Мистерията е любим жанр на много запалени читатели, но рядко се намира наистина качествено написана заплетена история, която да поддържа напрежението до последната страница.

Издателство „Кръг“ пусна на пазара първата част от една поредица-образец в жанра – „Убийство в Миконос“ от майстора на мистерията Джефри Сайгър. Книгите за известния детектив Андреас Калдис се превръщат в една от най-популярните трилър серии и жънат огромен успех в Европа и САЩ. Българският превод е на Юрий Лучев, а стилната корица – дело на Стоян Атанасов.

Политически неудобният и опитен детектив Андреас Калдис е прехвърлен от следовател в атинския отдел „Убийства“ като началник на полицията на гръцкия остров Миконос, известен рай за туристи от цял свят. Мрачен и отегчен, Андреас приема поста като изгнание, а острова като място отдалечено от всяка възможност за професионално развитие. Рутината на ежедневието му обаче бързо е разбита на прах, когато млада жена изчезва, а изпод криптите на множество стари семейни църкви започват да изникват човешки кости, които не би трябвало да са там. Възможно ли е Гърция да се е изправила пред първия сериен убиец в историята на страната?

Джефри Сайгър е американски романист, който живее на остров Миконос. Преди да се посвети на писането, работи като адвокат на Уолстрийт, но се отказва от кариерата си в полза на художествената литература. Трилърите му за детектив Андреас Калдис жънат успех в Европа и САЩ, а предстои да бъдат и адаптирани в сериал. Сайгър преподава мистерия в курса по творчеко писане във „Вашингтон и Джеферсън колидж“.

Представяме ви откъс от „Убийство в Миконос“ :

ПРОЛОГ

Малко след полунощ грамадният ферибот „Роданти“ безшумно и величествено навлезе в тясното сърповидно пристанище на Миконос. Макар че беше още началото на сезона за тълпите почиващи, които увеличаваха населението на гръцкия остров от десет на петдесет хиляди през юли и август, пристанището бе ярко осветено и гъмжеше от хора.

Всичко бе точно както младата жена си бе представяла – блестящи бели сгради под обсипано с диаманти небе.

Застанала сред другите туристи на трета пътническа палуба, наблюдаваше как светлините на острова бавно изпълват хоризонта. Щом наближиха, излезе навън и отиде до парапета на носа. Егейският бриз облъхна лицето й и тя пристегна ластичната лента, придържаща русата й конска опашка. Беше толкова красиво. Съжаляваше само за едно: че е сама.

Тя усети и чу бученето на двигателите, превключващи на заден ход, за да изпълни корабът своя изящен четвърт пирует към пристана. Вдиша дълбоко от вятъра, идващ откъм морето, взе раницата си, отправи се към най-близката до носа стълба и тръгна надолу към изходната палуба. Фериботът бе застанал с кърмата към кея и когато стигна до най-ниското ниво, трябваше да се промъква покрай очукани офроуд автомобили, камиони и мотоциклети, чакащи реда си за излизане. Знаеше, че стройната й фигура с височина метър и осемдесет привлича доста внимание, особено в туристическите къси панталони и прилепващия към тялото потник. Шофьорите й подвикваха на различни езици, предлагайки да я закарат, където пожелае. Тя се преструваше, че не ги разбира, но тайничко се усмихваше.

Когато се добра до трапа (подвижна платформа, съоръжение за слизане и качване на кораб. – Бел. ред.), повечето пътници бяха слезли. Сега трябваше да се настани някъде. Това не беше трудно. Кеят гъмжеше от хора, предлагащи квартири, които буквално я дърпаха, за да привлекат вниманието й. Тикаха под носа й снимки, брошури и препоръки, предназначени да примамват туристи в свободните стаи.

Младата жена поговори с посрещачите на английски и накрая си избра малък, очарователен на вид хотел, кацнал над градчето. Мъжът, който се представи за негов собственик, й обеща стая със самостоятелна баня и изглед на „специална“ цена. Беше симпатичен, а прошарената му коса говореше, че е достатъчно благоразумен, за да не издава, че тя го е заинтересувала по друг начин освен като клиентка. В микробуса му вече седяха две двойки от ферибота, така че нямаше да пътува сама с непознат.
В хотела му показа паспорта си. Той я поздрави с добре дошла на нидерландски и й каза, че е имал много гости от Нидерландия – това я убеди, че изборът й е бил правилен. Стаята беше, каквато й бе обещал. Тя си взе душ, облече единствената си сексапилна рокля и потъна в лабиринта от виещи се тесни улички край варосани сгради с боядисани в ярки цветове врати, капаци на прозорците и парапети.

Градчето бе осеяно с бижутерски магазинчета и барове. Почиващите семейства и туристи, очакващи ранен превоз до близкия свещен остров Делос, вече спяха. Летните нощи в Миконос принадлежаха на гуляйджиите, търсещи забавления до сутринта. Времето за лягане можеше да почака. На никоя хубава жена не й се налагаше да си плаща питиетата или вечерята.

В един бар срещна местен грък на приблизително нейната възраст. Той я запозна със собственика, който каза, че младият мъж е негов син. После я представи на „стар семеен приятел“ – американски художник, който я осведоми, че идва на Миконос всяко лято от повече от трийсет години. Всички говореха на английски, а младият мъж знаеше няколко думи на нидерландски, които използваше в подходящи моменти, за да изглежда по-чаровен. Когато се накани да си тръгва, почти се развиделяваше и той я убеди да я закара с мотора си на място, откъдето ще могат да наблюдават изгрева.

Тя се качи на мотора и го обхвана с ръце през кръста. Усещаше вибрациите на двигателя между краката си. В продължение на двайсет минути притискаше тяло в неговото, докато той караше към изгряващото слънце. На пустия плаж – ако не се брои самотната колиба на някакъв английски свещеник – те се прегръщаха и целуваха в заревото на изгряващото слънце; после съблякоха дрехите си и плуваха голи. Мъжът се опита да прави любов с нея, но нямаше презерватив и тя отказа. Той настоя; тя се възпротиви. Блъсна я на пясъка, оправи дрехите си и потегли с бясна скорост, крещейки й на гръцки.

Останала сама, тя слушаше отдалечаващия се рев на мотора, чудейки се как ще намери обратния път. Беше благодарна, че не я е изнасилил. Пийнала, уморена и ядосана на себе си, се облече и пое по стръмния черен път в посоката, в която предполагаше, че е градчето. Трябваше да събуе обувките с високи токчета и усети камъчетата да нараняват ходилата й. Не беше свикнала с това. Идеше й да се разплаче, но продължи да върви. Пътят бе сух и каменист, като целия остров. След около петнайсет минути чу шум от мотор от другата страна на хълма. За миг си помисли, че той може би се връща. Но грешеше. Беше кола – такси, спускащо се към нея сред облаци прах. Изненада се, като го видя тук толкова рано сутринта, но замаха като обезумяла, за да го спре.

Тя заговори шофьора на английски и той отвърна на същия език. Разплака се. Той й каза да се качва и я попита какво е станало. Тя му разказа случката, сякаш гледаше видеозапис на преживяното, пуснат повторно. Шофьорът я изслуша, без да каже и дума. Когато пристигаха пред хотела, той каза, че познава младия мъж и че не е била в опасност, но че на остров, пълен с толкова много непознати, трябва да внимава на кого се доверява – особено ако става дума за млади мъже с мотоциклети. Това я накара да се чувства малко по-добре, макар че още бе ядосана на себе си, задето си бе помислила, че е първата, която онзи е завел на романтична разходка с мотор по изгрев-слънце.

Спа до около два часа следобед, после взе автобус до плаж „Рай“. Там отказа да говори с когото и да било, но младите гръцки мъже не я оставяха на мира. Накрая се премести в нудистката част на плажа, където гръцките ромеовци, имащи се за големи мъжкари, не желаеха да ги виждат. Съблече се гола и необезпокоявана, зачете книга. Вечерта отново излезе на разходка из градчето и прекара времето си в разговори с бижутери и продавачи на сувенири. Дотук с момчетата от баровете. Един от бижутерите я покани на вечеря в моден ресторант. Прекара чудесно, а мъжът се оказа истински джентълмен.

Той я изпрати до пиацата на такситата и я покани на празника на гръцки светец, който щял да се проведе след три дни. Тя благодари, но каза, че си тръгва от острова вдругиден, и обеща да се отбие в магазина му, преди да отпътува.

И тогава, както се случва с много други туристи, тя просто изчезна. Никой не плати сметката й в хотела – нещо също толкова обичайно на Миконос. Собственикът изхвърли вещите й, не се обади на полицията и даде стаята на друга хубавица от следващия среднощен ферибот.