седи край камината. По негово нареждане в камината пекли месо на шиш. В тази стая Сталин приемал посетители. Тук получил съдбоносният удар, причинил смъртта му.

Около вилата на Сталин имало голям, двайсет хектара, парк. Сталин лично се занимавал с благоустрояването на парка и лично организирал стопанството на вилата. Той направил плана на парник за цитрусите. Грижел за засаждането на лозе, за отглеждането на дини, за развъждането на риба в езерото. По негово нареждане даже пращали в магазините в Москва част от реколтата дини. В имението на Сталин имало коне, крави, кокошки, патици, малък пчелин. Работниците от охраната твърдят, че Сталин много и внимателно се грижел за това голямо стопанство, като се интересувал и от най-малките подробности. Запазени са стотици разпореждания на Сталин, записани от началника на стопанството във вилата, подполковник П. Лозгачов:

7 април 1950 г.: а) дините и пъпешите да се садят в сандъчета след 10 май; б) от средата на юли да се подрязват дините и пъпешите. [...] 20 април: [...] да се разредят елхите на пътеката от кухнята до езерото. [...] Царевицата да се сади през половин метър край главната къща и между ябълките до езерото, по-близо до беседката. Там да се сади бобът. [...] По краищата зеленчуковата градина да се садят патладжани, царевица, домати и т.н.

Лозгачов твърди, че подобни нареждания фактически е имало всеки ден. Всъщност Сталин е бил собственик на малко имение, с което предпочитал да се занимава сам, без да разчита на помощниците си. Той донякъде разпространявал този патриархален стил на управление и на своето „голямо стопанство“ – Съветския съюз. Лично контролирал и разпределял ресурсите и резервите на държавата, като записвал най-важните неща в специално тефтерче. Внимателно изучавал детайлите в сценариите за филмите, в архитектурните проекти и в тези за конструирането на военна техника. Докато прокарвал пътеки във вилата си, Сталин не забравял и улиците на Москва: „Казват, на площада на Арбат (където беше църквата пред киното) още няма павета (или асфалт). Това е позор. Един от най-оживените площади и целия в дупки! Натиснете и накарайте да завършат площада.“

И голямата зала (155 м²) – център на социалния живот във вилата на Сталин, е последица от неговите архитектурни нареждания. Това внушително помещение било създадено чрез обединяване на кабинета и полукръглата пристройка на една от терасите. В центъра на залата имало маса, дълга 7 метра, върху килим 12 на 6 метра. (Впрочем площта на този килим била колкото жилището, в което през 1953 г. живеели 16 средностатистически обикновени хора, тъй като тогава средната норма жилищна площ в съветските градове била 4,5 м² на човек.) Креслата и диваните били покрай стените. В голямата зала Сталин работел на масата или по диваните и на креслата. Но голямата зала била най-вече място за срещи и за редовните угощения.