В четвъртък вечер “Борисовата градина” бе изпълнена от усмихнати хора, които не бяха там на разходка. В парка има два стадиона (дори три, ако броим стария “Юнак”) и колодрум, не беше и заради спорт.

Не беше и заради музика, макар че по същото време на споменатата сцена на “Юнак” имаше концерт на български изпълнители. И заради тях не беше. Нищо лошо, напротив, повечето са доста талантливи, но биха били щастливи да получат аудиторията на събитието, за което накратко ще ви разкажем.

В “Маймунарника” бе официалното представяне на “Хроника на болката” - третата книга със сборник разкази на писателя Иво Иванов, един от най-популярните български автори в последните години. Докоснал с историите си хиляди хора.

Хиляди се стекоха и на събитието. То започна към 18:30 часа и продължи докъм полунощ, въпреки че официално свърши доста по-рано. Приключи програмата, но досред нощ Иво раздаваше автографи и се снимаше с почитателите си. Както винаги - на всеки написа нещо персонално, на всеки отдели внимание.

Опашката за книги в популярния открит столичен бар бе плашещо голяма, започнала да се вие много преди 18:30 часа. Програмата бе водена от Стефан Иванов, който се прочу през миналата година с обиколката на света с лодка заедно със своя син Максим. Няколко души говориха, след които бащата на Иво - популярният професор по биомеханика, преподавател и каскадьор (и още няколко неща всъщност) Светослав Иванов-Цапето (горе вляво). 

След това се долавяше трепета на очакване от срещата на стеклите се с техния любим автор. На 3 юли 2014 г. станахме свидетели на нещо подобно в столична книжарница - тогава на представянето на “Кривата на щастието” - първият сборник на журналиста-писател. След това бе преиздадена и “Отвъд играта”. Сега хората бяха много повече.

“В “Хроника на болката” Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек?”

Това четем на кориците на книгата. 

След няколко дни Иво се завръща в Съединените щати, където живее от много време. Отново обаче успя да донесе и даде на читателите си нещо, което трудно може да се обясни.