ЕС да бъде в състояние бързо да разполага до 5000 военнослужещи в случай на криза.

Това е предложил върховният представител на Съюза за външна политика Жозеп Борел. Той говори след Съвет „Външни работи (отбрана)“ в Брюксел.

Силите за бързо разполагане са предвидени от Стратегическия компас на ЕС. Неговата цел е Съюзът да има по-голяма военна автономия и да не бъде изцяло зависим от НАТО.

Той бе представен още снощи от Борел на среща с министрите на външните работи и на отбраната на страните членки. Днес документът бе обсъден от министрите на отбраната в присъствието на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Стратегическият компас има 4 измерения, които се характеризират с 4 глагола, посочи дипломат номер 1 на ЕС.

• 1. Действам. ЕС трябва да бъде в състояние да действа по-твърдо, по-бързо и по-решително в отговор на кризата. Необходимо е по-бързо вземане на решения, по-голяма гъвкавост и одобряване на по-категоричен мандат на мисиите на ЕС. Тук Жозеп Борел предложил текст за създаването на потенциал за бързо разполагане на ЕС. Той ще позволи бързото разполагане на модулни формирования в състав до определен брой, който ЕС оценява на 5000 военнослужещи. Видът военни сили, които ще бъдат използвани, обаче ще бъде определен от естеството на мисията. Те трябва заедно да се обучават и да провеждат учения, за да поишат своята готовност и способност за взаимодействие;

• 2. Гарантирам. ЕС трябва да засили своите устойчивост и потенциал, за да защити гражданите си от новия вид хибридни атаки и заплахи. Предложено е създаването на набор от инструменти за борба с хибридните опасности. Той ще гарантира по-координиран отговор на злоумишлени кампании. Новите бойни полета ще бъдат киберпространството и космическото пространство, както и моретата. Затова ЕС е предложил политика за киберзащита и космическа стратегия в допълнение към своите сигурност и отбрана;

• 3. Инвестирам. Чрез Стратегическия компас е идентифициран недостиг във важни сфери на военния потенциал. ЕС трябва да инвестира във водещи технологии и да намали зависимостта на своите военни пазари. Необходимо е увеличаване на индустриалния потенциал;

• 4. Партнирам си. Компасът предлага по-амбициозни партньорства и сътрудничество в сигурността и отбраната, предимно с НАТО. Той ще направи Северноатлантическия пакт по-силен, като засили ЕС.

На няколко пъти Борел изрично подчерта, че Стратегическият компас не означава дублиране на потенциала на НАТО, а само ще направи по-силен европейския стълп на алианса. Също така чрез документа ще бъдат засилени и самата НАТО, и трансатлантическите връзки.

При изработването на Стратегическия компас страните от ЕС са тръгнали от това какъв вид сили трябва да бъдат разположени при определена ситуация. Като пример Борел изтъкна, че при евакуация са необходими един тип сили, а при сражения – друг.

Важното е не да има предварително разположени сили от рода на бойна група, каквито никога не са били използвани, а да се разчита на определен брой модули, специализирани в различни видове мисии, поясни върховният представител в отговор на журналистически въпрос.

Борел припомни как след войните в бивша Югославия ЕС е рещил за изгради капацитет от 60 000 военнослужещи. Такава бройка обаче така и не е била разположена никъде. А нещата оттогава насам са се променили значително.

„Понякога ще бъде необходимо силно, но малко подразделение. При други случаи ще се наложи много специален вид намеса. Трябва да имаме модули. Трябва да бъдем готови да съберем няколко вида потенциал с известни измерения, максималното от които смятаме, че е от 5000 души“, каза първият европейски дипломат.

Военнослужещите ще бъдат осигурени от страните членки на ЕС.

Стратегическият компас тепърва ще се обсъжда от различните страни членки и от работни групи в ЕС. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) ще подготви поне още два варианта на документа.

Жозеп Борел очаква Европейският съвет през март 2022 г. да се произнесе по направените предложения. Така беше предвидено и когато за пръв път се заговори за Стратегическия компас.

България бе представена на Съвета от служебния министър на отбраната Георги Панайотов. Той наблегнал на принципа на единодушие при вземане на решения и поставил приоритет на страните от близкото съседство с акцент върху Западните Балкани и Източното партньорство, съобщиха от ведомството.