Инфлацията в България ще скочи повече от двойно в сравнение с 2021 г. От 2,8 на сто тя ще стане 6,3%.

Това сочи огласената днес зимна икономическа прогноза на Европейската комисия.

В таблицата на инфлацията за тази година по-висок процент от страната ни е предвиден само за Полша (6,8), Литва (6,7) и Словакия (6,4). Полша е извън еврозоната.

Инфлацията е скочила във всички без изключение страни членки на ЕС. Най-висок, повече от петорен скок бележи Гърция – от 0,6% на 3,1 %.

Същевременно в България ще спадне ръстът на БВП, макар и само с 0,3 на сто. От 4% през 2021 г. се очаква сега той да бъде 3,7%.

През 2023 г. показателите за страната ни обаче ще бъдат по-добри. Инфлацията пак ще спадне драстично – на 3,9 процента. Ще има и ръст на БВП, който също ще достигне 3,9 на сто.

По отношение на ръста на БВП картината в страните членки е различна. Той е положителен в 6 страни – Германия Испания, Португалия, Малта, Словакия и Чехия (единствена извън еврозоната). Най-голям е скокът в Германия – от 2,8% на 3,6%. Най-драстичен, или почти троен е спадът в Ирландия – от 13,7 на сто на 5,5 на сто.

Картината в България

След спад на икономическата активност през 2020 г. икономиката е отбелязала ръст през 2021 г. Главен двигател на растежа е било частното потребление. То е било облагодетелствано от благоприятните условия на пазара, силното потребителско доверие и стабилния ръст на доходите, както и от увеличаването на пенсиите и паричните преводи.

За сметка на това инвестициите през 2021 г. са били по-ниски. Причина са постоянната висока степен на несигурност, свързана с пандемията от COVID-19, въвеждането на ограничителни мерки и външната обстановка.

Износът на стоки и услуги също е допринесъл за възстановяването. Броят на чуждестранните туристи обаче е останал доста по-нисък от равнището преди кризата. Очакванията са ръстът на БВП за 2021 г. да е бил 4 на сто.

Инфлацията се е покачвала рязко от септември 2021 г. заради скъпите горива и газ и свързаните с това косвени последици. С цел предотвратяване на нови поскъпвания на тока и отоплението за домакинсктавата Народното събрание наложи мораториум на цените на дребно до края на март 2022 г. В омента се обсъждат допълнителни мерки срещу поскъпването на енергията за крайните потребители.

В перспектива през тази и следващата година инфлацията ще бъде определяна предимно от размера на косвените последици на скъпата енергия и решенията на националния регулатор как цените на дребно да бъдат нагласени според очакваното развитие на цените на едро. Базовият сценарий е регулираните цени на тока да скочат с 15 на сто в средата на тази година и с 20 на сто в средата на 2023 г. Тези поскъпвания следват оценката на енергийния регулатор и предишните размери и време на увеличаване на цените. Посочените фактори ще допринесат за това енергийната инфлация да доведе до водеща инфлация от 6,3% през тази и 3,9% на сто през 2023 г.

Въпреки скока на инфлацията се очаква силен икономически ръст – 3,7 на сто през тази и 3,9 през 2023 г. И износът, и вътрешното търсене, стимурирани от финансирани от националния план за възстановяване и развитие инвестиции, трябва да подкрепят растежа. Въпреки по-високата инфлация се предвижда увеличаване и на разполагаемия доход.

Но въпреки това поскъпналите енергия и храна ще намалят покупателната спосолност на домакинствата с ниски доходи при липсата на допълнителни компенсации. Производството, изискващо голям разход на енергия, също ще бъде затруднено в своята конкурентоспособност.

Картината в Европа

След значителна експанзия от 5,3% през 2021 г. икономиката на ЕС ще отбележи ръст от 4% през 2022 г. и 2,8% през 2023 г. В еврозоната растежът също се очаква да бъде 4% през 2022 г., като през 2023 г. ще се забави до 2,7%. През третото тримесечие на 2021 г. ЕС като цяло достигна равнището на БВП отпреди пандемията и се очаква всички държави членки да преминат този етап до края на 2022 г.

След силното съживяване на икономическата активност, започнало през пролетта на миналата година и продължило неотклонно до началото на есента, темпът на растеж в ЕС се забави до 0,4% през последното тримесечие на 2021 г. спрямо 2,2% през предходното тримесечие. Въпреки че още икономическата прогноза от есента на 2021 г. предвиждаше забавяне, след като през третото тримесечие на 2021 г. икономиката на ЕС навакса разликата със своето равнище на производство отпреди пандемията, то беше по-рязко от предвиденото. Причина е увеличаването на препятствията за растежа, най-вече на случаите на заразяване с COVID-19, високите цени на енергията и продължаващите смущения в доставките.

Растежът продължава да е обусловен от пандемията, тъй като много държави от ЕС изпитват затруднения поради съчетанието от повишен натиск върху здравните системи и недостиг на персонал заради заболявания, предпазни карантини или задължения за полагане на грижи. Трудностите в логистичното осигуряване и доставките, включително недостигът на полупроводници и някои метални изделия, също ще продължат да тежат върху производството поне през първата половина на годината. В момента се очаква цените на енергията да останат високи по-дълго време от очакваното в есенната прогноза. Така те ще окажат по-продължително влияние върху икономиката и по-голям инфлационен натиск.

Натискът върху икономиката, причинен от настоящата вълна от инфекции, ще бъде краткотраен. Очаква се икономическата активност да се възстанови - също поради нормализирането на условията на снабдяване и отслабването на инфлационния натиск. Отвъд краткосрочните сътресения главните елементи в основата на тази експанзионистична фаза продължават да бъдат силни. Постоянно подобряващият се пазар на труда, големите спестявания на домакинствата, все още благоприятните условия за финансиране и пълното разгръщане на Механизма за възстановяване и устойчивост се очаква да поддържат продължителна и стабилна експанзионистична фаза.

Прогнозата за инфлацията бе значително преразгледана в посока нагоре в сравнение с есенната прогноза. Това отразява въздействието на по-високите цени на енергията, но също така и разширяването на инфлационния натиск върху други категории стоки от есента насам.

След като достигна рекорден темп от 4,6% през четвъртото тримесечие на миналата година, инфлацията в еврозоната се очаква да достигне върхова стойност от 4,8% през първото тримесечие на 2022 г. и да остане над 3% до третото тримесечие. С отслабването на натиска от ограниченията на доставките и високите цени на енергията се очаква инфлацията да спадне до 2,1% през последното тримесечие на годината, преди да спадне под целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2% през 2023 г.

Като цяло се предвижда инфлацията в еврозоната да нарасне от 2,6% през 2021 г. (2,9% в ЕС) на 3,5% (3,9% в ЕС) през 2022 г. След което ще спадне до 1,7% (1,9% в ЕС) през 2023 г.

Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата дейност отслабна с течение на времето, продължаващите противоепидемични мерки и продължителният недостиг на персонал биха могли да попречат на икономическата активност. Те биха могли също така да забавят функционирането на критичните вериги на доставки по-дълго от очакваното. От друга страна, по-слабият ръст на търсенето в краткосрочен план може да спомогне за преодоляване на затрудненията в предлагането малко по-рано от очакваното.

Търсенето на домакинствата би могло да нарасне повече от очакваното, както бе наблюдавано при отварянето на икономиките през 2020 г., а инвестициите, стимулирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, биха могли да генерират по-силен стимул за активност.

Инфлацията може да се окаже по-висока от очакваното, ако натискът върху разходите в крайна сметка бъде прехвърлен от цените на производителя върху потребителските цени в по-голяма степен от предвиденото, което увеличава риска от вторични ефекти.

Рисковете за перспективите за растеж и инфлация са значително утежнени от геополитическото напрежение в Източна Европа.