Влизането на Патриотичния фронт в парламентарното мнозинство и управлението на страната бе наложително предвид необходимостта да се отстрани ДПС от управлението на страната. Стабилизирането и възстановяването – поне отчасти – на основните функции на държавността е невъзможно при продължаващо управление на Сарая. Включването на Патриотичния фронт бе направено с надеждата, че кръгът около Валери Симеонов ще прояви сдържаност, разум и позитивен подход към възстановяването на българската държавност. За съжаление, поне засега тези надежди не се оправдават. Кадрови решения от типа „Слави Бинев“ породиха очакван и справедлив протест, а изявлението на Валери Симеонов в парламента от 16 декември създаде сериозни рискове за политическата стабилност и етническия мир в страната.

България е европейска страна, независимо от това колко силен може да се окаже евроскептицизмът на Симеонов и колегите му. В една цивилизована демократична страна публичното слово – включително и най-вече политическото – трябва да съответства на определени стандарти на възпитание и култура на общуването. Без да съм привърженик на крайните перверзии на „политическата коректност“, смятам, че употребата на думи като „кучки“ и „озверели човекоподобни“ са израз на простащина и са особено опасни, когато се отнасят за обозначени представители на етно-конфесионални общности. Живеем във все по-опасен свят и употребата на „слово на омразата“ е бумеранг с незабавно и разрушително действие. Огледайте се наоколо – кой употребява подобни думи и изрази? Жириновски в Москва, семейната диктатура в Северна Корея, самозабравили се диктатори в Близкия изток… Към тях ли ще се приравняваме? Поне доскоро ми се струваше, че за лидерите на ПФ вождът на "Атака" не е пример за подражание – въпреки, че те го произведоха в миналото. Лицето на българската държава е изцапано от корупция, алчност, неграмотност и морална нищета – поне се бяхме опазили донякъде от публична словесна агресия и омраза. Сега и с това ли ще натоварим образа на България?

Далеч съм от мисълта да отхвърлям истините за нетърпимото поведение на гетото у нас. Нека понятието „гето“ обобщи цялата маргинална и нарастваща социална периферия на хаос, престъпност, мизерия, неграмотност и социална дегенерация… Тази периферия има ясно изразено разпространение в определени етнически общности, но обхваща и все повече представители на „мнозинството“ – с многогодишна безработица, мутренска дегенерация, декласиране… В социологията има понятие „етно-класа“, описващо незавидно ниския социален статус на непропорционално големи части от една етническа група в сравнение с останалите. В България това е нарастващ и драматичен проблем, който съсипва живота на огромен брой хора – особено в селските райони и  около градските гета в продължение на десетилетия. Основна вина за това има срутващата се българска държава, неспособна да осигури реда, закона и минимална социална интеграция на територията на страната. Необходими са спешни, категорични, дори ако са болезнени мерки за обръщане на тези тенденции на маргинализация и разруха. Ако един човек – един политик – е наистина патриот на своята родина, днес неговата задача е без много шум и театрална скандалност да работи за възстановяване на държавната отговорност и оздравяване на българското общество от язвите на гетоизацията и социалната дегенерация. Интелигентни действия – не словесно юначество в разрез с установените стандарти на цивилизовано публично общуване.

Словесна агресия от типа на употребените от Валери Симеонов квалификации нанася непоправими вреди върху шансовете на България да се справи с гетоизацията и нейните поражения. От една страна, подобни думи рязко отчуждават и противопоставят на националния интерес основната общност – съюзник на държавата в преодоляване на язвите от гетото – „мълчаливото мнозинство“ на ромската общност. Да, сред ромите има по-голям относителен дял на декласирани хора в сравнение със средните показатели за страната като цяло. Все пак основната част от ромското население се състои от български граждани, които изкарват прехраната си с честен труд, много от тях имат нормални амбиции за личностно израстване и страдат от дискриминация, породена от идентифицирането им с маргиналите от тяхната собствена общност. Имал съм възможността да общувам с доста такива хора – тяхното огорчение от подобна дискриминация е основен фактор за блокиране на усилията за оздравяване и интегриране на ромската общност като цяло.

От друга страна, идентифицирането на проблема с общностнатa дегенерация на гетото като изцяло етнически, при това с хулни думи от публична трибуна е възможно най-ценният принос към тласкането на ромската общност в ръцете на ДПС. Зад екзактната реторика за толерантност се крие брутална политика на заробване и подчинение на малцинствата от етно-корпоративната авторитарна и корумпирана йерархия на Сарая. Елитът на ДПС контролира турците и мюсюлманите чрез всеобщ контрол върху техния живот и успешно разпространява този модел върху ромските общности. Това са традиционни общности в криза – не само в гетото, но и тези, които са успели да съхранят до известна степен традиционния си начин на живот. Лидерите на тези общности са феодали с безразделна власт, а лихварите установяват и поддържат система на пълно безправие и истинско робство. Ако някой иска да защити правата на тези стотици хиляди хора, трябва да започне поход преди всичко срещу тази система на феодален – робски контрол и екзактно функциониращо безправие. Купуването на тези ромски лидери от ДПС води до пълно интегриране на ромските общности в антинационалния политически съюз на Сарая, чиято цел е пълно разграждане на българската държава и подмяната й със система на всеобща корупция и подчинение на публичните институции на етно-корпоративната пирамида. Ако ДПС изпълни тази своя цел, България ще бъде разделена на две политически общности – фрагментираните между десетки партии етнически българи и всички останали под контрола на ДПС. Реториката на омразата и гнева към малцинствените общности може да доведе бързо до открит конфликт между двете страни. Заинтересовани сме от максимално бърза и успешна интеграция на ромските общности в българското общество и държава.

Тази интеграция няма да се случи и чрез досегашната „политика на щрауса“, практикувана от остатъците на това, което би следвало да е българската държава. Грабеж – на 100-200 лева? Дребна работа, по-малко от минимална заплата, няма да се занимаваме с това… Грабеж на селско-стопанска продукция – е-е, голяма работа… Пребити и озлочестени старци – е-е, кой ще ти търси виновниците в тази бъркотия… Така повече не може! Необходима е твърдост, последователност и безкомпромисност в налагането на реда и закона – който и да е закононарушителят. От 60 000 служители на МВР поне половината би трябвало да са на улицата и особено в рисковите зони. Къде е кварталният отговорник? Къде е детската педагогическа стая? Къде е авторитетът на властта?

За образованието и гъвкавостта на системата за социално подпомагане се пише много и отдавна. Дали образованието да бъде интегрирано или обособено? На този етап – по-скоро и двете. Там където е възможна интеграция в общообразователните училища, тя трябва да се проведе. Там, където настигането на минималните стандарти за личностно развитие е приоритет – трябва да има специализирани институции и стимули. Категорично трябва да се пресекат „традиционните обичаи“ за женитба на малолетни, възпитание в джебчийство и т. н. Модернизацията е болезнен и необходим процес за всички – и българи, и турци, и роми… Социалната политика трябва да подпомага този процес. Масовата безработица трябва да се преодолее – на всяка цена! Задължителният труд може да е противозаконен, но обвързването на труда със социалното подпомагане е в съзвучие с принципите на закона. Може да не стане изцяло с пазарни средства – либертарианците ще ни извинят… Измъкването на България от гетото е по-важна задача от спазването на поредната кристално чиста идеологическа утопия.

Действията на държавата трябва да бъдат твърди и безкомпромисни. Реториката трябва да бъде спокойна, умерена и предразполагаща към диалог и разбирателство. Думите на обида и омраза отблъскват. Думите, респектиращи човешкото достойнство и възлагащи отговорност като задължителната друга страна на правата са правилният подход. Не можем да се справим с проблемите на гетоизацията и маргинализацията без да институционализираме като посредник истинския елит на ромската общност. „Циганските барони“ и лихварите не са част от него. Има нарастващ брой образовани роми с модерно мислене, които не могат да бъдат овластени при настоящата пасивна система на взаимоотношения между общностите и държавата. В света има множество методи и политически технологии за общностна интеграция, които трябва да бъдат проучени и приложени от експертите на държавните институции. Необходими са истински експерти, а не само специалисти по „политическа коректност“ и правозащитна реторика. Интеграцията е двустранен процес, при който и двете страни имат както права, така и отговорности.

От експертиза и образование имат нужда всички, които са част от процеса – включително политическите представители, заявили желание да водят държавните институции в тази посока. Патриотичното дрънкане на кухи фрази и пошли обиди е прекия път в обратната посока – към конфликт, дегенерация и окончателна разруха на българската държава. ПФ направи една стъпка отвъд скандалната репутация на своето отроче "Атака". Ще бъде много разочароващо, ако Валери Симеонов и обкръжението му са решили да танцуват танго.

Освен, че не е модернизирана докрай, България е и недостатъчно християнска страна. Християнската култура липсва у всички ни, включително у тези, които искат да ни водят начело на държавата. Ако искаме да бъдем общество с християнска идентичност – поне донякъде – трябва да вървим по пътя на Любовта. Да се откажем от омраза, завист, гняв – поне в публичните отношения – и да се опитаме да гледаме на света през призмата на добре разбрания си човешки дълг към общността на това, което наричаме България. Да следваш Любовта не означава да бъдеш мек, колеблив, компромисен… Необходима е твърдост, решителност, устойчивост към поетия дълг, дори когато трябва да преминем през болка и отчаяние. Важна е решимостта да следваме Пътя, по който ще постигаме достойните си цели на национална общност – всички ние, които живеем в България. Кои са тия цели…? Хайде де, кой да ти каже…

И за да избегна обвинения в „клерикализъм“, нека припомня, че Просвещението, демокрацията и индивидуалната свобода – ценностите, върху които бе изградена Европа – станаха възможни в люлката на християнската цивилизация – независимо от това какво отношение имат едни или други среди към този исторически факт. Друг е въпросът, че всички други религги, традиции и култури имат свои собствени пътища за достигане на същата цел – и тези пътища трябва да уважаваме и подкрепяме.

Текстът е от блога на Огнян Минчев. Публикуваме го с разрешението на автора. Подзаглавието е на Клуб Z.