Къде е обещаната реформа в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ)?

Този въпрос изниква по естествен път, след като общият проект на управляващите трябваше да бъде внесен в парламента първо на 15 януари, а после бе дадена заявка за края на същия месец. А отговорът сега е - "в следващите седмици".

Защото, въпреки че имаше общо съгласие в коалицията антикорупционната комисия да бъде разделена на две, текстовете буксуват заради детайлите. А определени детайли стряскат някои от коалиционните партньори, научи Клуб Z.

Както е известно, предвижда се с нов закон създаването на комисия, която да се занимава с корупцията и конфликта на интереси, а сега действащият орган да бъде преформатиран и да отговаря за отнемането на имуществото. По това партньорите имаха съгласие, но изведнъж от "Продължаваме промяната" са иззели инициативата за проекта за новия мегаорган, научи Клуб Z. Като някои от идеите на ПП не само са озадачили коалиционните партньори - създавали възможност бъдещата антикорупционна комисия да се превърне в репресивен орган с твърде големи правомощия. 

Вече бе анонсирано, че "голямата комисия", т.е. тази, която ще отговаря за корупцията, ще има разследващи функции (тя и сега има някакво подобие на такива - "иска сведения, съдействие, документи" и после предава данните на прокуратурата, б.р.).

Но предложенията на ПП, според запознати, й давали твърде големи правомощия. Обсъждано било дори дали тя да не има обвинителни функции, което е изключително право само на прокуратурата като "господар на досъдебното производство". 

Имало предложение и представители - "комисари" на тази комисия да бъдат базирани във всяко едно министерство.

Пълно разбирателство на този етап няма и дали част от функциите на новата комисия да не бъдат изнесени в ДАНС (всъщност - върнати там, б.р.), тъй като има брожения относно това трябва ли тя да може да задържа и да прилага специални разузнавателни средства, т.е. проследяване, подслушване и пр. КПКОНПИ и сега може да прави искания за прилагане на СРС.

В същото време се предлага и двете на практика нови комисии да са колегиални органи - с определен брой членове, като тези членове да бъдат разпределени на квотен принцип - между 4-те партии в коалицията. 

На запитване на Клуб Z кога ще бъде внесен проектът, както и дали се обсъждат гореописаните идеи, председателят на правната комисия в парламента Милен Матеев, отвърна чрез пресцентъра на формацията:

"Работата по законопроекта за КПКОНПИ е във финална фаза, като коалиционните партньори се срещат редовно на експертно ниво. Очаква се законопроектът да бъде внесен от група народни представители в следващите седмици".

И макар този "нероден Петко" още да няма дори законодателен скелет, вече се спрягат имена кой ще оглави мегакомисията - от бившия служебен министър на правосъдието (преди това заместник) Иван Демерджиев, през бившия шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) Димо Гяуров и съпредседателя на "Демократична България" и председател на вътрешната комисия в парламента Атанас Атанасов, до шефката на кабинета на премиера Кирил Петков - Лена Бориславова. Като последната надали ще успее да покрие критериите за стаж и опит, които се очаква да бъдат разписани в законопроекта.

А в същото време парламентът прие оставката на Сотир Цацаров, който сега оглавява КПКОНПИ, считано от 1 март.