Министерският съвет е взел решение за допитване на Конституционния съд искане за задължително тълкуване на основния закон, свързано с правомощията на главния прокурор.

Това обяви правосъдният министър Крум Зарков след заседанието на МС. 

Както е известно - той иска да се тъкуват две разпоредби на Конституцията - чл. 126 и 127, които казват, че главният прокурор ръководи методически и упражнява надзор за законност върху действията на всички прокурори. А те на свой ред - общо следят за законността в държавата.

Въпросът е формулиратн така:

"Систематичното тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка. с чл. 127 от Конституцията допуска ли главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?".

В същото искане молим да се обяви за неконституционно разпоредба от Закон за съдебната власт, свързано с разпорежданите от прокуратурата проверки, обяви правосъдният министър (горните две съчетани, доведоха до това прокуратурата да се меси в съвсем фрапиращи административни дейности - като маските през пандемията, цвета на пешеходните пътеки, или пюретата в детските кухни - преди това, бел. ред на Клуб Z)

"Това е нещо, което аз обявих, като встъпих в длъжност. Според нас е налице прекомерно разширяване на надзора на главния прокурор върху всички сфери на управление на държавата и всички органи на властта, което е в разрез с разделението на властите."

Освен това Зарков обяви очаквано, че се заемат и с подготвянето на други законопроекти, нужни за получаване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Един от тях е промяна на Наказателния кодекс (НК) и по-точно регламентирането на клеветата и обидата. По тази тема България е многократно осъждана от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, обяви правосъдният министър след заседанието на Министерския съвет.

"Публичните личности трябва да търпят критика в по-широки размери, отколкото частните лица", заяви той по отношение на стандарта, зададен в Страсбург. Анализ на нашите дела по-скоро  дава превес на публични лица, почувствани оклеветени или обидени от журналистически разработки.

По думите му така ще се синхронизира националното законодателство с Европейската конвенция по правата човека.

Предлага се да освобождава от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт, което до сега не е било възможно.

Другият законопроект, който служебният кабинет готви, са поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) по теми, свързани с процесуалните гаранции за деца, които са заподозрени или обвинени в рамките на наказателни производства, както и за минималните стандарти за подкрепа и защита на жертвите на престъпления. България тук се е забавила с транспонирането на европейското законодателство в националното, поради което са открити наказателни процедури срещу нашата страна, обясни още правосъдният министър. Те ще бъдат спрени тогава, когато депутатите се заемат с приемането на този Законопроект за допълнение и изменение на НПК.