Българското правителство не е свършило достатъчно работа след подписването през 2017 г. на договора между България и Република Северна Македония (РСМ).

Така коментира пред Клуб Z евродепутатът социалист Петър Витанов резултатите от срещата ЕС-Западни Балкани в Бърдо, Словения. Българският президент Румен Радев обяви, че двете страни ще преговарят за протокол към този документ.

Витанов визира правителството на Бойко Борисов, който бе премиер от 2009 до април 2021 г. с прекъсване от година и половина.

„Не бяха отделени допълнителни средства за истинската интеграция – нито за културен обмен, нито за икономическо сътрудничество, нито за транспортна свързаност. Не може влаковата линия от Кюстендил до Гюешево, която е 34 километра, да се минава за 2 часа и 20 минути“, изтъкна Витанов.

Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП) бе напълно съгласен, че свързаността между двете държави е много лоша

„Не само в последните 30 години не се направи нищо за подобряването й. Винаги има аргументи - няма достатъчно пътникопоток, скъпо е, трябва да се направи с европейски средства. Поне имаме път до Кюстендил. Но оттам до границата също трябва да бъде направен път. Надявам се, ако е възможно с европейски средства да бъде направена и жп връзката, както и да има въздушен транспорт межу София и Скопие, да бъде рентабилно за някоя авиокомпания. Трябва също драстично да се намалят цените на роуминга“, каза той.

Ковачев е на мнение, че в РСМ трябва да влязат пакети от основни български медии, свързани с новини и публицистични предавания. Хубаво е и у нас да се предлагат телевизии от РСМ.

„Държавата трябва да има мотивираща политика в това отношение със сериозен фонд за опазване на културно-историческото наследство. Не трябва да оставяме това само на д-р Милен Врабевски например, който прави дарения за нашите общности – линейка, пожарна, компютри за училище в Преспа“, продължи депутатът.

Той бе категоричен, че разширяването на ЕС не може да стане за сметка на българския интерес, изопачаването на историческата истина и засилване на промакедонизма.

„Разбирам, че в част от РСМ имат проблем с експанзията на етническите албанци. Опитват се да съхранят или поне да легендират идентичността си. И затова македонизмът е важен, той се основава на антибългарската теза. Само че за нас това е неприемливо“, продължи Андрей Ковачев.

Евродепутатът се надява протоколът, споменат от Радев, да има правни гаранции, които да задължат РСМ да изпълнява добросъвестно договора с България.

„Всеки допълнителен писмен документ, който дава правни гаранции, че този договор ще бъде спазван, е форма на решаване на настоящата ситуация“, коментира Петър Витанов.

И точно това според него се опитал да постигне българският президент на срещата в Словения.

Същевременно социалистът смята, че Бойко Борисов забива нож в гърба на българската дипломация. Така той коментира изказването на експремиера, че ако бил на власт, щял да продължи процеса на разширяване.

„По този начин Борисов предава националния интерес на България“, заяви Витанов.

120 000 души се страхуват от европейското си гражданство

Андрей Ковачев алармира, че в РСМ има сериозен проблем с човешките права на граждани на ЕС. Такива са 120 000 души в страната, които имат българско гражданство.

„Страх ги е открито да заявят, че са получили българско гражданство по произход. Тези, които се осмелят да го кажат, са подложени на обиди, риск да бъдат уволнени от работа. В Северна Македония няма нито един българин, който открито да е заявил принадлежността си и да заема по-висока позиция в държавната администрация – полицията, прокуратурата, съделната власт, журналистическата гилдия, няма университетски професори. Видяхте какво стана с представителя им на Евровизия“, каза той.

Според него елементите, които трябва да включва едно споразумение с РСМ, са отказ както от претенции към България, така и от активното лобиране срещу страната ни във всички институции по света. В Скопие трябва да се откажат и от учебниците, които учат младите европейци да мразят своите съседи. Необходим е и план за предотвратяване на реч на омразата срещу българите.

„Всичко зависи от Скопие, не от София. Много е странно, когато някои от колегите смятат, че едва ли не трябва да се чака в България някаква промяна, за да се реши този въпрос. Това трябва да се случи в Скопие – те са страната кандидат“, посочи Ковачев.

Двустранният протокол би дал допълнителни гаранции и на двете страни, че договорът между тях ще бъде изпълнен в своята цялост, смята Илхан Кючюк от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Той е и докладчикът на Европейския парламент за Северна Македония.

Кючюк все пак се надява междуправителствената конференция с РСМ да започне до края на тази година.

„Френското председателство на ЕС (започващо на 1 януари 2022 г. - б.р.) няма да постави силен акцент върху политиката на разширяване. Остава вариантът да се изчака чешкото председателство, което е след френското. Струва ми се много по-логично да се погледне към последната възможност и да се потърсят начини за удовлетворяване на двете страни“, каза той, като очевидно имаше предвид продължаващото до края на годината словенско председателство.

Българите - държавнотворен елемент в РСМ

Само един двустранен протокол няма да бъде достатъчен, но той при всички положения е една добра стъпка. Така смята Ангел Джамбазки от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР).

„РСМ и нейното правителство трябва да предприемат предварително стъпки, с които да покажат, че са твърдо решени да извършат необходими промени съгласно договора за добросъседство. По него трябва да има гаранции от трета страна, да речем някаква институция на ЕС“, смята той.

Но преди да започне изобщо този разговор, трябва да видим истински стъпки, изтъкна Джамбазки. Една добра такава стъпка би била РСМ да впише в своята конституция българите като държавнотворен елемент заедно с другите такива. 

Според „консерватора“ със сигурност има увеличаване на натиска от ЕС върху България заради Северна Македония. Джамбазки обаче е доволен от ясната позиция на сегашната власт у нас в лицето на президента Радев. За него тя е справедлива, умерена и в национален интерес и трябва да бъде поддържана такава.

„Съмнявам се, че е възможно да променим позицията предвид предстоящите избори с неясен изход. Мисля, че пред бъдещото блгарско правителство ще има много проблеми за решаване – на социални теми, увеличаването на цените. Предполагам, че ще бъде трудно до края на тази година да има междуправителствена конференция. Вината за това е обаче изцяло на РСМ и нейното правителство, които си мислеха, че с мишкуване ще се снишат и очакваха натиск от западните страни върху България. Това се случва, но исканият от тях резултат не се получава“, заключи Джамбазки.

Петър Витанов и Андрей Ковачев също не очакват междуправителствената конференция да започне тази година.