Украинските граждани, подали заявление за статут за времена закрила, са 18 хил. души.

Това съобщи след заседанието на Комисията по здравеопазване председателят ѝ доц. Антон Тонев. Във вторник комисията прие на второ четене измененията в Закона за здравното осигуряване, които трябва да регулират въпроса със здравните грижи за украинските бежанци.

Промените се отнасят за лица със статут на предоставена временна закрила в България. Получилите такъв статут би трябвало да получат същите права като здравноосигурените в страната.

И при обсъжданията на второ четене остана големият въпрос - откъде ще дойдат парите за лечение.

По думите на Тонев след заседанието здравноосигурителните събития, които са настъпили до момента, са не повече от „няколкостотин и разходите са съвсем приемливи“. Разходите на болниците ще бъдат възстановени, а заплащането за лечението на тези граждани ще бъде за сметка на държавния бюджет.

"Има решение на Европейския съвет, което ще осигури бюджет между 3,6 и 10 млрд. евро, като с тях ще се възстановяват разходи, направени в страни, приемали бежанци", посочи още доц. Тонев.

Лечението на децата и възрастните бежанци ще бъде за сметка на държавния бюджет, докато трае статутът на временна закрила, а за останалите – предстои да се реши от Министерския съвет.

Според д-р Хасан Адемов от ДПС държавата в момента осигурява над 4 милиона души за своя сметка и внася в НЗОК малко над 2 млрд. лева, а останалите - до над 6 млрд.лв., идват от работещите граждани. По думите му средствата за лечението на лицата с придобит статут на временна закрила не могат да се осигуряват чрез постановление на Министерския съвет.

Проф. Асен Балтов от ГЕРБ-СДС отново предложи да се създаде фонд с определени средства, а когато се получи финансова помощ от Европейската комисия, да се осигурят здравноосигурителните вноски на тези хора. По думите му в законопроекта не е посочено върху какъв доход лицата с временна закрила дължат здравни вноски.

Елена Гунчева от „Възраждане“ се обяви против държавния бюджет да поема тези разходи и настоя държавата да се погрижи и за българските граждани. Трябва да се диференцират групите на пристигащите от Украйна на такива, които могат да си позволят лечението, и такива, които наистина не могат, посочи още Гунчев. По думите й предлаганите промени са дискриминационни, тъй като в случая се отнасят само за идващи от Украйна и такива мерки не са били предприемани за сирийски или афганистански бежанци.

Каквото и да говорим за този законопроект, бюджетът ще го реши, а по казуса дали може да се ползват европейски средства, то тази помощ още не е дошла, каза проф. Георги Михайлов от БСП.  Ще подкрепим законопроекта, допълни той.

Председателят на комисията и вносител на законопроекта доц. Антон Тонев каза, че не се създават допълнителни права за пристигащите от Украйна в сравнение с правата на здравноосигурените български граждани. Имащите статут на временна закрила няма да имат допълнителни привилегии в сравнение с българските здравноосигурени граждани, увери той.

Доц. Васил Пандов, началник на кабинета на здравната министърка, каза пред журналисти, че с тези промени лицата със статут на временна закрила ще бъдат приравнени с лицата в производство за получаване на статут на бежанец или с хуманитарен статут. В отговор на въпрос как ще се осигурят средствата за лечението на тези хора доц. Пандов посочи, че ще бъде за сметка на държавата. По думите му в момента в България има 79 хиляди души, пристигнали от Украйна, а лицата със статут на временна закрила са много по-малко.  Доц. Пандов каза още, че няма информация да се предвижда използването на резерва на НЗОК за лечение на получилите временна закрила. В момента голяма част от пристигналите от Украйна нямат право на извънболнична медицинска помощ. По думите му към момента тя се предоставя от лечебни заведения „доброволци“. Доц. Пандов посочи още, че към момента няма законов ред, по който държавата да заплати определени терапии, включително осигуряване на инсулин или лечение на онкологични заболявания.