Националният ни отбор по футбол завърши годината на световните квалификации със загуба с 0:4 от Швейцария. Това отреди четвъртото място в групата - от 5 отбора. Място, на което селекцията ни стана абонат вече близо 20 години, без значение от пресявките - дали са за Европейско или Мондиал.

Снощи трима от националите заявиха пред БНТ в Люцерн, че това е бил просто лош край на добра година, че и успешна по думите им - Момчил Цветанов, Георги Минчев и Атанас Илиев. 

И без това сега е време за равносметка - дали е така? Ясно е, че за класиране на голямо първенство не може да се мисли в близките години. Но изхождайки от ниското ни ниво - има ли развитие, светлина в тунела, повод за някакъв оптимизъм?

България изигра 13 мача - квалификационни и приятелски. Победите са 3, равенствата - 4, загубите - 6. Отборът спечели срещу Литва (1:0), Грузия (4:1 в контрола) и Северна Ирландия (2:1) - все на ст. "Васил Левски". Равенствата са от срещите със Северна Ирландия (0:0), Словакия (1:1 в контрола), Италия (1:1) и Украйна (1:1 в контрола). Загубите - от Швейцария (1:3 и 0:4), Италия (0:2), Русия (0:1 в контрола), Франция (0:3 в контрола) и Литва (1:3).

Лесно може да се види, че тимът ни е спорил срещу съперници от три нива на футболната йерархия. Което означава, че сме имали огромен късмет от гледна точка на това сега да разполагаме с отлична база за анализи. Тимът е играл срещу световни сили - актуалният световен шампион и току коронованият европейски, Швейцария, Украйна (четвъртфиналисти на Евро 2020), че и Русия, макар че Сборная не блести напоследък.

Следват тимове на средно ниво - Северна Ирландия и Словакия. И такива, които все още считаме за по-слаби от нас, но по резултатите май личи, че не са - Литва и Грузия.

Нека погледнем останалите групи в световните квалификации от Зона Европа. Люксембург завърши с 9 точки - една повече от България. В последния си мач поведе на Ейре, но голът не бе зачетен и после падна с 0:3. Можеше да е трети в група А.

Грузия остана със 7 т., Фарьорските о-ви - с 4 т., Андора - 6 т., Армения - 12 т... Някои групи още не са завършили, тази вечер са последните мачове.

Хайде да хвърлим поглед на съседните и въобще балканските държави, както обичаме да правим. Сърбия и Хърватия отиват в Катар. Турция е в играта все още, в групата й предстои развръзка. Северна Македония е на баражи. Албания завърши трета с 18 т. в компанията на Англия, Полша и Унгария. Както и Гърция в конкуренцията на Испания и Швеция - с 10 т.

Под очакванията се представи единствено Румъния с третата си позиция в гр. J, където бяха още Германия, Исландия, македонците и т.н. Рехава компания, но известен факт е, че футболът в северната ни съседка е в тежка криза.

Трудно може да се каже, че тези резултати дават повод да се мисли, че 2021 г. е била успешна за националния ни отбор. Неизбежните сравнения още повече потвърждават това.

И тук стигаме до най-притеснителното - играта. Ако селекцията ни падне от Франция, Италия или Швейцария с 2:3 да речем, но играе смело, атакува и се надиграва с противника, тогава бихме могли да се усмихнем и да погледнем оптимистично. Както направи Северна Ирландия снощи - 0:0 и пропусната победа над еврошампиона, тъй като по-добрите голови възможности бяха за островитяните. И то в мач, в който "скуадрата" гонеше трите точки.

България приличаше на боксова круша срещу тези съперници. Нека си го кажем - 1:1 срещу Италия малко след Евро 2020 дойде с опълчение, една единствена добра атака за 90 минути (и тя свърши с гол), грозен футбол. Двубоите с швейцарците и "петлите" не се коментират. Украйна отправи над 30 удара към вратата на "лъвовете", от които 17 (!) точни. Това е статистика, по-подходяща за хокей на лед, не за футбол. И отново - съставът на Ясен Петров имаше 2-3 сносни атаки. В приятелски двубой, в който се предполага, че действаш по-освободено.

Българският национален отбор продължава да играе защитно, страхливо, архаично, сиво... Мъка е да го гледаш. В днешно време дори "малките" отбори опитват да се развиват. Пробват да изнасят топката, а не да я изритват напред и каквото стане. Да си я подават, да градят атаки. Сигурно ви е дотегнало да чувате думата "агресия" от коментатори и анализатори по електронните медии. Но тя е доста характерна за съвременния футбол и означава не само дали атакуваш и как, а какво правиш, когато изгубиш топката - как си я вземаш обратно и колко бързо.

"Агресия" и надиграване със силни противници, които биха ти дали възможност да се изявиш, стига да можеш, става с класни футболисти, които си вадят хляба в силни първенства, имат опит и самочувствие. Ясно е, че със сегашните, които знаем на какво ниво ритат в Първа лига и в скромните си чуждестранни тимове, трудно може да стане. И тук идва още едно тъжно заключение - нямаш право да казваш в национален ефир, че си имал успешна година. Не и когато не си я имал. По-добре нищо не казвай, използвай познатите клишета. Както излиза, някои от нашите национали освен всичко друго са скъсали с реалността.

Може би вземат пример от своя "началник" Борислав Михайлов. И в последните си медийни изяви президентът на БФС бодряшки твърди, че нашето първенство било на средноевропейско ниво, интересно, оспорвано и т.н. и т.н. Само дето шампионът в него е известен още преди първата съдийска свирка в началото на сезона, поради което по-удачно е да го наричаме "вторенство".

А може да черпят опит и от политиците. Малко повече от денонощие преди крушението в Люцерн видяхме познат филм в изборната нощ. Никой не е загубил, всъщност сме спечелили, рано е за изводи, работата тепърва започва, виновните за изборния резултат са всички и всичко извън нас. Няколкото оставки на следващия ден не променят практиката и културата кой знае колко. Тук е спорно кой от кого гледа, обичаме да казваме, че каквато държавата, такъв и футболът, но обратното също е вярно.

Сега знаем какво следва - ще остане ли този треньор (Ясен Петров) или няма? Той поиска да остане. "Нова година - нов късмет", някои ще се готвят за Световното, а ние за поредното четвърто място в следващите квалификации. Още от същото. Това няма да се промени, докато не се промени отношението към футбола на самите футболни хора и на държавата към играта. Докато това не започне да се случва, няма да можем да отчетем нито една успешна година.