Прословутото вече заседание на парламентарната Комисия по култура и медии, на което се говори за търсене на наказателна отговорност от журналисти, както и последвалата реакция на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), вкара в нещо като обяснителен режим част от участниците в провелата се дискусия.

С уточнения какво се е случило и кой какво е искал всъщност да каже, излязоха депутатката от "Продължаваме промяната" (ПП) Антония Димитрова и колегата й от ГЕРБ Тома Биков. Именно от две изречения на Димитрова, подкрепени от председателя на комисията Тошко Йорданов ("Има такъв народ") и от репиката на Биков "ние сме за", в публичното пространство се породиха брожения, че новата власт (с подкрепата на старата) ще налага цензура на журналистите.

Репликата на Димитрова, казана в хода на дискусията за фалшивите новини и сайтовете, които ги тиражират, бе:

"Аз просто исках да Ви допълня за това, което казахте – че всяка една медийна публикация задължително трябва да има автор и той да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна. Защото сме свидетели как се бълват всякакви новини, фалшиви новини, за което човекът трябва да носи лична, персонална наказателна отговорност за това".

И Димитрова, и Йорданов, и Биков бяха призовани вчера да уточнят какво са имали предвид. В това число Йорданов с репликите си "Имам идея и ще я споделя на коалиционно ниво" и "Този проблем може да бъде избегнат с една законодателна промяна, която много рязко ще дисциплинира и сайтовете, и телевизиите".

"Искам да уточня"

Първа със своето обяснение излезе народната представителка от ПП - още преди призива на АЕЖ. Тя е направила това в личния си профил във фейсбук. И уточнява - че не е имала предвид "наказателна", а "административна отговорност".

Ето какво написа Антония Димитрова:

"Миналата седмица по време на редовното заседание на Комисията по културата и медиите обсъждахме темата за фалшивите новини. В хода на разговора стана ясно, че има електронни медии, които ежедневно създават фалшиви новини, които нямат автор. И когато засегнатите страни потърсят отговорност, няма информация за собствеността на медията. Искам да уточня, че предложението ми е да се търси административна, а не наказателна отговорност. 

Санкциите са заложени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други изделия и за обявяване на разпространителите на медийни услуги. Всяка медия трябва да подаде декларация за собственост и тази информация се вписва в Регистър на подадените декларации на доставчици на медийни услуги към Министерството на културата. Проблемът е, че не всички медии го правят и трябва да се увеличи контролът.

Идеята е да се подобри медийната среда с цел прозрачност – да се знаят реалните собственици на медиите, да плащат данъци, да се знае произходът на финансирането.

В  никакъв случай не мислим за репресиране на журналисти и ограничаване на свободата на словото!"

Несъгласието е видно

След вчерашния призив на АЕЖ с обяснение, също във фейсбук, излезе и Тома Биков. Като подчертава, че не е изразил съгласие с Димитрова и Йорданов, а точно обратното.

И разказва, че въпросът с фалшивите новини е бил дискутиран в групата на ГЕРБ в 44-ото Народно събрание с цел внасяне на законодателни изменения, но...

"Единствената възможност за санкция, която сме обсъждали, беше във връзка с даването на законова възможност за блокиране на подобни сайтове от страна на ГДБОП и то след съдебно решение и с възможност за обжалване.

В крайна сметка нашето обмисляне завърши без резултат, защото не успяхме сами да си отговорим на редица въпроси, които са свързани, както с гарантирането на свободата на словото, така и със спазването на европейските правила".

Биков обаче засяга още една тема - тази с дискусията, провела се на същата комисия и то в доста по-голям мащаб от дискусията за фалшивите новини - относно обективността на Българската национална телевизия (БНТ), избора на генералния й директор Емил Кошлуков и ефективността на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Както Клуб Z писа, от тази дискусия излиза, че управляващите са обединени около идеята да намерят начин за предсрочно прекратяване на мандата на Кошлуков (който изтича през юли, а през април се очаква СЕМ да обяви конкурса за нов титуляр) и за сериозна реформа в медийния регулатор, като се чуват гласове и за закриването му, което обаче не е възможно заради евродирективите. "В комисията не стана ясно, кой ще играе ролята на медиен регулатор след евентуалното закриване на СЕМ, нито пък стана ясно, какви са параметрите на резултатите, които се очакват от БНТ от страна на управляващото мнозинство", отбелязва депутатът от ГЕРБ.

Ето и неговото обяснение:

"В позиция на Асоциацията на европейските журналисти, съм призован да обясня изказването си от заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 19 януари 2022 година. Ето и моето обяснение:

1. Моето изказване беше реплика на колегата от "Продължаваме промяната" Антония Димитрова, която постави въпроса за наказетлна отговорност срещу автори и разпространители на фалшиви новини. По принцип реплика означава несъгласие и в моето изказване несъгласието е видно. Освен несъгласието си аз правя и уточнение, че всичко което говори колегата е лишено от особен смисъл, защото няма как сайтовете за фалшиви новини да бъдат наказвани по какъвто и да било начин. Това е така, защото в огромната част от случаите, те нямат собственици и автори на публикациите. 

2. Мястото за разговор за фалшивите новини не беше изобщо в тази точка от дневния ред, която беше формулирана по следния парадоксален начин: "Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията". Ще оставя настрана смисъла на фразата „обсъждане за започване”, която за мен е неразбираема и лишена от каквато и да било логика. По-важното е, че се обсъждат евентуални промени в Закона за радио и телевизия, който няма никакво отношение към сайтовете и фалшивите новини по принцип. Това е така, защото няма никакви сигнали радиа или телевизии да се занимават с производство на фалшиви новини. Дори и да има такива, те могат да бъдат санкционирани от СЕМ. 

3. От стенограмата се вижда, че въпросът за фалшивите новини и наказанията беше повдигнат от господин Тошко Йорданов, като той дори назова името на конкретен сайт, който трябва да бъде наказван и „дисциплиниран”. Подчертавам, че сайтът, за когото говореше господин Йорданов има собственик и журналистически екип (става въпрос за ПИК, б.р.). Този факт е пропуснат от Асоциацията на европейските журналисти, въпреки че това изказване на господин Йорданов фигурира в стенограмата. Според мен да се противодейства със средствата на законодателството на сайтове за производство на фалшиви новини е много по-разлина дейност от това да се противодейства със законови промени на медии, които по една или друга причина не харесваме. 

3. В кратката си реплика аз казвам, че въпросът с фалшивите новини е мислен и това е така. В рамките на 44-ото народно събрание аз, заедно с колеги юристи от ПГ на ГЕРБ, обмисляхме как може да се противодейства на сайтовете за фалшиви новини. Подчертавам, че става дума само за онези сайтове, които разпространяват изцяло измислена информация, нямат собственик, нямат главен редактор, нямат журналистически екип, не попадат в никакви регистри, не плащат данъци и осигуровки и не подлежат на каквато и да било регулация. Това е причината да ги наричам сайтове, а не медии. Тогава стигнахме до извода, че законовите действия по отношение на тези сайтове по никакъв начин не бива да бъдат полагани в закон, който регулира медиите, а ако изобщо се предприемат, би трявало това да се случи в закони, които са свързани с киберсигурността. Единствената възможност за санкция, която сме обсъждали беше във връзка с даването на законова възможност за блокиране на подобни сайтове отстрана на ГДБОП и то след съдебно решение и с възможност за обжалване. В крайна сметка, нашето обмисляне завърши без резултат, защото не успяхме сами да си отговорим на редица въпроси, които са свързани, както с гарантирането на свободата на словото, така и със спазването на европейските правила. Това е и причината да не сме внесли подобен законопроект в 44-ото народно събрание. 

4. За мен по-притеснителната част от дискусията в Комисията по културата и медиите е свързана с коментарите по отношение на СЕМ и БНТ. Председателят на комисията изрази мнение, че медийният регулатор по принцип трябва да бъде закрит, а по думите му БНТ не показва достатъчно добри резултати. Доколкото виждам двете тези на председателя на медийната комисия не са направили впечатление на Асоциацията на европейските журналисти, но според мен те са важни и опасни, защото засягат директно инфраструктурата на медийната среда в България. В комисията не стана ясно, кой ще играе ролята на медиен регулатор след евентуалното закриване на СЕМ, нито пък стана ясно, какви са параметрите на резултатите, които се очакват от БНТ отстрана на управляващото мнозинство. Начинът, по който беше поднесена критиката към БНТ засяга и журналистите, които работят там, защото публичните резултати на обществената медия са плод преди всичко на журналистическата дейност. И по време на заседанието и сега, аз твърдя, че в БНТ работят едни от най-качествените български журналисти.

5. От дискусията „Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията”, лично на мен ми стана ясно, че представителите на управляващото мнозинство, страдат от липса на каквато и да било дълбочина по отношение на медийното законодателство. В ентусиазма си, те бяха пропуснали да поканят представители на медиите, граждански организации, които имат отношение към свободата на словото, експерти и изобщо хора, които от години се занимават с медийно право. По тази причина, по време на дискусията се чу единствено шум от смесица между клишета и повърхностни изказвания, които не са в състояние нито да подобрят, нито да влошат медийната среда в България. Поради липсата на смисъл и неадекватната форма на това „обсъждане за започване” аз напуснах заседанието на комисията, което може да се види и от стенограмата."

Клуб Z опита да попита и Тошко Йорданов какви законодателни изменения има предвид. Засега - без резултат.

Иначе, според коалиционното споразумение 4-те формации в управлението трябва да постигнат консенсус преди внасянето на законопроекти.