НАТО ще засили част от бойните групи по източния си фланг до равнище бригади, съобщи генералният секретар Йенс Столтенберг.

Той говори в навечерието на започващата утре тридневна среща на върха на пакта в Мадрид.

Столтенберг обаче не уточни колко и кои точно от осемте бойни групи на източния фланг ще станат бригади. Зависи от необходимостта на съответните държави. Трябва и да бъде направена оценка, отговори той на журналистически въпрос.

Една от страните, на чиято територия ще има такава група, е България. По принцип става дума за батальон с численост над 1000 души. Миналата седмица обаче министърът на отбраната Драгомир Заков заяви в отговор на въпрос на Клуб Z, че бойната група може да бъде от батальон до бригада – в зависимост от придадените към нея  бойни способности  и колко хора може да поеме полигонът в Ново село.

По принцип един батальон наброява между 300 и 1300 военнослужещи. Докато числеността на една бригада е между 3000 и 5000 души.

Същевременно НАТО ще вземе решение за увеличаване на броя на силите си за бързо реагиране до 300 000 бойци, каза още Столтенберг.

По думите му решенията, които ще бъдат взети в Мадрид, са дълбока промяна във възможностите за сдържане и отбрана.

Генералният секретар потвърди очакванията си, че съюзниците ще обявят Русия за най-значителната и пряка заплаха за сигурността на страните членки. Очаква се също за първи път Китай да бъде посочен в новата стратегическа концепция на пакта като предизвикателство за неговите ценности и интереси.

Йенс Столтенберг още не може да обещае нищо по повод на молбите на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО. По неговите думи преговорите ще продължат в Мадрид и може да има напредък. Днес в Брюксел има среща на експертно ниво по въпроса. Следобед Столтенберг ще приеме шведската премиерка Магдалена Андершон. Утре тя и финландският президент Саули Нинистьо ще се срещнат нв Мадрид с турския лидер Реджеп Ердоган.

“Вярвам, че Путин разбира, че нападението над една държава от НАТО води до отговор от останалите съюзници”, заяви Столтенберг по повод напрежението около Калининград.

То последва отказа на Литва през територията й да бъдат превозвани руски стоки, обхванати от санкционния списък на ЕС.

Девет от общо 30 страни членки на НАТО изпълняват изискването да влагат два процента от БВП за отбрана, изтъкна Столтенберг. Други 19 държави планират да достигнат този процент до 2024 г. И допълни, че този дял на разходите вече се възприема като минимум, а не като таван.

Тази година България ще отдели за отбрана 1,67 на сто от своя БВП, сочат огласени днес данни на алианса.

Страната ни влага 22,6% от средствата за отбрана за осигуряване на оборудване.