Налагането на санкции защитава демократичните принципи и поставя под натиск режимите, които са заплаха за човешките права и международния мир, но този инструмент трябва да се използва внимателно, защото може да има непредвидени „странични ефекти“ и освен това трябва да бъде част от по-комплексни действия – никоя власт не е паднала само защото са ѝ били наложени санкции. Това коментира адв. Станислав Коев, който има над 10-годишен опит в санкционното законодателство. Дружеството му представлява санкционирани лица пред органите на ЕС, САЩ, Великобритания и Швейцария.

- Адв. Коев, какво представляват санкциите, които се налагат в момента от ЕС?

Санкциите, налагани от  Европейския съюз са фактическия инструмент за прилагане политиките на Съюза след вземане на съответното решение от страна на Съвета на Европейския съюз. Обикновено те са свързани с определена политическа ситуация, решения или действия на управляващата власт в съответната държава, касаещи съществени нарушения на човешките права, насилие върху мирното население, възпрепятстване правото на мирни протести, етническо прочистване, геноцид, нарушения на териториалната цялост и т.н. Те представляват ограничаване на възможността на физическите лица, на които са наложени, да пребивават или транзитно преминават на територията Съюза и водят до замразяване на всички техни финансови и икономически авоари, находящи на територията на ЕС. Основанията обикновено са, че тези лица подпомагат и финансират политическата система в страната или извличат облаги от нея.

От друга страна, налагайки санкции на банки, държавни институции, публични и частни компании се възпрепятства възможността санкционираните лица да финансират или извършват сделки с определен вид стоки, най-често оръжия, боеприпаси, стоки с двойна употреба и енергоизточници. Целта на санкциите е да се защитят общо възприетите принципи на демокрацията и правовата държава, и да се въздейства върху съответната управляваща политическа система в тази държава, като тя бъде принудена да предприеме действия по възстановяване на мира, запазване здравето и живота на своите граждани, въвеждане на демократични стандарти.

- Работещ ли е прилаганият механизъм за налагане на санкции според Вас?

Занимаваме със случаи в областта на санкциите, налагани от ЕС, вече над 10 години. В началото се фокусирахме върху представителството на граждани – бизнесмени и политически личности, както и компании и юридически лица, обект на санкции, наложени покрай т.нар. Арабска пролет след 2011г. Днес, поради засилената употреба на този инструмент от Съвета на Европейския съюз, нужда от защита имат хора и организации от много повече държави, в това число и граждани и лица на Руската федерация и Беларус.

До момента не сме били свидетели на падането на която и да е власт в резултат на санкционните режими. Същевременно не може да се отрече, че те лишават управляващата политическа система от достъп до финансови и икономически ресурси, оръжия и боеприпаси, което подобрява ситуацията на мирното население в съответната държава и допринася за спазване на човешките права.

- Какъв следва да е подходът на Европейския съюз при налагането на санкции?

На първо място санкциите следва да имат ясна цел – какво се преследва с тях и в какъв период очакваме това да се случи. Безкрайното удължаване на сроковете на действието им обезсмисля тяхното налагане и компрометира политическата позиция на Съюза. Подходът следва да бъде строго индивидуален с пълен анализ на дейността на лицето, обект на санкциите, подкрепен с реални и безспорни факти и доказателства. Наложените мерки колкото биха могли да способстват за отдалечаването на определени лица от политическия и бизнес живот в дадена страна, толкова могат и неоснователно да навредят на тези лица, което е непропорционална мярка спрямо желания ефект. Санкции, които целят защитата на живота и здравето на мирното население в една държава, не следва да водят до ограничаване достъпа до животоспасяваща медицинска помощ на санкционираното лице, какъвто случай имахме.

От друга страна ЕС следва да подобри своите механизми за проверка и контрол на налаганите санкции. Санкционираните лица следва да имат възможност за съдебна защита в рамките на ускорени процедури и срокове. Към настоящия момент съдебната процедура, включваща двуинстанционното производство пред Съда в Люксембург отнема повече от две години.

Наред с това в практиката си сме свидетели на ситуации, в които санкции се налагат не заради конкретни действия на лицата, а заради техния обществен и икономически статут. За пример бих искал да дам един случай, при който наш клиент беше санкциониран с основанието, че е „успял  и известен бизнесмен“ в своята държава. Съдът на ЕС в Люксембург във водено от нас дело постанови решение, с което задължи всеки случай на санкционирано лице да се разглежда строго индивидуално. Това на практика означава, че Съдът не позволи на Съвета на ЕС да налага санкции на лицата, които са успели бизнесмени в своите държави, само поради този факт, а Съветът е длъжен да разполага с доказателства за наличието на конкретни действия, с които санкционираното лице подпомага управляващите в своята страна или участва в репресии срещу мирното население.

Както вече казах, преди налагането на каквито и да е санкции следва внимателно да се прецени видът и мащабът на мерките, които да бъдат приети. Също така трябва да бъде направена индивидуална оценка на положението и поведението на всяко едно от лицата, които да бъдат санкционирани. Понякога мерките могат да причинят повече вреди отколкото ползи, тъй като Съюзът не предлага каквато и да е алтернатива за санкционираното лице. Опитвайки се да се защити, санкционираният често е принуден да се дистанцира от политическото управление на собствената си държава, което обикновено води до незабавни репресии и от самата политическа система там. При условие, че възможността за пътуване и достъпът му до финансови средства са напълно ограничени, той няма избор освен да остане в своята държава, където той и семейството му ще бъдат преследвани от местната власт.

- Ако се върнем към контекста с Русия и отношенията с ЕС в момента, какво трябва да съобрази Съветът на ЕС, преди да вземе решение дали да наложи поредните и допълнителни санкции на Русия?

Европейският съюз следва да е изключително внимателен при вземане на решение за разширяване на кръга от санкционирани лица от Русия. Във връзка със ситуацията в Украйна вече са наложени финансови и други мерки на 185 лица и 48 образувания, за които ЕС счита, че са отговорни за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. В последните няколко дни и САЩ, и Обединеното кралство обявиха, че са готови с новите мерки, които смятат да наложат на руски политически лица и други личности. ЕС трябва добре да обмисли своите действия, защото санкционирането на по-широк кръг от лица крие в себе си подводни камъни както за европейската икономика, така и за банковата система на Съюза. Двете икономики – руската и тази на ЕС, са тясно обвързани, а и не бива да забравяме обстоятелството, че Европа е силно зависима от руските енергоизточници. От друга страна налагането на санкции на политически лица автоматично ще доведе до възпрепятстване на възможностите за диалог и дипломатически отношения между спорещите страни. Винаги преговорите са по-добрия избор от всяка една санкция или военни действия. Ясната позиция на Съюза, изразяваща се в разясняване на необходимостта от налаганите санкции, целите, които те преследват и сроковете, за които се налагат ще спомогне за тяхната ефективност и ще затвърди статута на Европейския съюз едновременно, както като световен лидер, така и на гарант за спазване на международния правов ред, установен със съответните международни договори.