Неделният финал на Евро 2020 между Италия и Англия излезе от чисто футболната и социална сфера и нагази в политическата, при това до голяма степен не политиците имат водеща роля за това.

Което всъщност не е нищо ново - случва се постоянно, само контекстът е различен. 

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще подкрепи на финала "скуадра адзура", заяви в отговор на журналистически въпрос говорителят на ЕК Ерик Мамер. Защото сърцето ѝ било за Италия.

Засега толкова. Повече ще видим може би в ложите на "Уембли" в неделя и със сигурност от понеделник нататък.

А италианската преса още от сряда започна с публикации, в които личат "mind games", както ги наричат на Албиона. И така ги определят. 

Авторитетният всекидневник "Гадзета дело спорт" написа следното след мача Англия - Дания (2:1):

"Щедро отсъдената дузпа за отбора на Саутгейт потвърждава подозренията, че по този начин на Англия се връщат услуги заради Борис Джонсън. Той е считан за спасител на европейския футбол за начина, по който се противопостави на Суперлигата."

Това ни връща към онези емоционални 48 часа в ранната пролет, когато 12 гранда, шест от които английски, обявиха оттегляне от турнирите на УЕФА и създаването на нов проект, наречен Европейска Суперлига. Британският премиер заяви тогава, че ще стори "каквото е необходимо", за да го спре.

Малко по-рано УЕФА направи нещо немислимо доскоро - в една от позициите си срещу лигата на отцепниците призова политиците и всички останали да обединят усилия, за да не позволят стартирането ѝ. Централата, както и ФИФА, има правила срещу политически намеси във футбола. Но тогава открито ги поиска. 

В крайна сметка английските отбори (и заради натиск от фенове, спонсори, организации и т. н.) се отказаха първи. А "Реал" (Мадрид), "Барселона" и "Ювентус" и до днес настояват, че проектът не е мъртъв, като водят и съдебни спорове с УЕФА, която опитва да ги накаже.

В италианските медии могат да се прочетат и други подобни материали. Че Европейското било "проектирано" в полза на Англия - и срещу Италия, както пише "Кориере дело спорт" - "англофилия и италофобия".

Любопитен разговор имаше в испанската телевизия "Ел Чирингито" - водеха го интервюиращият популярен журналист Хосеп Педрерол и колегата му Роберто Моралес.

"Мислиш ли, че УЕФА помогна на Англия да достигне до финала?", попита водещият.

"Според мен това е най-срамният турнир, който някога сме отразявали, отвърна Моралес. - Жалка история. Имаше мачове в градове, които в някакъв смисъл са извън пределите на Европа. А финалът е в страна, която напусна Европейския съюз. Всичко е тотално нагласено. Те играха у дома си всички мачове, с изключение на един. Всичко е според условията на Англия. Липсваше само тази помощ, която получиха с дузпата, но тя дойде в момент, в който нещата ставаха сложни за тях."

Оказва се, че по ред причини в неделя почти никой няма да е за Англия, освен самите англичани. 

Анкета във френския "Екип", един от най-големите спортни вестници в света (какъвто е и "Гадзета дело спорт"), сочи, че 69 процента от читателите ще викат за Италия, 20 са за "Трите лъва", останалите - неутрални.

Датските медии продължават да изразяват недоволство. Като се почне от двете топки на терена точно при пробива на Рахим Стърлинг за дузпата, самата дузпа и начинът, по който зрител опитваше да пречи на Каспер Шмайхел с лазер.

В редакционен коментар на в. "Берлингске" се казва следното:

"Нека позволим на англичаните да празнуват. Те друго си нямат."

Тук пък е намесена пандемията. Великобритания била страната с най-лошо управление на коронакризата (най-много смъртни случаи), третата вълна тръгнала от там, а в същото време в Лондон никой не спазвал вече мерки, британците се търкаляли пияни по улиците и т. н. и т. н. И за всичко това вина носи лошото управление на страната, реди журналистът Паул Хой.