Не е точно леви цели с десни средства. По-скоро е червена реставрация на умно-красив фон. Или по-точно - опити за реставрация.

Харвардското правителство на промяната за седмица направи две неща, които нямат нищо общо нито с пазарната икономика, нито с демокрацията.

Едното е мораториумът върху цените на тока. Другото е назначаването на добре познати лица от комунистическите тайни служби в политическия кабинет на министъра на външните работи.

Как ли се чувства госпожа Херо Мустафа? Всъщност, това не е български въпрос.

Две неща са притеснителни в тази ситуация. Едното е, че възстановеният парламентаризъм дава изненадващи плодове - поставя умния кабинет пред свършените факти на тъпи решения. Другото е, че умният кабинет изглежда малко неориентиран. 

Не помня вече колко икономисти (макар и не с дипломи от Харвард) критикуваха мораториума като непазарна мярка, която ще навреди още на предлагането в ситуация, когато то изостава от повишеното търсене. И демократично ли е парламентът да иззема от независимия регулатор правомощия, които преди това му е дал със закон?

Европейската комисия още през октомври излезе със съобщение, в което препоръча ред краткосрочни мерки за финансово подпомагане на гражданите и на бизнеса, но нито една - за административен диктат върху цените, т.е. за деформиране на пазара.

Правителството днес взема мерки в съответствие с тази препоръка и обявява, че средствата за тях е осигурило от бюджетния излишък. 

Отворен въпрос е доколко този излишък е резултат от по-висока събираемост и доколко отразява инфлацията, но това е друга тема.

Вчера, благодарение на Клуб Z, България научи за едно повзводно завръщане на пенсионирани кадри от някогашната комунистическа Държавна сигурност и то не къде да е - а в политическия кабинет на новата министърка на външните работи.

Днес тя ги уволнява, а министър-председателят и партията ѝ обясняват, че не знаела кои са те. Това е малко притеснително. То кара човек да се пита какво още не знае министърката.

Досега коалицията сервира на премиера гафове, които са обратими. Но може да се случи и някой необратим. Това поставя публиката в напрегнато очакване, което не съм сигурен, че би издържала 100 дни.

Ще се окаже май прав Огнян Минчев, че „Продължаваме промяната“ е „крехък ордьовър“ за „стария рептил“ БСП.

През лятото на протестите преди година и половина шепа презрени „герберасти“ и „крепители на статуквото“ предупреждаваха т.нар. демократична общност, че, нареждайки се под юмрука на издигнатия от БСП президент, влиза в Отечествен фронт (ОФ) с историческия си противник. 

Смяха им се, наричаха ги с имена, заклеймяваха ги, псуваха ги. Но ето, че поне част от опасенията им днес се оправдават.

Когато през 1996-97 г. БСП доведе България до най-тежката ѝ финансово-икономическа криза (570% инфлация), тези, които я управляват днес, са били деца, а някои от тях не са и живели тук. Мнозина от избирателите им още не са били родени.

Деца, вземете мобилните си телефони, отворете Уикипедия и  прочетете набързо какво се е случило с партиите, които са влезли в ОФ с комунистите, т.е. с предците на днешната БСП. Тя съществено не се е променила. Сменила е главно външността и реториката си.

В мнозинството, с чиито гласове управлявате, седят хора, отговорни за катастрофата през 1996-97 г.  Те са виновни за това до днес да имаме валутен борд и съюзници и партньори да ни гледат с недоверие. Не харчете и не назначавайте така, както само БСП може.

Грешки от незнание или от неопитност се прощават. Но ако съзнателно сте направили сделката си с тези сенки от миналото, не чакайте милост. Не я заслужавате. Чака ви съдбата на тези, които в момента изчегъртвате. 

И се молете онези опасения да не продължат да се сбъдват.