ЕС трябва да възроди на своя територия руското правозащитно Общество „Мемориал“, което президентът Владимил Путин иска да закрие.

Призива отправи литовският евродепутат Андрюс Кубилюс от Европейстата анродна партия (ЕНП).

Това стана на дебат в Европейския парламент в Страсбург, посветен на репресиите срещу гражданското общество и правозащитниците в Русия.

Главната прокуратура на Русия поиска ликвидирането на „Мемориал“, като го обвини в подкрепа на екстремизма и тероризма. Организацията от няколко години е обявена за чуждестранен агент. Тя изследва престъпленията на Сталин и тоталитарния режим в СССР.

Засега Европа не е в състояние да попречи на Путин да унищожи „Мемориал“, призна Кюбилюс. Но посочи какъв трябва да бъде нейният отговор:

„Първо, трябва да бъдем готови да възродим „Мемориал“ в рамките на в ЕС. Което значи да се погрижим за сигурността на неговите архиви и спомени, събрани в Русия.

Второ, имаме нужда от такъв сайт на паметта в ЕС, за да събираме доказателства за сталинистките и съветските престъпления не само в Русия, но и на целия континент.

И накрая,  трябва да създадем длъжността специален пратеник за човешките права в Русия, когото да наречем пратеник за „Мемориал“. Той ще отговаря за събирането, анализирането и публикуването на данни за нарушения на човешките права в днешна путинска Русия“

Кубилюс говори на английски и на няколко пъти направи игра на думи с „Мемориал“ и memory, т.е. памет. Което означава, че Memorial envoy може да бъде и пратеник за „Мемориал“, и пратеник за паметта.

Академик Андрей Сахаров, смятан за създател на „Мемориал“ , разбрал ясно, че за да бъде построена една демократична следимперска Русия, тя трябва да признае трагедията на своето минало.

„Главна жертва бе самият руски народ. Той трябва да признае тази трагедия, за да няма постимперска носталгия по имперското минало, която е главната заплаха за младата постимперската демокрация“, смята Кубилюс.

Но допълни, че носталгията по имперското минало, изглежда, е по-силна от демократичното мислене.

Няма голяма разлика между кремълския манталитет по времето на Сталин и при Путин. И за двамата човешките права, достойнството не означават нищо. Единстевната разлика е, че единият беше по-силен в масовото преследване, а другият – в масовата клептокрация. За Путин Сталин е пример за подражание, а не обект на критика. Логиката е много проста – няма нужда да бъдат разследвани нито престъпленията на Сталин, нито тези на Путин“, продължи евродепутатът.

Той е убеден, че бъдеща демократична Русия ще спре Путин. Историята е показала, че това бъдеще е неизбежно дори за Русия.

„Г-н Путин, можете да унищожите „Мемориал“, но но не можете да унищожите човешката памет, дори паметта за вашите престъпления“, завърши Андрюс Кубилюс.

От 2016 г. „Мемориал“ има филиал в Чехия и той не може да бъде закрит, каза чехкинята Михаела Шойдрова от ЕНП. И благодарение на този филиал са били разкрити убийства на чехи, извършвани от съветския режим.

Обществото е разкрило истината за убийства на полски военни и партизани от съветските сили за сигурност, изтъкна полският консерватор Виталд Ян Вашчиковски.

Съседите на Русия и други страни трябва да бъдат благодарни на „Мемориал“, смята полският социалдемократ Влоджимеш Чимошевич. Той също призова Европа да спаси организацията и да й позволи да работи на нейна територия, ако тя бъде закрита.

Путин се страхува от „Мемориал“, защото той е остатък от свободната мисъл в Русия, е мнението на френския социалист Рафаел Глюксман.

„Мемориал“ – това е Русия, която обичаме и от която се възхищамаме. Борим се не срещу народа, а срещу режима. Трябва да удряме този режим в сърцето, по портфейла“, поиска той.

И обясни, че хората, нарушават толкова много човешките права, не трябва да се радват на вили на Лазурния бряг и Куршевел. И двата курорта са във Франция.

„Трябва солидарност с жертвите, можем да го направим, като конфискуваме банкови сметки“, предложи Глюксман.

В защита на „Мемориал“ се изказа дори крайно левият евродепутат Хелмут Шолц от Германия. Той е вносител на текст от името на радикалната левица в проекторезолюцията за „Мемориал“ и там зове ЕС да прилага еднакъв стандарт за нарушенията на човешките права и в Русия, и в „други държави“.

Сега обаче той нарече „ужасно“ искането за ликвидиране на „Мемориал“ Но накрая изтъкна, че неговата партия е против санкции срещу Русия, защото те няма да решат проблемите нито от днес, нито от вчера. А трябвало разумна стратегия в отношенията с Москва.

Крайната десница - в защита на Путин

Само един оратор оправда и защити репресиите срещу „Мемориал“. Не е изненада, че това бе Максимилиан Кра от „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и крайно дясната група „Идентичност и демокрация“ (ИД).

Първо Кра попита колегите си дали смятат за истина сравненията между днешна Русия и СССР от времето на сталинския терор. След това ги посъветва да прочетат „Уикипедия“, където пише, че „Мемориал“ вече не се фокусира върху миналото, а днес е главната платформа за антиправителствена политика.

„Това е право на „Мемориал“. Но в същото време това, което те правят, зависи от парите, които получават. И има правила. Можем да ги критикуваме, но трябва да погледнем фактите, че организацията има проблем с правителството“, каза Кра.

В „Уикипедия“ обаче всеки може да си направи страница и да напише в нея каквото пожелае.

Кра се скара на евродепутатите и за това, че само веднъж месечно говорят в залата за нарушенията на човешките права в Полша, а най-малко по три пъти за същото в Русия.

Точно преди година група депутати от „Алтернатива за Германия“, посетиха Русия и бяха приети от външния министър Сергей Лавров. Тогава домакинът сподели, че властите в Берлин се опитали да създадат пречки пред това пътуване.

Френският либерал Бернар Гета от групата „Обнови Европа“ (ОЕ) си припомни емоционална среща, на която е присъствал лично. Тя била ммежду бивши затворници от съветския ГУЛАГ. И те се гледали един друг със сълзи в очите.