Лидерът на "Има такъв народ", която от първа политическа сила миналата година сега е на ръба изобщо да влезе в Народното събрание, заложи пак на антисистемната карта и поиска вчера референдум. Този път Слави Трифонов настоява да се пита народа дали България от парламента да не стане президентска република, а ако хората гласували доверие на ИТН на вота през октомври и пак я вкарали в НС, то партията щяла да бъде "гарант" за привеждането на народната воля от референдума в действие.

Видно е, че вчерашното изявление на Трифонов е по-скоро предизборна дъвка, целяща да мобилизира позагубения му електорат, както и онази маса от българите, които традиционно отказват да гласуват, като не припознават нито една от формациите, борещи се за властта и онези, които симпатизират на Румен Радев. Ако приемем, че това не е така и шоуменът чистосърдечно иска смяна на държавното управление след допитване, то вероятно първо не се е допитал до юристите на собствената си партия.

Защото промяна на държавното управление може да извърши само Велико Народно събрание. 

Процедурата е описана в конституцията. А в добавка има и решение на Конституционния съд, което третира тези въпроси - по ирония на съдбата, тълкуващо въпроси от предходния референдум, иницииран през 2016 г. от тв водещия и екипа му.

Глава девета на основния закон е посветена на измененията и допълненията в конституцията и приемането на нова конституция. Чл. 158, ал. 3 гласи:

"Великото Народно събрание решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление".

Тоест, това не е въпрос от компетенциите на обикновено Народно събрание. А за да се свика Велико такова, трябва да има първо предложение на най-малко една втора от народните представители или президента, а НС решава да се произведат избори за ВНС с мнозинство две трети от общия брой на народните представители. С други думи, изисква се сериозно парламентарно мнозинство, което да иска България да стане президентска република.

През 2016 г. Трифонов искаше да пита народа и "Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?". Тогава обаче президентът (Росен Плевнелиев) оспори пред Конституциония съд (КС) този и още два въпроса, но конкретно този - по същия чл. 158, ал. 3 от конституцията. Т.е. промяната в броя на народните представители, установен в основния закон, от 240 на 120, представлява промяна във формата на държавно управление, респективно се изисква свикване на ВНС, бяха аргументите му.

"Самата оригинерна учредителна власт е ограничена чрез установените в Конституцията правомощия на ВНС, както и чрез предписаната организация и ред, при които то действа. В този модел властта на суверена се осъществява от ВНС, но ВНС получава мандат да извърши конституционни промени от суверена с акта на избора (чрез избирателния корпус), при значително по-широко политическо представителство от това в Народното събрание. Приложимата форма на пряка демокрация според конституционния законодател е изборът. Тъй като това е избор, специално насрочван за конституирането на ВНС, чрез него се препотвърждава волята на суверена във всеки отделен случай за конкретно предприеманите промени в Основния закон. Конституцията изрично предвижда изборите като единствена форма на пряко включване на суверена в механизма на осъществяване на оригинерната учредителна власт", пише в решението си КС.

И конкретно по въпроса с намаляването наполовина на броя на депутатите, посочва:

"Конституционният съд приема, че компетентният в случая орган е само и единствено Велико Народно събрание".

И още:

"Правомощието на Народното събрание да приема решение за произвеждане на национален референдум е пряко обвързано с останалите му конституционно уредени правомощия. В този смисъл въпросите, предмет на национален референдум, могат да бъдат само такива, чието решаване е от компетентност на Народното събрание.

Очевидно е, че след като поначало националният референдум е с решаващ характер, той не би могъл да изпълни своето предназначение и вотът на гражданите да бъде зачетен, като произведе предвидения правен ефект, ако въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция или дори на друга власт.

Обратният подход означава да се произвеждат референдуми по всякакви въпроси, включително такива, за които изначално е известно, че няма да породят пряко правно действие, а това може да доведе до използване на пряката демокрация за цели, противни на самата нея. С вота на гражданите не може да се спекулира чрез формирането на правно неоправдани очаквания и точно затова Конституцията е предвидила правомощието на Народното събрание да приема решението за произвеждане на национален референдум, възлагайки му дискрецията да прецени именно наличието или липсата на изискуемите предпоставки. Изискването за извършване на преценка за съответствие с материалния обхват на неговата компетентност е поредната конституционна мярка, която суверенът е възложил на представителната институция – функцията на филтър срещу всяка възможност пряката демокрация да бъде компрометирана."

Или в обобщение - ако ще има промяна във формата на държавното управление, то според КС това може да направи единствено ВНС - защото това е компетентната институция. И обявява въпросът от 2016-а за броя на депутатите за противоконституционен. Логично, такъв би бил и въпрос за преминаване от парламентарна към президентска република, поставен като искане за решаване от национален референдум.

Поправката

Тук обаче има един любопитен щрих. През 2020 г., по предложение на "патриотите" (конкретно - ВМРО), бе изменен Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, по-познат като законът за референдумите. Поправката бе малка, но ключова и според нея от закона отпадна забраната да се произвеждат допитвания до народа по въпроси, които са от компетенциите на Велико Народно събрание. Какъвто е и случаят с искането на Трифонов за президентска република. Така че формално законът (чл. 9) вече не ограничава Трифонов и компания да поискат едно такова допитване и да го превърнат в политическа тема и тема на предизборната кампания, че и след това.