Г-н Заков, след завръщането си от САЩ обявихте, че чакаме заместващи изтребители заради забавянето на българската поръчка за F-16. Кога ги чакаме, с какво ги заместваме, при какви условия?

- Първите 8 самолета F-16 Block 70 следва да бъдат доставени през първото тримесечие на 2025 г. съгласно актуализирания график. Промяната в срока на доставка, както знаете, се дължи на забавяне по веригата за доставки на фирмата-производител поради пандемията от COVID-19. Към момента мисиите и задачите на изтребителната авиация се изпълняват със самолети МиГ-29. В Министерството на отбраната се обследват всички възможности за изпълнението на задачите по охрана на въздушното пространство до пристигането на новите самолети – от поддръжката на МиГ-29 (с всички съпътстващи проблеми – санкции, липса на резервни части и т.н.), до наемането или закупуването на употребявани самолети. Предстои в най-скоро време да бъде взето решение за това на базата на информация, която очакваме да получим, за наличието и предлагането на такива самолети.

 Ако ни бъдат предоставени стари F-16, например, ще поръчаме ли изобщо и останалите 8 ?

Поръчката на вторите 8 самолета F-16 Block 70 е без алтернатива. Придобиването на втори 8 самолета F-16 Block 70 e вторият етап от Проекта за инвестиционен разход "Придобиване на нов тип боен самолет". Можем да говорим за завършен проект едва при сформиране на ескадрила с всички необходими на ВВС способности.

Само осем самолета не са достатъчни за изпълнение на задачите на ВВС, а експлоатацията на две различни платформи (8+8) би била меко казано проблемна по отношение на логистиката и подготовката на инженерно-техническия и летателния състав. Естествено, важна е и крайната цена, а тя ще стане известна след получаването на проекта на договор (LOA – Letter of Offer and Acceptance).

Какво става с инфраструктурата на "Граф Игнатиево", докъде се стигна с изграждането ѝ, на етап проектиране ли е още?

- Обектите в авиобаза Граф Игнатиево се проектират, като за около 10 от тях има издадени разрешения за строеж и строителството ще започне през месец юни 2022 г.

Какви разходи можем да си позволим по отношение на втората оферта, от какво можем да се лишим, ще има ли разсрочено плащане и пр.?

- Всичко, което е било необходимо да бъде направено от страна на Министерството на отбраната по отношение на оптимизирането на втората оферта е направено и, както вече отговорих, очакваме да получим втората оферта. Не са направени компромиси със способности, които биха били критични.

При планирани капиталови разходи за проекти от около 8 милиарда лева до 2032 г. (инвестиционната план-програма от края на мандата на ГЕРБ-"Обединени патриоти"), какви са разчетите сега – има ли ревизия от финансовото министерство с оглед и чаканата актуализация на бюджета?

- Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г., приета с решение на Народното събрание на 11 февруари 2021 г., определя стратегическата рамка и основните параметри на отбранителната политика и изграждането и поддържането на адекватни на рисковете и заплахите отбранителни способности на Въоръжените сили до 2032 г. В нея се предвижда разработването на дългосрочен инвестиционен план - програма до 2032 г., по който работим сега в Министерството на отбраната. За нас ключов  приоритет е ускореното превъоръжаване и модернизацията на въоръжените сили. 

В разработвания инвестиционен план-програма ще заложим на подхода за балансирано развитие на видовете въоръжени сили. Предвиждаме осъществяването на девет приоритетни проекта - придобиване на бойна техника за изграждане на батальонна бойна група в състава на механизираната бригада, развитие на способности за артилерийска поддръжка, придобиване на 3D радари, изграждане на система за противовъздушна отбрана за обектово и зоново покритие, придобиване на безпилотни летателни апарати, придобиване на многоцелеви дизелови електрически подводници, придобиване на боеприпаси за ВМС, придобиване на брегови противоракетни комплекси и придобиване на полево комуникационно оборудване. 

За модернизацията на въоръжените сили ще разчитаме освен на средствата от държавния бюджет и на интензивното използване на външни източници за финансиране, като различните програми и фондове на НАТО и ЕС и особено на стратегическото партньорство със САЩ. Ще изграждаме и развиваме модерни способности и чрез участие в многонационални проекти в рамките на двата съюза.

В Закона за държавния бюджет през тази година разходите за отбрана възлизат на 1,73 % от БВП (с 0,03% повече от референтния процент). Капиталовите разходи в бюджета на Министерството на отбраната за 2022 г. са около 294 милиона лева, а в централния републикански бюджет са предвидени над 406 милиона лева - за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и за придобиване, модернизация и поддръжка на въоръжение и техника.

Както е известно, България прие Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г., който в момента е в изпълнение. Днешните предизвикателства, обаче, налагат да мислим за ускорено превъоръжаване и модернизация, които ще изискват значителен ресурс. Затова не бива да се учудваме, ако достигнем тези 2% още през 2023 г. Само така ще осигурим боеспособна армия, адекватна на средата на сигурност.

Модернизацията е основополагаща за изграждането на модерна и боеспособна Българска армия, но смисъл на всички тези усилия придават хората в отбраната. Именно затова ще настояваме при заявената в коалиционното споразумение предстояща актуализация на бюджет 2022 да се предвидят допълнителни целеви средства за повишаването на доходите на военнослужещите.

Трябва ли да се преформатира проектът за пехотата в разходната му част с оглед поскъпване на цени, инфлация и т.н. Възможно ли е България сама, или с американско, френско, например, или друго участие, да произвежда машини за пехотата?

- Проектът за придобиване на бойна техника за изграждане на батальонна бойна група в състава на механизираната бригада е и остава приоритетен за Министерството н отбраната. Естествено, че трябва да се актуализира финансовата рамка – все пак тя е от 2019 г. От тогава светът премина през различни кризи, като нито една от тях не доведе до намаляване на цените – напротив – цените в световен мащаб се повишиха в пъти.

Дали е възможно България сама или с американско, френско, например, или друго участие, да произвежда машини за пехотата – няма нищо невъзможно. Въпросът е на каква цена и готови ли сме като държава да инвестираме такива суми за създаване на производствени мощности за ограничените количества, които придобиваме. За какво ще се използват тези производствени мощности след като се произведат тези 150 машини (което ще отнеме 1,5 - 2 години)? Може би е по-икономически целесъобразно да се фокусираме върху създаване и усвояване на способности за последваща поддръжка, модернизация, ремонт и т.н. вместо местно производство. 

Съвсем друг е въпросът за използване на компоненти и системи, които вече се произвеждат у нас – оптически прибори, електронни системи и прочие. Считам, че трябва да се търси максимално ангажиране на българската отбранителна индустрия в процеса на производство на машините. Така и бъдещата поддръжка би била по-евтина, а и по-независима от трусовете в международната търговия със стоки с двойна употреба.

Как финално ще изглежда многонационалната бойна група, в чиято подготовка участва механизирана рота "Страйкър" от Сухопътните войски на САЩ?

- Многонационалната бойна група, разположена на наша територия, беше сформирана в началото на април от изцяло български подразделения. Нейните функции са отбранителни и възпиращи, а целта ни е да предадем ясно послание за готовността и единството на Алианса за противодействие на агресия спрямо която и да е било страна-членка. В състава на бойната група беше включено формирование от САЩ – механизирана рота „Страйкър“, с която беше проведена усилена съвместна подготовка на полигон „Ново село“. 

С еволюцията на разбиранията в НАТО за състава на бойните групи, особено след началото на войната на Русия срещу Украйна, се очаква в близко бъдеще Италия да поеме от България ролята на рамкова държава на бойната група. До 800 военнослужещи от Италия се очаква да пристигнат у нас, като в състава на многонационалната бойна група ще продължи да има адекватно българско участие. Министерският съвет вече прие решение за одобряване поемането от Италианската република на ролята на рамкова държава на бойната група и разрешаване пребиваването на територията на България с политико-военен характер на въоръжени сили на страни-членки на Алианса във връзка с изпълнение на съюзнически задължения в състава на бойна група на територията на Република България.

Изпълнението на националните ангажименти по линия на укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО, включително и по изграждането на предното присъствие на Алианса на югоизток, е без алтернатива. В дългосрочен план, чрез придобиването и развиването на необходимите съвременни способности, целта е България да осигурява в максимална степен самостоятелно своята сигурност, в рамките на колективната отбрана, утвърждавайки позицията ни на генератор на стабилност в региона. Това е наш ангажимент по член 3 от Вашингтонския договор.