Украинските войници са деморализирани и съвсем скоро ще се предадат. Русия не е изолирана - Китай и Индия я подкрепят.

Това са някои от опорните точки, които доминират руските телевизионни програми от сутрин до вечер и представят пред руския зрител фалшива картина за ситуацията на бойното поле и геополитическата позиция на Русия.

Но проблемите за Москва достигат толкова титанични размери, че в най-гледаните пропагандни предавания вече се чува гласът на разума, който оборва тези лъжи.

Отличен пример за потенциалната промяна на обстановката е участието на военния експерт и ветеран Михаил Ходорьонок в популярното шоу на Олга Скабеева по "Россия 1". Позицията на Скабеева е ясна - тя е позната в Русия с прякора "Желязната кукла на Путин ТВ" заради политическите си пристрастия.

В кратката размяна на реплики между двамата Ходорьонок препоръчва на руския народ да не приема "информационни успокоителни" и да не вярва на твърденията, че украинската армия е изпаднала в криза на бойния дух. 

"Меко казано, това не отговаря на истината. Разбира се, има отделни случаи, пленници, някои военни подразделения. Но това са отделни случаи. Трябва да гледаме цялостно на нещата. А цялата картина е следната..."

Тук Ходорьонок е прекъснат от Скабеева. Това е само първият от множеството пъти, в които водещата се опитва да обърка госта си или да изкриви думите му в позитивна светлина за Русия.

"Но индивидуалните случаи определят цялостната картина. И ако някои подразделения са съобщили за недостиг на финансиране и оръжия, това също е важно и не бива да се отхвърля". 

Ходорьонок се съгласява с нея, но после посочва, че проблемът на украинците е основно във въоръжаването. Той обръща внимание на помощта, която САЩ и Европа оказват и настоява, че в най-скоро време Украйна ще разполага с 1 милион добре въоръжени защитници. Потокът на мислите му отново е нарушен от Скабеева, която се фокусира върху фактора "професионализъм" и изразява съмнение относно боеспособността на украинците. Хараьонак оборва мнението ѝ, че наемниците са непременно по-професионални от наборниците.

"Желанието да защитаваш родината по начина, по който разбират това в Украйна, наистина съществува и те са склонни да се борят до последния..."

Скабеева обаче не е склонна да го остави да довърши.

"Желание да умрем за страната си - това ли е професионализмът?"

"Това не е професионализъм, но е съществен компонент от високата боеспособност на една армия", отвръща специалистът и след това коментира потенциалното разширяване на НАТО с Финландия и Швеция. "Най-важното е да продължим да гледаме реалистично от политическа и военна гледна точка. Ако не го направим, рано или късно реалността ще ни удари толкова силно, че няма да знаем какво ни е ударило. Гледайки цялостно на нещата, не бива да размахваме ракети в посока на Финландия. Това изглежда комично. Най-големият недостатък на нашето военно и политическо положение е, че ние сме в пълна геополитическа изолация. Целият свят е срещу нас, дори и да не искаме да го признаем. Трябва да разрешим тази ситуация. Това трябва да е целта на военния и политическия..."

Скабеева се включва по-остро:

- С кого искате да се сприятеляваме и на каква цена? Защо не смятате китайците за представители на цивилизования свят? Защо представителите на Индия са Ви, да кажем, по-малко симпатични от британците?

- Аз гледам цялостно на нещата...

- Аз също гледам цялостно на нещата. Повече хора по света са с нас или са неутрални. Ако започнем да ги броим. Повече са от представителите на агресивния Запад, който е напълно враждебно настроен към нас.

- Но съгласете се, че ситуацията не е нормална. А що се отнася до Индия и Китай, тяхната подкрепа не е безусловна.

- Но ние знаем, че нямахме избор. Нека Ви попитам още веднъж: има ли вариант да станем приятели с Лондон? Има ли желание след всичко, което се случи, бе изказано и предприето? Не.

След това Скабеева сякаш остава Ходорьонок да довърши това, което е искал да каже.

"Когато срещу нас практически е застанала коалиция от 42 държави и когато ресурсите ни, военно-политически и военно-технически са ограничени... Тази ситуация не е нормална и по някакъв начин трябва да излезем от нея", отбелязва той. 

Но последната дума е на водещата. И от нейното изявление може да разберем защо дори при наличието на разумни гласове, руското общество е много далече от достигането на реалистичен поглед върху нещата.

"Малцина определят това, което се случва, за нормално. Ще повторя - ние бяхме принудени да направим това. Нашето съществуване е поставено на карта. Капитулацията не е възможна. Търсенето на общ език с тези, които се борят за нашето изтребване, е невъзможно. Трябва да продължим до самия край. Ще успеем, нашата велика страна ще победи". 

 

 

Ето цялата размяна на думи между Михаил Ходорьонок (МХ) и Олга Скабеева (ОС):

МХ: Всеки случай трябва да се изучава от цялостна стратегическа гледна точка и да се предвидят вероятните сценарии в близкото бъдеще. Но като за начало не бива да приемаме информационни успокоителни. Понякога чуваме информация за морален и психологически спад сред Въоръжените сили на Украйна. Че са изпаднали в някаква криза на бойния дух. Меко казано, това не отговаря на истината. Разбира се, има отделни случаи, пленници, някои военни подразделения. Но това са отделни случаи. Трябва да гледаме цялостно на нещата. А цялата картина е следната..."

ОС: Но индивидуалните случаи определят цялостната картина. И ако някои подразделения са съобщили за недостиг на финансиране и оръжия, това също е важно и не бива да се отхвърля. 

МХ: Разбира се. Но ситуацията от цялостна стратегическа гледна точка се състои в това, че Въоръжените сили на Украйна могат да въоръжат 1 милион души. Самите те приказват, че не е трудно да мобилизират 1 милион души. Въпросът е дали могат да им осигурят модерно оръжие и специално оборудване. Със собствени ресурси те не биха могли да направят нищо. Но след като "Заем-наем" ще заработи скоро и съпротивата на единственият американски сенатор ще бъде преодоляна и отчитайки, че скоро ще заработи и европейската помощ, трябва да приемем идеята за 1 милион въоръжени украинци като реалност в близкото бъдеще. Трябва да отчетем това в стратегическите си разчети, че ситуацията ни ще се влоши. А що се отнася до присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО..."

ОС: Колко професионални войници имат в армията си? Мобилизираните войници може и да не са толкова добри.

МХ: Там е работата, че равнището на професионализъм на една армия не се решава от окомплектоването на наемници, а от подготовката на състава, както и от морала и готовността да се пролее кръв за родината. Това определя равнището на професионализъм. И наборна армия може да бъде високо професионална. Методът на окомплектоване никога не определя професионализма на дадена армия. Тази догма е разпространена в главите на някои наши политически експерти, които си мислят, че наемните войници са професионалисти. Това въобще не е така. Желанието да защитаваш родината по начина, по който разбират това в Украйна, наистина съществува и те са склонни да се борят до последния...

ОС: Под професионализъм ние разбираме желание да умрем?

МХ: Не бих го определил по този начин. 

ОС: Желание да умрем за страната си - това ли е професионализмът?

МХ: Това не е професионализъм, но е съществен компонент от високата боеспособност на една армия. Един от най-важните компоненти. Както специалистите по марксизъм и ленинизъм ни говорят, а те разбират от тези неща, в края на краищата победата на бойното поле зависи от високия морал на личния състав, който пролива кръвта си за тези идеи, за които се бори. Но ако се върнем на НАТО, какво трябва да се каже - най-важното е да продължим да гледаме реалистично от политическа и военна гледна точка. Ако не го направим, рано или късно реалността ще ни удари толкова силно, че няма да знаем какво ни е ударило. Гледайки цялостно на нещата, не бива да заплашваме Финландия с ракети. Това изглежда комично. Най-големият недостатък на нашето военно и политическо положение е, че ние сме в пълна геополитическа изолация. Целият свят е срещу нас, дори и да не искаме да го признаем. Трябва да излезем от тази ситуация. Това трябва да е целта на военния и политическия...

ОС: С кого искате да се сприятеляваме и на каква цена? Защо не смятате китайците за представители на цивилизования свят. Защо представителите на Индия са Ви, да кажем, по-малко симпатични от британците?

МХ: Аз гледам цялостно на нещата...

ОС: Аз също гледам цялостно на нещата. Повече хора по света са с нас или са неутрални. Ако започнем да ги броим. Повече са от представителите на агресивния Запад, който е напълно враждебно настроен към нас.

МХ: Но съгласете се, че ситуацията не е нормална. А що се отнася до Индия и Китай, тяхната подкрепа не е безусловна.

ОС: Но ние знаем, че нямахме избор. Нека Ви попитам още веднъж: има ли вариант да станем приятели с Лондон? Има ли желание след всичко, което се случи, бе изказано и предприето? Не.

МХ: Въпреки всичко, ситуацията не може да бъде възприемана като нормална. Когато срещу нас практически е застанала коалиция от 42 държави и когато ресурсите ни, военно-политически и военно-технически, са ограничени... Тази ситуация не е нормална и по някакъв начин трябва да излезем от нея. 

ОС: Малцина определят това, което се случва, за нормално. Ще повторя - ние бяхме принудени да направим това. Нашето съществуване е поставено на карта. Капитулацията не е възможна. Търсенето на общ език с тези, които се борят за нашето изтребване е невъзможно. Трябва да продължим до самия край. Ще успеем, нашата велика страна ще победи".