Предсрочните парламентарни избори вече не са само „усещане за неизбежност“, а факт. След като днес от „Има такъв народ“ дадоха да се разбере окончателно, че нови отцепници или подкрепа като парламентарна група за съставяне на правителство в рамките на този парламент няма и не може да има. Въпросът сега е кога ще са предсрочните избори и какъв служебен кабинет ще подреди за пореден път президентът Румен Радев. 

Както левицата заяви днес – връща още утре мандата за съставяне на правителство. Макар изборът на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да бе поставен като залог за удължаване на живота на 47-ото Народно събрание, според източници на Клуб Z държавният глава няма да се бави и ще разпусне парламента още другата седмица, като очакването е това да стане в сряда или четвъртък – за да се спазят сроковете за двумесечния живот на служебното правителство, както и сроковете по Изборния кодекс, в които Централната избирателна комисия трябва да започне подготовката (57 дни) и така изборите да се произведат на 2 октомври.

Неотдавна Румен Радев заяви, че ако се стигне до предсрочни избори, то те трябва да се произведат в началото на октомври, като двете възможни дати бяха 2 октомври и 9 октомври. Преди ден пък председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви как при последния си разговор с президента - при консултациите с партиите преди връчването на третия мандат, съобщи: "Когато бяхме на консултации при президента, коментирахме датата 2 октомври".

Като нов служебен премиер, неофициално, се спряга Гълъб Донев, който бе служебен министър на социалната политика в предходните кабинети на Радев.

КЕВР обаче все така е тема, отговорността за която се прехвърля между все още управляващи и опозиция, а сега левицата я прехвърли и в полето на президента. 

Както е известно, сагата КЕВР създаде правен казус. Миналата седмица Конституционнияд съд (КС) обяви за противоконституционен изборът на Станислав Тодоров за председател. Комисията обаче не може да работи без председател и това наложи спешен избор на нов. Последваха различни тълкувания на стари тълкувания на самия КС, като според опозицията бившият председател Иван Иванов трябва да бъде възстановен на поста, тъй като изборът на Тодоров се счита за нелегитимен, а според закона, макар и с изтекъл мандат (в каквато хипотеза бе Иван Иванов), председателят остава на поста до избора на нов. Това все пак трябва да стане с акт на Народното събрание и така ГЕРБ и ДПС внесоха проекторешенията си.

От ПП обаче настояват за нова процедура, като по неофициална информация на Клуб Z смятат да предложат отново Станислав Тодоров за поста. Именно заради процедурата миналата седмица лидерката на БСП, партията мандатоносител - Корнелия Нинова обяви, че левицата ще задържи мандата до 12 или 15 август. Тогава бе постигнат консенсус между ПП, БСП, ДБ и ИТН. Този консенсус беше постигнат предиобед, а следобед Трифонов оттегли партията си от преговорите.

Малко по-рано днес обаче и.д. председателят на парламента Мирослав Иванов (ПП) не допусна проекторешенията на ГЕРБ и ДПС да влязат в седмичния дневен ред на заседанията с формания мотив - няма доклади на комисия. И така процедурата тръгна "по дългата писта", както от ПП предложиха. Като "контра" обаче от ГЕРБ, ДПС, а вече и ИТН твърдят, че топката е в полето на... Мирослав Иванов. Който можел с едно писмо до КЕВР да уведоми регулатора, че председател е Иван Иванов. Отговорността е изцяло на президента - колкото иска, толкова да задържа парламента - обяви от своя страна председателят на парламентарната група на БСП Георги Свиленски на въпрос има ли възможност Румен Радев да удължи живота на НС до решаване на казуса с КЕВР.