Какво ли са си помислили 13-те бивши съветски републики, когато Владимир Путин даде заповед за нахлуване в Украйна?

Вероятно, че те могат да бъдат следващите. Това можем само да предполагаме. Но вече е "безпощадно ясно", че днес да бъдеш част от бившето съветско пространство предполага рискове. 

Част от това пространство, балтийските републики (Литва, Латвия и Естония) отдавна са в ЕС и НАТО и са сред най-солидарните в двете организации с Украйна. Още от анексията на Крим през 2014 г. тук присъствието на западния алианс е усилено. Колкото и позициите на трите малки страни да дразнят Москва, тя едва ли би рискувала конфликт с НАТО, ако посегне на някоя от тях. 

Но в последните дни руското външно министерство заплаши с "не само дипломатически" мерки в отговор на забраната от страна на Литва на транзит на обхванати от европейските санкции руски стоки през нейната територия да руския балтийски ексклав Калининград. Във Вилнюс подозират, че Русия може да спре доставките на електроенергия за Литва.

Останалата част на бившето съветско пространство можем условно да разделим на няколко геополитически региона. Един от тях е Беларус, която е "последната диктатура" в Европа, формално е в обща съюзна държава с Русия и стана плацдарм за нейната агресия срещу Украйна, а лидерът ѝ Александър Лукашенко смачка с репресии продемократичния бунт срещу преизбирането за президент, непризнато от ЕС и САЩ и белязано от обвинения в масирани фалшификации.

Беларус подкрепи агресията на Путин, но въпреки лоялността си към него и зависимостите си от Москва, не иска да влиза във войната въпреки обвързаността си с договор за отбрана и сигурност с Русия. 

Другите региони включват Кавказ и Каспийско море (Армения, Азербайджан и Грузия) и Средна Азия (Казахстан, Кирзгизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан). 

Как тези страни реагираха на руското нахлуване в Украйна се видя ясно от гласуванията им в ООН по свързани с него резолюции. 

На 2 март т.г. Общото събрание на ООН гласува по резолюция, осъждаща войната в Украйна. От всички бивши съветски републики само Беларус гласува против и се солидаризира ясно с Русия. Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, които членуват в доминираната от Русия Организция на Договора за колективна сигурност и отбрана и Евразийския икономически съюз, се въздържаха. Азербайджан,  Туркменистан и Узбекистан не участваха в гласуването. Молдова и Грузия подкрепиха Украйна.

Двете последни страни заедно с Украйна са част от европейската политика за източно партньорство от 2013 г., която им предлага асоцииране, безвизови пътувания и свободна търговия срещу демократични и пазарни реформи и възможност за присъединяване в далечна перспектива. Още оттогава Русия се погрижи да създаде свои сепаратистки анклави във всяка от тези страни, да ги "минира" със замразени конфликти, които да блокират напредъка им към ЕС и да охладят ентусиазма им за европейско бъдеще. Русия видя приближаването на примерите за свобода и благоденствие към границите ѝ като заплаха и предприе съответни ответни действия. Най-остър и драматичен беше конфликтът с Украйна, която има най-голяма икономическа и политическа тежест в бившето съветско  пространство. 

Армения, със слаба икономика, бедно население и също в замразен конфликт с Азербайджан за Нагорни Карабах, се отказа да участва в източното партньорство още в началото му под руски натиск и не подписа споразумение, по което беше преговаряла с ЕС близо 10 години. Азербайджан също беше в първоначалния списък от постсъветски партньори на Европа, но неговият елит, начело с авторитарния президент Илхам Алиев не прояви особен интерес към демократичните реформи и заложи на сближаване с Турция, а отношенията с Европа останаха активни главно в енергийната област. 

Докато внимава да не влошава отношенията си с Москва, режимът в Баку днес осигурява на Европа алтернатива на руските газови доставки по т.нар. Южен газов коридор. Руското военно присъствие е важно както за Азербайджан, така и за главния му регионален съперник, Армения, доколкото то стабилизира района след последната война между двете страни, в която Баку си върна значителна част от контролираните преди това от Ереван територии.

Избягвайки да гласува в ООН Азербайджан избягна нуждата да заеме позиция по очевидното нарушаване на териториалната цялост на суверенна държава  - принцип, който тази страна пламенно защитаваше, докато си върна  контрола върху Нагорни Карабах, отбелязва Мари Дьомулен, програмна директорка в Европейския съвет по външни отношения. Тя припомня и че само дни по-рано Азербайджан подписа поредица от двустранни споразумения с Русия, които Алиев описа като "съюз" между двете държави. Това стана часове, след като Путин призна независимостта на самообявилите се Донецка и Луганска народни републики в Украйна. 

Ако някой у нас се чуди с кого да сравни лидерите, обясняващи, че България е "малка страна" и затова трябва да остане "неутрална" към войната на Путин, има отговор - с киргизкия президент Садър Джапаров. Той повтори опорките, че руското нахлуване има за цел да защити етническите руснаци в Донбас. Освен това обясни, че страната му като "малка република" трябва да остане неутрална. 

Особено интересна е позицията на Казахстан, най-голямата и най-богатата от бившите съветски републики в Средна Азия, желан икономичестки партньор на Запада заради нефта, газа, урана си и заради цялата Менделеева таблица в земните си недра. Малко преди да нападне Украйна Путин изпрати в Казахстан войски да спасят сегашния му президент Касъм-Жомарт Токаев от въоръжено въстание,  което го принуди да прави реформи. 

Освен за сигурността си Казахстан е зависим от Русия за износа си на нефт, защото тръбопроводите минават  през нейната територия.

 
Токаев не осъди руската агресия, но също отказа да ѝ съдейства по силата на Договора за колективна сигурност и отбрана. Токаев не скри тревогата си от поведението на Русия, изтъквайки публично, че за страната му в момента е критично важно да "гарантира сигурността, суверенитета и териториалната си цялост. Той апелира и за преговори между Русия и Украйна и дори  предложи да посредничи между тях. 
 
По-късно, по време на  годишния международен икономически форум в Санкт Петербург, тази година без западно участие, Токаев посмя открито да противоречи на Путин, с когото преди това се беше ръкувал сърдечно. Казахстан няма да признае за независими държави сепаратистките републики в Източна Украйна, каза Токаев. Правото на самоопределение, гарантирано от ООН, влиза в противоречие с правото на държавите на териториална цялост, затова нито Тайван, нито Косово, Абхазия и Южна Осетия са признати, аргументира се той.

"И този принцип очевидно важи и за подобни полудържавни територии, каквито според нас се явяват Донецк и Луганск", заяви той.

Токаев се противопостави и на оценката на Путин за международната икономическа обстановка и за това, че краят на западното господство се вижда. Вярно е, че има криза, каза той, "но същевременно САЩ и Западът като цяло стоят стабилно като икономическо развитие".

Като капак на всичко, казахските власти, които не обичат демонстрациите, особено след бунтовете през януари, организираха протест срещу войната в Украйна в Алмати на 6 март. 

 При бившия си  президент Михеил Саакашвили Грузия беше може би най-прозападната и прореформистки настроена държава от бившето съветско пространство. Това доведе до петдневната война с Русия през 2008 г., когато в провокиран от Москва конфликт, грузинските въоръжени сили претърпяха предвидимо поражение и в резултат две подкрепяни от Русия грузински области - Абхазия и Южна Осетия - се откъснаха от Грузия. 

Разгромът раздели грузинското общество на привърженици и противници на Саакашвили, който от 2013 г. доскоро живя в изгнание, основно в Украйна, а  при завръщането си през 2021 г. беше арестуван, съден и вкаран в затвора. 

От идването си на власт през 2012 г. сегашната управляваща партия "Грузинска мечта" води политика на умиротворяване и съглашателство с Русия. През 2019 г. това доведе до масови протести срещу грузинското правителство, след като то позволи на гостуващия руски депутат от Думата Сергей Гаврилов, поддръжник на независимостта на Абхазия и Южна Осетия, да държи в грузинския парламент проруска реч на родния си език.

Управляващите бяха принудени за свикат предсрочни избори, които спечелиха. През 2021 г. отношенията им с партньорите им от ЕС и САЩ се обтегнаха, след като полицията нахлу в щаба на главното опозиционно Обединено национална движение и арестува лидера му Ника Мелиа. Това не попречи на "Грузинска мечта" да победи и в местните избори същата година, когато Саакашвили се върна от изгнание с надеждата да обърне изборите в полза на опозицията.  

На 25 февруари т.г. грузинският президент Иракли Гарибашвили заяви, че страната му няма да прилага международните санкции спрямо Русия, защото те вредели на националния интерес. Той каза е че страната му не е  заплашена от руска агресия и отказа да свика Съвета за национална сигурност и се противопостави на извънредна сесия на парламента, за които призова президентката на страната Саломе Зурабишвили. 

В същото време Грузия беше една от страните с най-масови спонтанни демонстрации  против войната, осъждащи руската агресия и в подкрепа на Украйна. Международни наблюдатели отбелязват острата поляризация на обществото и разминаването между официалните позиции и обществените нагласи.

Що се отнася до икономическите последствия от войната, може да се каже, че от тях страдат икономиките на всички държави в бившето съветско пространство, които остават свързани с руската. Навсякъде националните валути се обезцениха рязко успоредно с рублата вследствие на санкциите. Друг чувствителен отрицателен ефект беше пресъхването на приходите от техните гастарбайтери в Русия, които изпращат заработеното у дома.