0,6 на сто е разликата между ГЕРБ/СДС и ИТН. За доскоро управляващите, ако изборите бяха днес, биха гласували 21,4 на сто, а за - партията на Слави Трифонов - 20,8 на сто.

Това сочат данните от национално представително проучване на "Екзакта", огласено в четвъртък. Те потвърждават тенденцията, регистрирана в досега огласените проучвания на други социологически агенции за практически паритет между двете първи сили, със статистически незначими разлики под 1 на сто. 

Изследването на "Екзакта"е проведено в периода 1-5 юли 2021 г. сред 1005 пълнолетни български граждани в 92 населени места от цялата страна. Работено е по стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. При изготвяне на извадката са използвани последните данни на НСИ за населението на страната, разпределени по пол, възраст, административни области и типове населени места (столица, областни центове, малки градове и села). Извадката възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face to face интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%.

Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на „Екзакта Рисърч Груп”.

 
Към момента най-сигурна сякаш изглежда третата позиция за "БСП за България". Четвъртото място е за "Демократична България" с 12,8 на сто, но със сравнително малка преднина пред ДПС - 11,2 на сто.
 
Другият неясен момент е минава ли коалицията "Български патриоти" (ВМРО, НФСБ, "Воля") 4-процентната бариера. Според данните на "Екзакта" - те са точно на нея. 
 
(Данните са на база гласуващи, по въпроса е работено с Шоу-карта ) 

Забележка: Изследването е проведено на територията на България и не регистрира изборните нагласи извън страната

Ето и някои акценти от коментара на "Екзакта" за електоралните нагласи:

- Въпросителните относно размера на дистанцията между двете партии ще останат до самия край на изборния ден. Подобна разлика определено се вмества в категорията „статистическа грешка” при подобен род изборни проучвания. Допълнителна трудност за всеки анализатор е растящата обществена динамика на нагласите в последната седмица преди вота.

- След вота на 4 април, ИТН и ДБ разширяват електоралното си влияние. Това потвърждава усещането, че „вълната на протестния вот” не е отзвучала. Дали е намалял емоционалният заряд на тази вълна предстои да видим. Във всеки случай, по данните от това изследване, не може да се заключи, че партиите на протеста ще могат да получат нужните им за мнозинство мандати, въпреки очакванията поне две от тях да подобрят чувствително позициите си на 11 юли спрямо 4 април.

- ГЕРБ първоначално реагира на вота от 4 април със свиване на електората си, но от края на юни е налице висока мобилизация и окопитване на избирателите на тази партия.

- Вероятно 6 или 7 политически формации да намерят място в следващия парламент, като яснота по това дали "Българските патриоти" ще прескочат 4%-овата бариера ще има едва в края на изборния ден.

Кой за кого гласува

ГЕРБ е сравнително равномерно електорално представена партия сред населението във възрастовия диапазон между 30 и 60 години, както и сред градското население извън столицата. 

ИТН продължава да има най-силна електорална подкрепа във възрастовата група 18-30 години, като леко намалява влиянието ѝ в групата на 30-40 годишните. Поне половината от конформисткия вот отива към партията на Слави Трифонов, което определено ще компенсира наличието на разочаровани техни избиратели.

ДБ през последните 5 месеца разширява политическото си влияние. Може да се очаква добро представяне на ДБ както в столицата, така и в други големи градове на страната. Формацията е популярна главно сред образовани и заможни избиратели. От ДБ са запазили 97% от избирателите си от вота през април.

На 11 юли ГЕРБ, ИТН и БСП могат да разчитата на по около 90% от избирателите си от парламентарния вот на 4 април т. г. 

За традиционните партия е по-трудно да привличат периферен електорат.

"Разбира се, особен интерес ще представляват резултатите за ИТН, ДБ и ДПС от вота в чужбина. Тези резултати могат да дадат отговор на част от неизвестните към момента", правят уговорка от "Екзакта".

Избирателната активност

Шест дни преди вота, малко под половината от интервюираните пълнолетни българи (48%) декларират готовност да гласуват на предстоящите парламентарни избори и заявяват, че вече са избрали за кого ще гласуват. Още 12% заявяват готовност, въпреки че към 5 юли все още се колебаят кого да предпочетат. Трудно е да се прогнозира колко от тях реално ще направят избор до деня на вота, отбелязват от агенцията.

Други близо 16% се колебаят дали изобщо да гласуват и според "Екзакта" е по-вероятно да не отидат до урните. Една четвърт към 5 юли изразяват нежелание да гласуват.

"Неизвестни относно електоралната активност добавя отпускарският сезон, както и навиците на немалко българи от последните години за чест краткотраен отдих в уикендите на летния сезон", отбелязват от агенцията.

Електоратите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС са в по-голяма степен мобилизирани да участват във вота в сравнение с избирателите на останалите партии с шансове да влязат в парламента. Привържениците на ДБ и на ИТН декларират по-висока готовност да гласуват на изборите от тези на ИСМВ.

Най-висока мобилизация за гласуване от агенцията регистрират сред хората на възраст над 50 години, сред висшистите и сред живеещите извън столицата.

"Когато има силен емоционален елемент във вота, е възможна промяна в дела на желаещите да гласуват в самия изборен ден. А в този вот, както и в предишния, емоционалните и спонтанните решения за гласуване имат своето място. В навечерието на 4 април, в предизборното тогава национално проучване на "Екзакта", имаше индикации за активност от порядъка на 47%-48%, но емоционалното и спонтанно гласуване в изборния ден проработиха за ръст на активността над тези стойности", се казва в коментар на социолозите.

От агенцията очертават и някои особености на вота на 11 юли

На първо място това е машинното гласуване.

Общо 23% от анкетираните, или около една четвърт, изпитват притеснения относно справянето си с машинния вот. По-често се притесняват хора на възраст над 60 години (43% от тях) и нискообразовани респонденти (72% от хората с основно образование). 

По принцип 45% одобряват въвеждането на машинното гласуване, а 41% са противници на този начин на гласуване. 

Неясноти крие и конформисткият вот.

7% от българите заявяват, че биха променили вота си в последния момент, за да подкрепят вероятния победител. Повече конформисти има сред мъжете, сред хората в активна трудова възраст и сред респондентите със средно образование.

23% от решилите да гласуват, но все още колебаещи се кого да изберат, твърдят, че биха променили вота си в последния момент, за да гласуват за очаквания /вероятния победител.

Сред категорично решилите и вече избралите за кого да гласуват конформисткият вот възлиза на едва 1,8%. 

Честността на вота

57% от българите посочват, че очакват предстоящите избори да бъдат честни. Това мнение изказват по-често жителите на градовете-областни центрове, както и избирателите на ДБ и на БСП. 

43% от интервюираните обаче са на мнение, че предстоящите избори няма да бъдат честни. Най-много скептици към честността на вота има сред привържениците на ИСМВ. 

68% от твърдо решилите да гласуват и избралите вече за кого да гласуват заявяват, че очакват изборите на 11 юли да бъдат честни.

Разочарование от политическите партии

16%  посочват, че се чувстват разочаровани от партията, на която досега са симпатизирали и заявяват, че повече няма да гласуват за нея. Това са по-често хора на възраст между 30 и 40 години, респонденти с нисък стандарт на живот, както и жители на столицата. 

Разочарованите симпатизанти на протестните партии по-често от останалите разочаровани избиратели са склонни да преминават от една протестна партия към друга при разочарование. 

В последния момент

15% от интервюираните твърдят, че са от хората, които решават едва в последния момент за кого ще гласуват. Сред тях по-често се срещат млади хора, нискообразовани респонденти и жители на градовете извън столицата. Именно този демографски профил подсказва за възможни изненади на вота.

Подобна позиция се среща по-рядко сред избирателите на ГЕРБ, БСП и ДПС.