Грамаден постер на Лео Меси, а отзад - Айфеловата кула. Такава снимка бе публикувана във фейсбук страницата на списание "Франс футбол" снощи към един от първите постове за новината, че гениалният аржентинец печели "Златната топка" за седми път.

Ако някой се пита каква е причината Меси и тази година да грабне най-престижното индивидуално отличие във футбола - някъде там е. През лятото, когато се случваше едно от събитията на годината в спорта - преминаването на Лео в "Пари Сен Жермен" от "Барселона", някой във Франция написа (или каза), че поне в близките седмици той ще бъде по-известен и от най-популярния символ на Париж.

Така си беше. И може би това бе моментът, в който Меси грабна отличието отново. Той бе посрещнат като крал не къде да е, а в Париж. След сълзите на "Камп ноу". В следващите дни чухме как са паднали няколко рекорда - за брой и оборот продадени фланелки и сувенири, за последователи, харесвания, кликове, споделяния и т.н. в социалните мрежи.

Адаптацията на Лео продължава и той не е направил още кой знае какво в "Пари Сен Жермен" (така или иначе най-важните битки предстоят), но това едва ли има голямо значение.

В последните часове това е тема №1 във футбола - заслужава ли Меси отново да е №1 в класацията на "Франс футбол"? Лично мнение - не. Не съм гласувал и едва ли някога ще имам тази чест. Просто гледам футбол от много години. А темата кой печели анкетите и дали заслужава, не е от сега. Спорове ще има и занапред. Субективността не може да изчезне и да бъде пренебрегната.

Разбира се, че Лео Меси има солидни аргументи. Веднага излязоха данни за броя голове и асистенции през годината. Впечатляващ - както винаги. Той вдигна Кралската купа на Испания с "Барселона". Но най-важното - Копа Америка с Аржентина. Това е първото голямо отличие с националния отбор на родината му. И ако се върнем на фейсбук страницата на "Франс футбол", ще видим, че следва видео с филм за №10. Екип на списанието е посетил Росарио, родния град на величието. Ясно къде пада акцентът, накъде ни води ФФ - именно към Копа Америка, триумфът там е натежал за "седмата" на техничаря.

Освен всичко, "Франс футбол" заслужава поздравления за прекрасния маркетинг нюх.

Насреща са доводите на другата страна (или страни, защото има не един, а няколко претендента). Роберт Левандовски не заслужава ли? Той също подобри куп рекорди, както и "Байерн". Вдигна победоносно ръце на Световното клубно първенство, стана шампион на Германия и ликува със Суперкупата. Не спира да бележи. Беше в сметките и през миналата година, но тогава "Франс футбол" реши да не връчва наградата, тъй като нарушеният заради COVID-19 календар объркал критериите.

Защо не Жоржиньо? Той стана европейски шампион и с Италия, и с "Челси", а ролята му в средата на терена бе ключова. Да, допуска и грешки, пропусна дузпа, която може да коства на Италия участието на Световното, но кой не пропуска!? Положителното е значително повече.

А Карим Бензема, който е неизменна величина в "Реал" (Мадрид), вкара много голове? Завърна се вихрено в националния отбор на Франция и взе купата в Лигата на нациите. Изпраща добра година.

Могат да се кажат още много неща - за и против. В "Барселона" едва ли ще запомнят с добро 2021 г. - независимо от прибавената Кралска купа. А над Копа Америка тегнеше сянка. Турнирът два пъти смени домакина си и бе всичко друго, но не и добре организиран и нормално проведен. Накрая го дадоха на Бразилия, която не го искаше. Премина без публика. Значи "Франс футбол" зачеркна цялата 2020 г. заради "липсата на достатъчно справедливи условия", но сега изглежда трябва да приемем, че Копа Америка тежи повече от Евро 2020 за някои. 

Имам лична симпатия към Кристиано Роналдо - независимо от дразнещото му поведение понякога. Но по повод един от големите спорове на нашето време, винаги бих посочил Лео Меси пред него. Единият е предимно консуматор, докато другият много повече се вмества в понятието "Най-полезен играч", ако използваме американското определение. Поне за мен няма съмнение, че Меси е №1 в този век досега.

Но остава тягостното впечатление, че той продължава да печели година след година "Златната топка", защото е... Лео Меси. Защото е голям, ненадминат и неповторим, а не защото го е заслужил повече от всички. За него явно се гласува по навик, когато дори на подсъзнателно ниво са запечатани безкрайните му рекорди и постижения на и извън терена.

Просто е лесен избор, знаеш си, че няма да те изложи. Изисква се смелост и въобръжение да посочиш някой друг. Но и някакво познаване на играта, защото това, което Жоржиньо прави в средата на терена, дава много сериозно предимство на Италия и "Челси". Нищо, че славата най-често обират други - онези, които завършват атаките.

Стана досадно. И подозрително (българи сме си все пак). През 2014 г. Меси бе избран за №1 на Мондиала в Бразилия и това изуми мнозина след финала, спечелен от Германия с продължения. №10 имаше противоречив шампионат, отнасяше критики дори в родината си. "Златната топка" на Световното щеше да приляга на поне трима германци - Мануел Нойер, Масут Йозил и Тони Кроос. Но не - Меси.

През 2019 г. Лионел получи шестата си "Златна топка" и пак остана горчив вкус. Това бе година, в която Върджил ван Дайк предефинира позицията на централния защитник, а "Ливърпул" по безапелационен начин седна на трона в Шампионската лига. Но не - Меси.

Казано е - работи за име, за да работи името ти за теб. При Меси това е на 100 процента изпълнено (даже на 110%, както би казал някой тв коментатор). А маркетинг специалистите имат повод да пият по едно. Не толкова за седмата "Златна топка" на Лео Меси, може и да не са допринесли за нея, а за всичко, за което тепърва ще допринасят.