Една подготвяна визита за Скопие, един КСНС за Република Северна Македония и едно земетресение. Един истински северномакедонски ден.

Но да караме поред. По-миналата нощ в Битоля никой не спа. В 23,43 часа местно време в неделя всичко в къщите им се разлюля, мобилните мрежи и интернетът спряха. Паниката сграбчи втория по големина град в републиката. Епицентърът на труса беше в гръцкия град Лерин, магнитудът 5,5 по Рихтер, на 5 км от границата със Северна Македония. 

Битолчани излязоха по улиците и прекараха нощта там, повечето в колите си. Старите разказват, че такова земетресение не помнят.

А у нас? Повечето заглавия в България сутринта бяха производни на „Силно земетресение в Гърция, усети се и у нас.“ Последваха няколко репортажа от Гърция и после трайно мълчание. Само Нова тв откри "приятел" в скайпа, който разказа от първо лице за преживения ужас.

В същото време в Министерския съвет се готви официалната визита на премиера Кирил Петков в Скопие на 18 януари. Той вече обяви, че няма да отстъпва от петте "български божи заповеди", но ще разгърне периферията на проблема - пътища, железници, вестници, телевизия, култура. 

Президентът пък свика КСНС - пак по темата „Северна Македония“.

И логично идва въпросът, имаше ли земетресение в Битоля? Защото там имаше, но при нас го нямаше. Нямаше го, защото няма обхват за български телевизии ли? Ей-къде е Битоля. Защо не заминаха веднага екипи. На медиите донякъде им е простено, организацията наистина не е лесна.

Но защо беше тази тотална липса на съпричастност точно седмица преди премиерската среща и в деня на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, посветено на проблема? Нали сме братя. Защо властта, вместо да си чеше езиците „как трябва да отстояваме, но и да надграждаме“, не се сети да пита братята ни имат ли нужда от помощ. От храна, от строителни материали, от медицински екипи, от пари, ако щете. Никой нищо не направи. 

Властта цял ден се занимава с доклади, анализи, синтези, срокове, отговорници. Вероятно пак по традиция в тези двустранни преговори се отлага някакво решение по темата с 6 месеца, създават се още 5-6 подкомисии, които да подготвят документите до следващата сбирка. И.т.н., и.т.н. До болка познатите щурания в проблема, които вместо да го разплитат, го завързват още повече.

След КСНС снощи Христо Иванов, съпредседател на "Демократична България", обобщи 6-часовата работа:

"Новината е, че няма новина. Българската позиция остана същата. Имаме пълен консенсус. Позицията остава ясна, консолидирана и единна и мисля, че това е най-важната новина от днешния съвет".

Наистина е важна, браво за консенсуса. Но не можеше ли да бъде изпратена една малка, нищожна, но искрена препратка към Битоля. Тя щеше да е по-значима в този момент от всички декларации. И със сигурност да даде по-голяма надежда за преговорите след седмица.

В същото време битолчани не можеха да чакат. Те имаха нужда от помощ, а не от доклади. Сега сещате ли се къде ще я потърсят нашите братя македонци тази помощ. И от кого ще я получат навреме. От Белград. Там са истински загрижени. С дела, без документи. Съседите си отгледаха свидна рожба и си я чуват.

А ние пишем, бришем и надграждаме. Надграждаме си проблема.