Първата жертва на пропагандната война е истината. Затова днес е трудно да отгатнем ще нападне ли Русия Украйна. Ако приемем обаче хипотезата на американците, че ще я нападне, Донбас изглежда най-вероятната цел. Защо?

Краткият отговор е: защото такава ограничена военна операция предполага най-малък риск, най-лесна е за оправдаване и за управление и има най-голям потенциал да разедини САЩ и Европа. Да разгледаме тези три групи причини поотделно.

Най-малък риск. Ако воюва на малък фронт, в територия, където има вътрешна подкрепа, Русия военно ще даде по-малко жертви и икономически ще има по-малки разходи. Политическият риск също може да бъда по-умерен. Става дума за формално овладяване на територия, която тя така или иначе вече контролира чрез свои наместници.

Политическият риск при разгърната война срещу цяла Украйна е много по-голям. В този случай Русия ще бъде явният агресор. Ще ѝ бъде трудно да се обоснове защо напада Украйна, след като Москва сама твърди, че няма напрежения никъде по границите си с тази страна, освен в Донбас и че там те се дължат на вътрешноукраински конфликт, в който Русия не е страна.

Ако нападне съседна страна през XXI век с цел да я окупира и да смени правителството ѝ и на фона на историята с Донбас, Крим и Грузия, Путин ще изгуби всякакъв шанс да бъде отново партньор на Запада. Той ще бъде сатанизиран, заклеймен и поставен в една категория с Ким Чен Ун, с иранските молли и с Николас Мадуро от Венецуела. Руският президент ще стане синеок Саддам.

С широкомащабна атака срещу Украйна Русия ще се превърне в rogue state (бандитска държава), т.е. такава, която западните служби разглеждат като постоянен обект на подкопаване и евентуална смяна на режима ѝ. Това означава изолация, при която Русия става изцяло зависима от Китай.

Западните икономически санкции при такава война ще бъдат осакатяващи. Сега мнозинството от руснаците са просто бедни. Те ще станат и гладни при подготвяните наказателни мерки, както досега са описани в медиите. 

Когато чувалите с трупове на млади руски момчета започнат да се връщат от бойните полета, Русия ще разбере, че президентът ѝ я е вкарал в нов Афганистан и в нова Чечня. Едва ли Путин иска това. 

Най-лесна за оправдаване и управление. За широкомащабна война трудно може да се намери убедителна причина пред собственото население и пред света.

Да нападнеш суверенна страна заради вероятността тя да се присъедини някога към отбранителен блок е незащитима кауза. 

Значително по-убедително е (най-малко от руска гледна точка) да проведеш ограничена военна операция в защита на свое население в съседна територия. Част от жителите на Донбас вече имат руски паспорти. 

Москва настоява на правото им на автономия в Украйна. За разлика от последната, тя чете по съвсем различен начин Минските споразумения - първо промяна в украинската конституция и автономия на самообявилите се Луганска и Донецка народни републики, а след това - изтегляне на оръжията и силите. Киев отказва каквито и да са реформи, преди да си е върнал контрола над границите на двете територии с Русия.

Апропо, Москва твърди, че няма нейни войски в двата анклава, което е трудно проверим факт, като се има предвид, че големи разлики между руските и украинските конвенционални оръжия няма. Според западните разузнавания в двете области има поне 3 000 руски войници.

Именно несъгласието на Киев с руското тълкуване на споразуменията може да бъде изтъкнато като тяхно постоянно нарушаване и формален мотив за Русия, изчерпала търпението си, да ги обяви за мъртви и да ги наруши.

Сериозен мотив могат да ѝ дадат самите сепаратисти в Донбас, ако Путин реши да признае тяхната независимост, а те веднага след това се обърнат с молба за помощ към Русия. 

С помощта на мнозинството си в двете камари на парламента и на мощната си пропагандна машина за Путин не е проблем да демонстрира широка политическа и обществена подкрепа за евентуална открита интервенция в Донбас.

Партията му, народът му, медиите ще поискат от него да я предприеме. 

При това не е задължително тази интервенция да бъде открита - артилерийска подготовка, бомбардировки, последвани от танково и пехотно настъпление. Познатият от Крим сценарий за тих и бърз десант на специални части без опознавателни знаци може да проработи пак.

Мащабна операция срещу цяла Украйна на няколко фронта е приключение с неизвестен край. Украинците  ще се съпротивляват яростно, ще пролеят много руска кръв с ефективните западни оръжия, които получиха, могат да организират партизанска съпротива и да накарат Путин да затъне в дълъг асиметричен конфликт с неприемливи загуби. 

Най-голям разединяващ потенциал по отношение на САЩ и Европа. Минските споразумения са негласно признание, че Донецк и Луганск са де юре украински, но де факто са под руски контрол. Те са победа на свършените факти над принципите.

Тези споразумения бяха договорени от Германия, Франция, Русия и Украйна в беларуската столица Минск, за да замразят един конфликт, който досега е взел 14 000 жертви. Те отразяват компромисите и половинчатостта на Европа във външната политика. Тя прие практическото откъсване на украинска територия, само за да не ескалира кофликтът дотам, че  да я изправи пред дилемата - да се намеси със сила или да се признае за победена от Путин и неспособна да защити Украйна.

Ако днес Русия нападне цяла Украйна, Европа няма да има избор и ще трябва да застане твърдо заедно със САЩ срещу Путин.

Ако обаче на карта са заложени само Донецк и Луганск, ще жертва ли Европа своите интереси в Русия заради нещо, което вече е прежалила (както прежали Крим)? Ще се откаже ли от скъпия си газопровод, от пазарите си, от сигурността на енергийните доставки? Ще рискува ли нова желязна завеса и студена война, за които ще трябва да плати със загуба на значителна част от днешното си благоденствие?

Можем да предположим, че досегашната мекушавост на европейците пред такива дилеми може да окуражава Путин. 

А и да не става дума за мекушавост, Европа е подвластна на обективно обстоятелство - тя, за разлика от САЩ, е съсед на Русия и това е мотив да я умиротворява, а не да се конфронтира с нея - въпреки горчивите уроци на историята в това отношение.