От цялата тревожна информация за и против ваксините срещу COVID-19, циркулираща онлайн, това твърдение може да окаже значително влияние върху едно от най-важните решения, което човек може да вземе за здравето си: дали да се ваксинира, или не.

Разпространено в световен мащаб на английски и други езици, в това число и български език, твърдението съдържа два компонента:

1) Самата ваксина прави ваксинираните заразни за другите хора.

2) Ваксинираните хора представляват по-голям риск за другите, като се заразяват с вируса на друго място и го предават повторно.

И двете са неверни.

1) НЕВЯРНО: Ваксините правят ваксинираните заразни за околните.

В ЕС са одобрени два вида ваксини срещу COVID-19: иРНК (Moderna и Pfizer-BioNTech) и ваксини с вирусен вектор (Johnson and Johnson и AstraZeneca).

Първите съдържат лабораторно произведена иРНК. След като бъдат инжектирани в мускулната тъкан, молекулите учат клетките на тялото как да произвеждат протеин, който подобрява способността на тялото да разпознава COVID-19 и да се бори с бъдеща инфекция. Докато се разпространява в тялото, иРНК задейства имунната система и създава антитела, за да бъде тялото подготвено да се пребори с бъдеща инфекция, ако и когато се появи.

За повече информация за това как работят иРНК ваксините, вижте тази инфографика на Европейския портал за ваксиниране на български език.

За визуализация на това как работят иРНК ваксините, гледайте това видео от PBS NewsHour.

Ваксините с вирусен вектор използват вариант на безвреден вирус, за да научат, подобно на иРНК ваксините, имунната система на тялото да създава протеини, необходими за разпознаване и борба с COVID-19 инфекция. Вирусите са безвредни и не могат да ви разболеят.

За повече информация на български език как работят ваксините с вирусен вектор посетете Европейския портал за ваксиниране.

„Инфекция се получава, когато издишвате нещо, което е жив биологичен агент, способен да влезе в друг приемник, за да се възпроизведе или размножи“, казва д-р Петър Марков, епидемиолог и преподавател в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.

„Може да си заразен само ако имаш жив вирус”, обяснява д-р Марков.

Такова “вирусно отделяне” е възможно само когато ваксините съдържат живи вируси, а нито една от разрешените в ЕС ваксини не съдържа жив вирус. Повече информация вижте в този информационен лист на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ.

2) НЕВЯРНО: Ваксинираните представляват по-голям риск от заразяване с вируса и предаването му.

Да, ваксинираните са способни да заразят неваксинираните чрез повторно предаване на вируса. Но те представляват много по-малък риск, в сравнение с този неваксинирани хора да заразят други неваксинирани.

Според д-р Марков има два фактора, които определят риска от заразяване: вирусен товар и възможност за предаване.

Вирусният товар е количеството или концентрацията на вируса, обикновено в белите дробове, устата или носа. Товарът може да варира от много малък – достатъчно малък, за да не представлява риск за другите – до голям, който създава сериозен риск от заразяване на другите.

Възможността за предаване е способността да се изхвърли вирусът по начин, който заразява другите: обикновено чрез издишване на аерозол или чрез изхвърляне на течни капчици. Тези възможности се увеличават значително, когато хората са болни или имат симптоми като кашлица, кихане, хрема или подуване на гърлото, бронхиалната или носната лигавица.

„При един и същ вирусен товар човек е по-заразен, ако има повече симптоми”, казва д-р Марков. “Не можете да бъдете преносител, освен ако и двете неща не се случват.”

Всички ваксини срещу COVID-19 значително намаляват както вирусния товар, така и симптомите, а също и риска от сериозно заболяване или смърт, смята професор Христо Тасков, имунолог и професор в Медицинския университет в Пловдив, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Никоя ваксина не е 100% ефективна, обяснява проф. Тасков. Според неговите оценки, приблизително 5% от хората, които са ваксинирани, няма да създадат имунен отговор. Но като цяло, вероятността неваксинираните да заразят други неваксинирани е около 5-10 пъти по-голяма, в сравнение с вероятността ваксинирани хора да заразят неваксинирани.

„Вирусният им товар е по-висок и отделят повече вируси, а периодът, през който са заразни за другите, е по-дълъг – 10-14 дни – докато периодът за ваксинираните обикновено е само няколко дни“, казва професор Тасков.

Причините да се шири объркване относно ползата от ваксините са разнообразни: разнопосочни послания от представители на здравните власти и политически лидери, новите непредвидими рискове, създадени от силно заразния делта вариант на вируса, както и нарастващия брой на заразените ваксинирани хора, въпреки по-ранните прогнози, че броят на заразените ще намалее.

С нарастването на дела на ваксинираното население ще расте и броят на “пробивните инфекции” (заразяване на ваксинирани хора) и в резултат на това ще расте и предаването на вируса от хората с пробивни инфекции. Въпреки че има връзка между събитията – повече ваксинации, повече пробивни инфекции и увеличение на разпространението от ваксинираните – ваксинациите не са причина за увеличението. Напротив, ваксинациите значително намаляват броя на онези, които иначе биха били заразени, болни или умиращи от COVID-19.

Като илюстрация: 96% от пътнотранспортните произшествия в България през първите девет месеца на 2021 г. са били причинени шофьори с валидни свидетелства за управление на МПС. Това показва информацията, предоставена на Factcheck.bg  от Министерството на вътрешните работи (МВР). И тъй като повече хора получават свидетелства за управление, броят на пътнотранспортните произшествия вероятно също ще расте. Но това не означава, че нарастващият брой свидетелства е причината за нарастващия брой произшествия. Не означава и че шофьорските книжки трябва да бъдат премахнати. Точно обратното: въпреки че ограничават личните свободи, шофьорските книжки предотвратяват това един тежък проблем да се влоши още повече.

Привидната достоверност и червените флагове

На пръв поглед твърдението в показаната в началото онлайн публикация изглежда достоверно. Създател и автор на сайта USAWatchdog.com е Грег Хънтър, бивш разследващ журналист в CNN – медийна организация с доказано име и надеждност. Карън Кингстън, която той интервюира, има дългогодишен опит като служител във водещи световни фармацевтични компании, включително Pfizer, която произвежда ваксини срещу COVID-19. Тя използва сложна научна терминология и звучи добре информирана, поне за читатели без особени научни познания. Представя сериозните рискове като смърт и тежко боледуване на ясен и достъпен език.

Но фасадата на достоверността лесно пада, ако се взрем под повърхността. Статията се позовава само на един източник – знак за слабо аргументирано твърдение в най-добрия случай и за напълно невярно в най-лошия. Вторият червен флаг: макар и автобиографията на Карън Кингстън да звучи впечатляващо, тя няма медицинско образование. И все пак това не й пречи да прави категорични и недвусмислени твърдения, свързани с важно решение за здравето с потенциално фатални последици.

Още една стъпка по-нататък – да потърсим информация за Карън Кингстън в интернет – ни отвежда до откритието, че тя е  източник и на други съмнителни твърдения относно ваксините. Factcheck.bg вече опроверга едно от тях – че ваксините съдържат наночастици от токсини, включително графенов оксид.

А ако разгледаме сайта USAWatchdog.com ще открием и други неистини за ваксините, както и съмнителни твърдения по други теми: войната срещу Бог, Дълбоката държава, комунистическото превземане на САЩ и други конспиративни теории.

Следващия месец Factcheck.bg ще публикува по-задълбочено проучване по темата за разпространителите на онлайн дезинформация.

Този текст е създаден с подкрепата на Дирекция „Публична дипломация“ на НАТО. Отговорността за съдържанието е изцяло на екипа на Factcheck.bg. 

*Журналистът Матю Брунвасер живее и работи на Балканите от 20 години. Специализиран е в разследващата журналистика, правата на човека и международната политика. Работил е като репортер в 30 страни от Европа, бившия СССР, Африка и Близкия изток за повече от 40 международни печатни, радио, онлайн и телевизионни медии, включително New York Times, The World и американското обществено радио. Бил е стипендиант по разследваща журналистика в Училището по журналистика на Калифорнийския университет в Бъркли. Водил е също университетски курсове по разследваща журналистика в България и Косово и е съветвал международни донори по проекти за развитие на медиите в Източна Европа. http://matthewbrunwasser.com/