Спиране на течовете по ВиК мрежите, достигнали средно за страната около 60%. Канализация и пречиствателни станции за цялото население. Всеобхватен и бърз мониторинг на въздуха. Единно управление на язовирите и спешни ремонти на стените. Въвеждане на принципа "замърсителят плаща" по отношение на такса смет. Контрол при вноса на отпадъци. Ефективно управление на зоните от Натура 2000. Рестрикции по отношение на строителството по Черноморието и събаряне на изоставени сгради. Проучване на възможностите инсталацията за горене на RDF от София да се премести в Старозагорско.

Това са част от темите в сектор "Екология", около които днес се обединиха преговарящите за съставяне на правителство от "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", БСП и "Демократична България", като бе отбелязано, че се покриват на над 90% във вижданията си.

Дебат обаче имаше по идеята на ПП за изваждането на Изпълнителната агенция по горите от шапката на земеделското министерство, като срещу се обявиха от ИТН.

От страна на БСП преговаряха бившите и бъдещи депутати Атанас Костадинов, Явор Божанков, Емил Георгиев от „Екогласност“ (коалиционен партньор на левицата). От ПП - Кирил Петков, Мирослава Петрова, известна като защитничка на „Корал“, еколозите Цветелина Симеонова и Татяна Султанова. От ДБ – Борислав Сандов, Тома Белев, Грети Стефанова, Емил Георгиев. От ИТН – Силвия Бакърджиева, Георги Георгиев, Георги Чепишев, Иван Хиновски.

"Демократична България"

Първи идеите си изложиха от "Демократична България", в чийто състав е "Зелено движение". Съпредседателят на ДБ Борислав Сандов акцентира първо върху факта, че срещу България има заведени 15 дела от Европейската комисия, свързани с околната среда. 

Ето и част от идеите на ДБ на тема чистота на въздуха:

Драстично разширяване на националната система за мониторинг на въздуха и възможност за бързо разполагане на временни станции. "Можем и с дронове да установяваме източници и нива на замърсяване".

Публичност на данните от мониторинга, в т.ч. на частните предприятия, които замърсяват. Сега те сами мерят нивата.

Засилен контрол върху индустриалните източници на замърсяване и завишаване на санкциите. "Сега са изключително ниски и това ги улеснява да замърсяват и да си плащат".

Без горене на дърва и въглища – с които в момента и държавата подпомага на енергийно бедните.

Изграждане на мрежа от зарядни станции за електромобили.

Цъкащи бомби

За води и почви говори общинската съветничка в София и хидроинженер Грети Стефанова, която даде и оценка на моментното състояние в сектора. Ето какво предложи тя:

До края на годината да се направи преглед на състоянието на язовирите, "за да не се допускат нов Бисер и Аспарухово". Има нужда от спешни ремонти, въпреки хвърлените милиард лева, има компрометирани язовирни стени. На първо място: Бели Искър (сега се използва на 30% от капацитета), Тича, Камчия, Ястребино, Студена. За посления язовир Стефанова вметна: "По принудителни причини беше източен с цел да се усвоят 40 милиона лева за незаконен водопровод между София и Перник. Претендирам да кажа и че не може да бъде използван. Трябваше да се ремонтира докато беше локва".

Има над 5700 язовира в страната и не са под една шапка – да се помисли за това. Това са съоръжения, засягащи националната сигурност. От 2001 г. са "дадени язовири и на фирми за баклава и реванета". 

Хвостохранилищата – "това са цъкащи бомби в страната, включително има и уранови хвостохранилища, които не се поддържат. При най-малкия дъжд или снеговалеж в последствие отровата отива в почвата и водоемите". От ДБ предлагат завишен контрол.

И още:

Поддържането на коритата на реките.

Преглед на мини вецовете.

Инвестиции в канализация и пречиствателни станции. "Много сме зле в страната, въпреки че имаше много европейски програми. Но всички знаем къде са отивали средствата".

Къде да горим

България е превърната в сметище. На практика живеем в едно сметище - констатира пък Георгиев. И се обяви за:

"Безкомпромисна борба с незаконото изхвърляне, депониране и внос. Не може да има забрана за внос на отпадъци за рециклиращата индустрия, която у нас е мощна", подчерта обаче той.

От ДБ се обявиха и срещу проекта за инсинератора в София. Но пък Георгиев предложи следното:

Да се проучат възможностите за оползотворяване чрез изгаряне в ТЕЦ "Марица Изток 2" – да видим дали не е възможно да горим по-високо калоричен РДФ вместо въглища.

Както и: Да се изгради модерна система за сметосъбиране и оползотворяване. Разделно събиране, премахване на анонимността (сега такса смет се определя на база данъчна оценка, а не реално сметосъбиране) - въвеждане на принципа "замърсителят плаща". Да се повиши рязко броят на точките за разделно сметосъбиране. Да се премахне практиката повече от една организация да работи в един град – в София сега са три, например.

От ДБ предлагат и въвеждане на депозитна система – клиентът плаща депозит за опакован продукт и си го връща като върне опаковката. Това засяга много системи, в т.ч. бизнесът и е свързано с много вложени средства. Но води до 95% оползотворяване. Става въпрос за стотици милиони, но България ги има тези пари - посочи Георгиев.

Замърсителят да възстанови

Имаме огромен превантивен контрол и нулев последващ контрол. Да има институционално укрепване на МОСВ - посочи на свой ред и Тома Белев. По думите му има просто непознаване на законите, които се прилагат. Той предложи експертните съвети към екоминистерството да станат наистина експертни. Да има вариант местните власти, научни институции, НПО да правят последващ контрол.

Законът за отговорност за причинени екологични щети го има, но този принцип не работи у нас – наказваме, но не задължаваме замърсителя да възстанови, посочи още Белев.

Предложи още приемане на Общите устрройствени планове, ревизия на целите и режимите на Натура, план за управление на всяка зона, спиране на застрояването в Натура в зона А и Б на морето, разработване на програма за изкупуване на частни дюни.

От ДБ отново предлагат до измененията в Закона за устройство на черноморското крайбрежие да се измисли "някаква форма на мораториум да не се допуска застрояване на зона А и около 500 метра зад нея, защото започва строителният сезон".

"Има такъв народ"

"Като слушам колегите от ДБ, гледаме в една посока", започна изложението си Бакърджиева от ИТН и на практика преповтори голяма част от предложенията на ДБ. "Много са мерките и те са буквално за вчера", посочи още.

Акцентира върху ВиК сектора - за предотвратяване загубата на водите. "В Хасково, например, повече от 70% от водата се губи, съоръженията са на повече от 40 години, не малка част от града всеки ден е на воден режим". Компетенциите по водите са разхвърляни между ен на брой министерства, отчете още.

Вицепремиер по климата

От ИТН предлагат още рекултивация и закриване на несъответстващи на законодателството депа – 43 на брой. Както и:

Да има национална публична информационна система за проследимост на рециклирането.

Система за мониторинг и електронна проследимост на преноса на отпадъци.

Да има стимули за прилагането на нови технологии.

Да има вицепремиер по климата.

От ИТН обаче не са съгласни с позицията на ДБ за инсинератора. "Този проект е бил одобрен от ЕК като трета фаза. Бихме били малко по-внимателни за това какво да се случи, какво да е бъдещето на този проект. Изгарянето на отпадъците е част от йерархията. Горят всички държави, в т.ч. има инсталации и в центровете на такива градове - с виосокотехнологични съоръжения", посочи Бакърджиева.

БСП

Атанас Костадинов от левицата пък призова за възстановяване на бесейновия принцип на управление на водите и спазване на рамковата конвенция.

"Къде е мястото на водния ресурс? В кое министерство? Беше дадено на МРРБ с идеята водните инвестиции да се управляват като магистралите. Всички видяхме как се управляват магистралите", очерта ведин от вече посочените проблеми с "множественото" управление на сектора той.

И призова: "Да има единен орган за управление на водния ресурс. Да има цялостна реформа на ВиК сектора. Абсурдна е неработещата система на водните асоциации, за които отговарят областните управители". Общините сами да управляват процесите, да пишат проекти и пр., предложиха още от левицата. Както и:

Започна да ни се вие свят

Преосмисляне на дейността на ВиК холдинга.

"Когато се появи за нас беше супер изненада, започнаха да цъфтят едни такива мега държавни предприятия, че започна да ни се вие свят".

Контрол на графиците по използването на язовирите за водоподаването. Да има изменение на Закона за биологичното разнообразие и органи за управление на Натура 2000. Да има регулярен мониторинг на местообитанията и птиците – "и сега се прави, но с много забележки" - са други предложения на левицата. 

Бизнесът и зелените организации живееха драматично

Дълги години България се лута в едно противопоставяне. Бизнесът и зелените организации живееха драматично. Едните викат на другите какво да правят, бизнесът намираше вратички, а собствениците се чудеха за бизнеса ли да се хванат или за зелените организации. Ако се спазваха стъпките и директивите, бизнесът щеше да намери ползите от тази добавена стойност - околната среда, за да се развие още повече. Но я нямала държавата - констатира Костадинов.

От левицата предлагат още финансово обезпечаване на дейността на общините от ангажиментите им за чистотата на въздуха, а не както е сега "държавата прехвърля десетки, десетки задачи на общините". Както и подмяна на замърсяващи отоплителни устройства и екологични превозни средства, в т.ч. да се смени автопаркът на всички администрации.

Божанков пък акцентира върху вносът и оползотворяването на отпадъци и поиска реформа. "Сега плащаме пет пъти за боклука – първи сме в Европа по разходи по управление на отпадъците. Призова и за данъчни изменения.

"Продължаваме промяната"

С казаното в голямата му част се съгласиха и от ПП, като оттам преповториха точките на останалите формации като свои. Кирил Петков също се обяви за нови автомобили за администрацията - електрически, както и да няма плкастмасови шишета в министерствата.

"Корупцията е безумна" - посочи той и даде пример с изразходваните средства за язовирни ремонти.

Посочи, че трябвало да се сложи край на "дилемата"

"Има ли блатно кокиче, дюната дюна ли е".

От ПП също искат довършване на процесите по Натура зоните. Както и да има анализ на рекреационния капацитет на Черноморието.

"България се превърна в неприятна картинка на изоставени строежи на етап груб строеж", посочи и Мирослава Петрова и предложи тези строежи да бъдат съборени. 

Както и да има национална стратегия за къмпиране.

Александър Дунчев, който стана директор на ИАГ, отново поиска агенцията по горите да излезе от шапката на земеделското министерство и да е самостоятелна. Тезата на ПП не е нова - оттам вече предложиха такава стъпка с дългосрочната цел някога да има министерство на природните ресурси или ресорен вицепремиер.

Срещу предложението са самостоятелно управление на горите обаче се обявиха от ИТН с мотива "това е общостопанска политика, горите се разглеждат като част от земеделието, част от тях се намират в земеделска земя". 

"Най-малкото агенцията по горите не може да е под същото ръководство, а там са най-големите злоупотреби. Агенцията беше беззъба, а едни шест предприятия си правеха каквото си искат", контрира обаче Кирил Петков. 

А Тома Белев допълни: 

"Два финансови периода горите не видяха нищо, всичко отиде в едрите зърнари. МЗХГ е мащеха на горите, винаги е било мащеха и ги е използвало за политически натиск".

Искат и засилване на контрола върху изгаряне на мокра дървесина, както и стимули за нискоемисионни превозни средства и въвеждане на зони с ниски емисии - по отношение на чистотата на въздуха.

Очаквайте подробности