На територията на обсадения завод "Азовстал" в Мариупол, окупирана от руската армия, има 600 ранени украински войници. Според вицепремиера Ирина Верешчук се водят преговори, за да бъдат разменени 38 тежко ранени бойци за пленени руснаци. Според командирите на "Азов" около хиляда украински войници остават на територията на завода и продължават да се отбраняват.

Всички те се крият в бомбоубежища и тунели под завода. В интервю за базирния в Прага рускоезичен тв канал "Current Time" Енвер Цкитишвили, генералният директор на завода "Азовстал", говори за многоетажния подземен град и организацията на неговата отбрана, започнала още през 2015 г.

---

– Какво представляваше заводът "Азовстал" за Мариупол преди войната?

– "Азовстал" исторически е най-мощното предприятие за черна металургия в Украйна. Произвеждахме шест до седем милиона тона стомана годишно. Ние сме единственият завод в Украйна, който произвежда железопътни продукти за "Ukrzaliznytsia (украинските железници) и снабдява почти цялата европейска част на СССР дори в съветско време. По-късно ние, единствените в независима Украйна, произведохме всички марки стомана за отбранителната индустрия: бронята за бронетранспортьорите и за танковете, например.

Произвеждахме както листова стомана, така и профилна стомана за нуждите на въгледобивната промишленост, за строители и тръбни заготовки. Огромен асортимент. Всичко освен фитингите, да кажем.

– За "Азовстал" често се казва, че е "град в града". Моля, обяснете какво точно означава това.

– Компанията е наемала 10 837 души до 24 февруари 2022 г. Заедно с членове на техните семейства - около 20-25 хиляди. По един или друг начин 35-40 хиляди души бяха свързани с "Азовстал". Той е източникът на тяхното финансово богатство. Но това не е основното. Основното е, че според архитектурните изисквания на СССР всички металургични предприятия трябваше да имат бомбоубежища като отделни структури за защита на хората. В "Азовстал" имаше 36 такива. 34 - в изправност. Плюс това, според същите изисквания, навсякъде има технически тунели. Това са изцяло бетонни конструкции. Имаме междуетажни помещения с ширина пет метра, ширина седем метра в завода. Всеки един от тези тунели е разположен на няколко етажа. Тоест, намира се на дълбочина от 2 до 8 метра. Сякаш под цеха е заровена многоетажна сграда. Всички са изработени от бетон.

Дължината на тунелите към цеха за плочи, например, е повече от пет километра, защото самият цех е дълъг километър. Има няколко от тях. Само под един цех са положени кабелни и телени продукти в продължение на 75 километра. На дълбочина от два до осем метра под "Азовстал" има цял технически висок град.

- Всички горепосочени причини ли доведоха до факта, че "Азовстал" се превърна в последното възможно убежище? Разбирам, че в началото много хора се опитваха да се скрият именно там.

- Преживяхме 2014 г. Когато на 24 януари 2015 г. тези нечовеци обстрелваха Мариупол за първи път, бяха убити над 30 души. Единадесет бяха в "Азовстал", четири от тях бяха деца. Тогава във фирмата сериозно се замислихме и осъзнахме, че заводът се намира на 8-10 километра радиус от фронтовата линия. Бяхме в пряк обсег на вражеската артилерия.

През 2015 г. решихме, че е редно да започнем да обучаваме нашите хора и да почистваме подземните убежища. Имаме тренировъчни филми на "Метинвест", които обясняват кой къде трябва да отиде, как да слезе по стълбите, в кои бомбоубежища да се спаси. 12 006 души могат да се поберат в 34 бомбоубежища, според плана за гражданска защита. След четири или пет тренировки служителите се научиха да се евакуират за две минути и четиридесет секунди.

Никога не сме си представяли, че ще има въздушни удари с бомби, които тежат от 500 килограма до 5 тона. През 2015 г. очаквахме артилерийски удари. Започнахме да се запасяваме с вода и храна за всеки случай. Определено количество вода, индивидуални хранителни пакети в хладилниците на столовата. Обърнахме се към хората и казахме, че ако животът им е в опасност, незабавно бягайте в завода и слезте в бомбоубежището. На охраната беше дадена команда да пропуснат всички: без значение дали някога сте работили за нас. Стари хора, деца - всички.

От евакуираните в "Азовстал" цивилни имаше около петнадесет металурзи. Останалите 170 бяха просто жители на Мариупол, които ни повярваха и благодарение на това избягаха в бомбоубежищата. И, разбира се, те бяха спасени от героите на "Азов", които задържаха врага. Има още една особеност на "Азовстал": той е заобиколен от три страни от вода - море и река. Това ви позволява да имате естествени бариери по пътя на настъпващия враг.

Обичаме го лудо, нашия красив "Азовстал". Разбира се, като гледам кадрите, които си разменяме и които са в интернет, имам сълзи в очите. Като директор на фабриката познавах всички шефове на цехове, познавах много членове на техните семейства. Имаше случаи, когато, за да убедя служител да прояви повече интерес към работата, се обаждах на родителите му вкъщи, както в училище. И казвах: "Клавдия Василиевна, мога ли да ви помоля да повлияете някак по майчински на младежа? Вече три пъти съм говорил с него, не ме слуша."

– От колко години работите там?

- 12 години. Дойдох на 25 септември 2010 г.

- Знаете ли колко души са били в самото начало на войната в завода?

През първите четири или пет дни бяхме заети със затварянето на централата. Той никога не е бил напълно спиран в следвоенната история на Съветския съюз и независима Украйна. Инструкциите не отчитат всички нюанси. Много компетентно спряхме завода, предотвратявайки емисиите на вредни газове в атмосферата на Мариупол. Нямаше разливане на бензол или на смола. Локализирахме и изтласкахме танковете в район, където няма хора и бомбоубежища.

Хората идваха на работа под обстрел. Обикновените хора, ръководители на цехове, взеха две линейки, които се намираха на територията на "Азовстал", сами се качиха зад волана и започнаха да карат из града, да събират хора и да ги прибират в завода. Те събраха около 300 души. Точно три дни по-късно руските войници започват да стрелят по линейките. След това те вече обикаляха от апартамент на апартамент, предупреждаваха, обаждаха се. Това бе, докато "Азов", граничарите и морските пехотинци държаха града, когато нямаше боеве в Мариупол, само в покрайнините.